Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много фирми предоставят карти за спорт на служителите си. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане в тези случаи. Допълнително разглеждаме изискванията за ползване на облекчение за ваучери за храна.

I Карти за спорт

Дружество смята да предостави на своите служители карти за спорт, които струват 50 лв. От тях служителите ще имат самоучастие в размер на 5 лв., което ще им бъде удържано от заплатата. Поставени са следните въпроси:

1. Какъв разход ще бъдат тези карти за дружеството по ЗКПО и Кодекса на труда (КТ) - социален разход, облагаем с данък върху разходите, данъчно признат или данъчно непризнат разход?

2. Представлява ли стойността на картите облагаем доход за служителите?

По първи въпрос:

На основание чл.204, ал.1, т.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат са данък върху разходите.

Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО „Социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.”

От посоченото е видно, че за да е налице социален разход за целите на ЗКПО, следва да бъдат изпълнени едновременно всички поставени в закона изисквания:

-  да са отчетени като разход;

-  да са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО;

-  да са предоставени в натура;

- да са предоставени на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;

- да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол;

- да са социални придобивки по чл.294 от КТ;

- да са предоставени по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието.

От запитването не е ясно на какъв принцип работодателят ще предоставя карта за спорт. Възможни са различни варианти:

1. При условие, че работодателят предоставя карта за спорт на всички наети лица, при условията на чл.293 от КТ, но работодателят удържа цялата или част от стойността й от възнагражденията на лицата, не е налице социален разход, предоставен в натура, по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, тъй като между работодателя и наетите лица възникват парични взаимоотношения. Поради това, че в описания случай социалният разход не е предоставен в натура, приложение следва да намери разпоредбата на чл.205 от ЗКПО, която препраща към прилагане на ЗДДФЛ.

2. При условие, че работодателят предоставя карта за спорт на част от наетите лица, няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на придобивката и в този смисъл няма да е налице социален разход по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.

Конкретното данъчно третиране, предполага анализ на всеки конкретен случай. Основният паралел, който следва да бъде направен във втория вариант, е дали съответният разход носи белезите на възнаграждение за извършена от наетото лице работа или няма такъв характер, а по-скоро представлява насочване на средства от предприятието към физическото лице без да е налице адекватна престация от негова страна. В първата хипотеза, при която извършените в полза на наетото лице разходи не представляват социални разходи, предоставени в натура, а по-скоро носят белезите на възнаграждение за извършена от него работа, тези разходи са признати за данъчни цели и с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на ЗКПО както и не подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на чл.204, т.2 от закона. Във втората хипотеза, в която попадат случаите, при които данъчно задълженото лице извършва разходи в полза на наетото лице без да е налице адекватна престация от негова страна (която да може да се окачестви като възнаграждение за работата му), се касае за разходи, несвързани с дейността. Тези разходи не са признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО.

По втори въпрос:

Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2 на чл.24 от закона.

Следователно, тъй като в конкретния случай не са налице социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО и частта от стойността на картата за спорт, която ще заплаща работодателят (45 лв.), не е освободена от облагане по силата ЗДДФЛ или по силата друг закон, то тази част от стойността на картата е облагаем доход от трудови правоотношения на служителя и ще подлежи на облагане по предвидените в ЗДДФЛ правила за авансовото и годишното облагане на трудови доходи.

При тази хипотеза в облагаемия доход по чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ не се включва частта от стойността на картата за спорт, която ще заплаща служителят (5 лв.). В разглеждания случай в облагаемия доход ще се включи само частта от стойността на картата за спорт, която ще поеме дружеството. 

II Ваучери за храна и здравно осигуряване

Дружеството „X” предоставя на служителите си ваучери за храна за 60 лв. месечно и допълнително здравно осигуряване. Поставени са следните въпроси:

1. Към кой момент фирмата трябва да няма подлежащи на изпълнение публични задължения?

2. С какви документи доказва основанието за освобождаване – разпечатка от данъчната сметка или е необходимо удостоверение по чл.87 от ДОПК?

Според чл.204, ал.1 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите за доброволно здравно осигуряване и разходите за ваучери за храна. Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени като ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията в т.1-3 на същата разпоредба. Условието в т.2 е фирмата да няма подлежащи на изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.

Съгласно ал.3 на чл.213 когато фирма има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите за доброволно здравно осигуряване, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целия размер на начислените разходи за календарния месец.

Следователно фирмата трябва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения: към момента на предоставяне на ваучерите за храна, съответно към момента на начисляване на разходите за доброволно здравно осигуряване.

В ЗКПО няма изисквания за документите, с които се доказва липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Документалната обоснованост за целите на ЗКПО е уредена в чл.10 от закона.