Много фирми покриват разходите за гориво и винетка на служителите си, защото до работното място няма градски транспорт. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на тези разходи. Допълнително разглеждаме въпроса трябва ли да се плащат здравни осигуровки за ученици, наети за обучение по време на работа.

I Разходи за транспорт до работното място

По маршрута от мястото на живеене до работното място няма обществен превоз. Работното място е извън населеното място. Затова единственият начин служителят да стигне до работното място е да пътува със свой личен автомобил, с гориво и винетка купени от дружеството. Поставен е следният въпрос: Какво е данъчното третиране на разходите на дружеството за гориво и винетка, предоставени на служителя за транспорт от местоживеене до месторабота?

В конкретния случай следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО за облагане с данък върху разходите. В чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО е предвидено с данък върху разходите да се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура.

Въпросът се отнася до прилагането на чл.210, ал.1 от ЗКПО, съгласно който не се облагат с данък по чл.204, ал.1, т.2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

В чл.210, ал.2 от ЗКПО са предвидени ограничения за необлагане с данък върху разходите, като е регламентирано, че ал.1 не се прилага когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

Според чл.210, ал.3 от ЗКПО алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Предвид изложената нормативна уредба, то документално обоснованите социални разходи във връзка с транспорт на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно до работно място извън населеното място ще попадне в обхвата на чл.210, ал.3 от ЗКПО.

Доколкото в конкретния случай не е изяснено дали са предоставени социални придобивки на работници и служители и на лицата, наети по договор за управление и контрол, то следва да се прецени приложими ли са разпоредбите на част четвърта от ЗКПО.

Съгласно дефиницията в §1, т.34 от ДР на ЗКПО социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под кавато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработaта и обратно са посочени в чл.294, ал.3 от КТ като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях.

Социалните придобивки могат да бъдат предоставяни диференцирано на определени групи служители и работници в зависимост от техните социално-битови, здравословни, културни и други подобни потребности. Естеството и предназначението на съответната социална придобивка предопределя нейната достъпност до онези работници и служители, които имат нужда от нея.

Както е описано в запитването, дружеството извършва разходи за транспорт до отдалечено (извън населено) работно място, в което няма обществен транспорт. Поради това в случай, че са спазени изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО социалните придобивки да са общодостъпни, тези придобивки да са достъпни до всички работници и служители, които имат необходимост от тях съобразно работното място, отдалечено и извън населено място. При спазване на посочените изисквания е приложимо предвиденото в чл.210, ал.1 и ал.3 от ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите по чл.204, ал.1, т.2 от същия закон. В този случай те не се включват в облагаемия доход на лицата по трудови правоотношения на основание чл.24, ал.2, т.9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). В противен случай те следва да бъдат обложени по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.

II Осигуровки на наети ученици

Търговско дружество е сключило с ученици трудови договори с условие за обучение по време на работа по чл.230 от Кодекса на труда (КТ). Поставен е следният въпрос: За времето на трудовия договор учениците, включени в обучение чрез работа, подлежат ли на здравно осигуряване от работодателя при условие, че са осигурени от държавния бюджет съгласно чл.40, ал.3, т.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)?
Трудовият договор с условие за обучение по време на работа е уреден с разпоредбите на чл.230 от КТ. Съгласно чл.230, ал.2 от КТ времетраенето на обучението чрез работа (дуална система на обучение) се организира при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и се определя съгласно съответните учебни планове. Според чл.14, ал.1 от Наредба №1 от 8 септември 2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение) (Наредба №1) продължителността на обучението чрез работа се определя с рамковите програми по чл.11 от ЗПОО за учениците, а за лицата, навършили 16 години - с рамковите програми по чл.12 от ЗППО.

На основание чл.129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и ЗЗО.

Предвид гореизложеното, за времето, през което учениците в дуална система на обучение полагат труд във връзка с трудови правоотношения по чл.230, ал.1 от КТ съгласно съответните учебни планове, подлежат на задължително осигуряване, като се прилагат разпоредбите на КСО и ЗЗО относими към работниците и служителите.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, е определен в чл.33 от ЗЗО, а редът за осигуряване на лицата е регламентиран с чл.40 от закона. Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от закона за работниците, включително на които трудовото правоотношение е по чл.230 от КТ, здравните вноски се определят и се внасят върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Вноската се внася от работодателя и се разпределя между работодателя и осигурения в съотношение 60:40.

На основание чл.40, ал.3, т.1 от ЗЗО учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение), се осигуряват за сметка на държавния бюджет за времето на обучението съгласно съответния учебен план, организирано при условията и по реда на ЗПОО, независимо от възникване на основание за осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.

Следователно, в качеството си на осигуряващ (работодател) търговското дружество има задължение да внася здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО за учениците по времето на обучението им чрез работа (дуална система на обучение), тъй като тези ученици са лица по чл.4, ал.1, т.1 от КСО.