Много фирми получават услуги от чужбина за поддръжка и модификация на софтуер. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане на тези услуги. Допълнително разглеждаме въпроса за издаване на фактури на чужд език.

I Авторски и лицензионни възнаграждения

Фирма е сключила договори за услуги с дружества от трети страни (Руска Федерация). Чуждестранните дружества имат ангажимент за актуализиране на компютърни софтуерни програми, приложения, дизайн на потребителски интерфейс, персонализиране, модификация и адаптиране на съществуващия софтуер, както и поддръжка на софтуер, създаден или законно придобит от фирмата. Според договора, при възникване на интелектуална собственост и/или авторски права, свързани с поръчаните услуги, всички права принадлежат на възложителя. Поставени са следните въпроси:

1. Посочените услуги попадат ли в обхвата на §1, т.8 от ДР на ЗКПО “Авторски и лицензионни възнаграждения”? 

2. Следва ли да се удържа данък при източника по цитираните услуги по чл.12, ал.5 от ЗКПО?

Доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, изредени в чл.12, ал.5 от ЗКПО, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен (чл.195, ал.1 от ЗКПО). За целите на данъчното облагане с данък при източника определящо е квалифицирането на дохода предвид договореното и естеството на извършената услуга.

Посочените в чл.12, ал.5, т.3 от ЗКПО “авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване (§1, т.8 от ДР на ЗКПО).

Тази дефиниция касае единствено права за ползване на създадени продукти на интелектуална и индустриална собственост и в нейния обхват не влизат възнагражденията за пълно прехвърляне на собственост върху продукти на интелектуална и индустриална собственост, при които първоначалният собственик/създател изцяло губи правата си върху тях. В случая е налице по-скоро услуга, свързана със софтуер (модифициране, адаптиране и актуализиране на софтуер), отколкото предоставяне за ползване на авторски права върху самия софтуер.

Това принципно становище е в съответствие с тълкуването на дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения в Коментара към Модела на СИДДО на ОИСР: “Когато плащането е извършено за пълното прехвърляне на част от имуществото посочено в тази дефиниция, плащането не се счита “за използването или за правото на използване” на това имущество и поради това не може да представлява авторски и лицензионни възнаграждения” (т.8.2 от коментара към чл.12).

Така, доколкото чуждестранното дружество извършва услуги по изготвяне/модификация на софтуер по поръчка на българското дружество и не се предоставят авторски права върху софтуера, доходът не попада в обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения. Тъй като от запитването не може да се определени, че възнагражденията на руските дружества попадат сред останалите доходи, изброени в чл.12 от ЗКПО, следва, че същите не подлежат на облагане с данък при източника в България.

Ако все пак някаква част от тези възнаграждения могат да се третират като възнаграждения за технически услуги по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО в частта услуги с консултантски характер, то тази част от доходите ще бъде освободена от облагане в България на основание чл.7, ал.1 от СИДДО с Русия. Редът за прилагането на облекченията по СИДДО е регламентиран в чл.135 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

II Издаване на фактура на чужд език

Гражданин упражнява свободна професия и е самоосигуряващо се лице. Клиентите му са предимно лица извън България. Поставени са следните въпроси:

1. Допустимо ли е при плащане от клиентите по банков път то да се извършва по банкова сметка в испанска банка?

2. Има ли установен регламент за издаване на фактури на английски език или задължително се издават на български език и после трябва да се преведат?

По първия въпрос

При облагане на доходите на местните физически лица, фактът дали доходите са получени по банкова сметка в чужбина или в България не оказва значение. Всяко местно физическо лице е данъчнозадължено за всички получени облагаеми доходи от страната и чужбина и е длъжно да ги декларира с годишна данъчна декларация (чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)).

Съгласно чл.11 от същия закон доходът се счита за придобит на датата на плащане в брой, заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане.

Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им.

Следователно за целите на данъчното облагане не се ограничава начина, по който ще се получат доходите, както и мястото на получаване.

По втория въпрос

Относно издаването на фактури на английски език следва да имате предвид разпоредбите на ЗДДФЛ и Закона за счетоводството (ЗСч).

Съгласно чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 за доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от ЗСч. Посочените в закона реквизити са минимални: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

Прилагането на ЗСч е задължително за предприятията по смисъла на чл.2 от счетоводния закон. В конкретния сручай гражданинът не е предприятие, но по силата на законова разпоредба от ЗДДФЛ следва да издава първичен счетоводен документ.

Регламент относно изписването на съдържанието в първичния счетоводен документ има в чл.5, ал.1 от ЗСч. Там е посочено, че счетоводните документи в предприятията се съставят на български език с арабски цифри и в левове. Те могат да се съставят и на съответния чужд език в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата є равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.

Освен посоченото дотук следва да имате предвид и разпоредбата на чл.55 от ДОПК, съгласно която при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.