Много хора наемат домашна помощничка, която да им помага в домакинската работа. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Физическо лице на основание §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, възнамерява да наеме по трудово правоотношение домашна помощничка. То ще се впише като осигурител в Регистър БУЛСТАТ. Ще регистрира трудовия договор в НАП, ежемесечно ще подава данни с декларации образец №1 и 6, ще внася дължимите осигурителни вноски и ще удържа и внася данъка по ЗДДФЛ на наетото лице. Ще изготвя ведомости за заплати, ще издава необходимите служебни бележки, ще провежда инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) и ще дава указания за извършваната работа от домашната помощничка. Физическото лице - работодател, има доходи само по трудово правоотношение. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли в случая работодателят да се осигурява като самоосигуряващо се лице затова, че ще дава указания на домашната помощничка, ще изготвя ведомости и служебни бележки, ще подава данни с декларации образец №1 и 6?

2. Освен изброените задължения (да регистрира трудовия договор в НАП, да се впише като осигурител в регистър БУЛСТАТ, да подава данни с декларации образец №1 и 6, да изготвя ведомости за заплати) трябва ли:
- да плаща данък за наетия човек на трудов договор?
- да подава други счетоводни декларации освен декларации образец №1 и 6?

3. Трябва ли да води счетоводство, с оглед на това, че приходите на физическото лице - работодател, са само от трудово правоотношение?

По прилагане на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на хората за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който хората започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването є. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието “трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигуровки.

Съгласно чл.5, ал.2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигуровки за своя сметка. Самоосигуряващите се граждани са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Според определението, дадено в чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.313, ал.1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

В случая човекът работи по трудово правоотношение и възнамерява в качеството на работодател да наеме друго физическо лице за домашна помощничка по трудово правоотношение и да се впише като физическо лице - осигурител в регистър БУЛСТАТ. Предвид регистрацията като физическо лице - осигурител (на основание чл.3, ал.1, т.11 от Закона за регистър БУЛСТАТ) за работодателя в случая не възниква задължение да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

С оглед гореизложеното, за работодателя ще възникне задължение за внасяне на осигуровки като самоосигуряващо се лице, ако упражнява трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО и чл.1, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ.

По прилагане на данъчното законодателство:

В запитването е посочено, че физическо лице ще наеме по трудов договор друго физическо лице, което ще работи като домашна помощничка.

Облагането на доходите от трудови правоотношения е уредено в разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), според която облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на някои доходи, посочени в ал.2 на същата разпоредба.

В случая физическото лице е работодател на домашната помощничка. Още в запитването е уточнено, че работодателят ще удържа и внася данък върху дохода на домашната помощничка в изпълнение на разпоредбите на ЗДДФЛ. Поставен е въпросът дали работодателят е данъчно задължено лице и трябва ли да води счетоводство.

Определението за предприятие е дадено в §1, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Съгласно дефиницията “предприятие” е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл.8 от Кодекса за социално осигуряване.

За целите на ЗСч за предприятия се считат:

1. търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;

2. местните юридически лица, които не са търговци;

3. бюджетните предприятия;

4. консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;

5. осигурителните каси по чл.8 от Кодекса за социално осигуряване;

6. търговските представителства;

7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги (чл.2 от ЗСч).

От изчерпателното изброяване в чл.2 от ЗСч става ясно, че физическо лице, което работи по трудов договор, не формира предприятие. Съгласно ЗДДФЛ, видно от упоменатите по-горе правоотношения, лично за физическото лице - работодател, не възникват данъчни задължения.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.