Редица български фирми осъществяват онлайн продажби в страни от ЕС на стоки, които са купени в съответните страни. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме въпроса кога и как се анулират издадени фактури.

I Онлайн продажби чрез електронна платформа

Гражданин възнамерява да извършва дейност в България с българска фирма, която ще е регистрирана на основание чл.100, ал.1 от Закона за ДДС. Дейността ще се извършва чрез онлайн платформата Ebay, в който фирмата ще има акаунт или онлайн магазин. В този акаунт ще се продават стоки, които ще се купуват в Германия и ще се продават в Германия до клиенти, които са физически лица, намиращи се в Германия. Доставчикът на стоките ще е регистрирано по ДДС лице в Германия и ще начислява и внася ДДС в Германия. Клиентите на българското дружество ще правят плащания в платформата на Ebay с кредитни/дебитни карти и фирмата ще получава плащанията по банкова сметка. За ползването на платформата Ebay ще получава процент от продажбите и договорени административни такси. Ebay ще издава фактура за тези такси без ДДС.

Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да се обложат продажбите на физически лица в Германия, съгласно ЗДДС?

2. Къде намират отражение в дневниците за продажби по ЗДДС?

3. Плащанията чрез кредитни/дебитни карти от физически лица подлежат ли на регулация по Наредба №Н-18 и следва ли да се издава документ, след като плащанията ще се извършват в Германия?

4. Ще има ли дружеството право на данъчен кредит по издадените фактури от Ebay за комисионната?

По първи въпрос:

Относно продажбите на стока от Германия на физически лица, установени на територията на Германия, следва да се има предвид разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, съгласно, която мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2.
В този случай за дружеството като доставчик, мястото на изпълнение ще бъде извън територията на страната, т. е. в Германия и за доставките на стоки с място на изпълнение извън територията на страната не следва да се начислява данък, на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.

По отношение на въпроса за облагането на продажбите в Германия, следва да се запознаете със законодателството на Германия.

По втори въпрос:

Издадените от дружеството фактури следва да намерят отражение в дневника за продажби в кол. 23 - ДО на доставки по чл.69, ал.2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и в справката декларация за съответния данъчен период.

По трети въпрос:

Редът и начинът за отчитането на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18 на министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Търговски обект по смисъла на Наредбата и §1, т.41 от ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Както ЗДДС, така и Наредба Н-18 имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната. За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наредба Н-18.

Тъй като ще извършвате доставки с място на изпълнение на територията на друга държава следва да се запознаете и със съответното данъчно законодателство.

По четвърти въпрос:

Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.70, ал.1 от ЗДДС. За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл.70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл.71 от закона и правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл.72 от ЗДДС.

II Кога се анулира фактура

Дружество продава машини на фирма от Кипър - частта, която не е в Европейския съюз (ЕС). В началото на месеца по настояване на клиента е издадена фактура за продажба, с която клиентът да задейства митническите процедури по вноса.

Впоследствие се оказва, че по технически причини в производството на машините, те няма да се експедират до края на месеца, съответно дружеството няма да осъществи износ. Поставен е въпросът: Какви действия трябва да предприеме дружеството за вече издадената фактура: да се издаде кредитно известие, да се анулира фактурата или нещо друго?

Според чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117.

Предвид така цитираната норма на ЗДДС, за дружеството възниква задължение за издаване на фактура при получаване на авансово плащане от клиента или при доставка на машините.

Ако е издадена фактура без да е възникнало съответното основание - не е извършена доставка и не е извършено авансово плащане, същата се явява издадена без основание и подлежи на анулиране. По смисъла на чл.116, ал.1 от ЗДДС, погрешно съставени документи се анулират и се издават нови. Съгласно чл.116, ал.4 от ЗДДС, когато погрешно съставени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол - за всяка от страните, който съдържа:

1. основанието за анулирането;

2. номера и датата на документа, който се анулира;

3. номера и датата на издадения нов документ;

4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.

Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона, както следва:

- когато се анулира фактура в периода, в който е издадена, тя се описва във файла “PRODAGBI. ТХТ” на издателя, но полетата, описващи стойност, се оставят празни (не се попълват) или се записва стойност нула. Документът не се описва в дневника за покупки на получателя.

- когато се анулира фактура след периода, в който е издадена, тя се включва във файла “PRODAGBI. ТХТ” на издателя, като в полетата, описващи стойности, се попълват стойности, равни по размер на съдържанието на съответните полета от оригиналния запис в дневника, но с противоположен знак.

В случай, че фактурата е издадена във връзка с авансово плащане, не възниква основание за извършване на корекция чрез анулиране.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.