Данъчен консулт на "Труд": Облагане с ДДС на частен лекарски кабинет

Лекарски кабинет

Много лекари имат собствени кабинети и осъществяват дейността си като свободна професия. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това на какви условия трябва да отговарят тези лекари, за да не се регистрират по ДДС. Допълнително разглеждаме правилата за облагане с ДДС на златни бижута.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I ДДС за лекарски кабинет

Човек има има частен лекарски кабинет и е дерматолог. Осъществява дейност като свободна професия. Поставен е въпросът: Доходът от медицинската дейност счита ли се за облагаем оборот за целите на регистрация по Закона за данък върху добавената стойност?

Според разпоредбата на чл.96, ал.1 и ал.2 от Закона за ДДС при реализиран облагаем оборот от 50 хил. лв. за последните 12 последователни месеца преди текущия или за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, за данъчно задълженото лице възниква задължение да подаде заявление за регистрация по ДДС.

Облагаемият оборот включва сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка на данъка, доставките на финансови и застрахователни услуги, когато те са свързани с основната дейност на лицето.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 във връзка с чл.39, т.1 от закона, извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е освободена доставка. Според същата разпоредба, за да е изключена една доставка от кръга на облагаемите доставки, тя трябва, на първо място, да може да бъде определена като здравна (медицинска) услуга или пряко свързана с такава, и на следващо място да е извършена от здравно заведение или детска ясла по смисъла на ЗЗ, или от лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ.

Разпоредбата на чл.39, т.1 от ЗДДС е в синхрон с тези на чл.132, Параграф 1, б. “б” и “в” на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която, държавите-членки освобождават от облагане с данък болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публично правни субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер; предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава-членка.

Проблемът, за това кои услуги могат да бъдат определени като здравни (медицински) и пряко свързаните с тях, е обсъждан от Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с прилагането на Шеста директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 г. относно сближаването на законодателството на страните-членки, уреждащо въпросите на данъка върху оборота. Съгласно последователната практика на СЕС понятията “здравни (медицински) услуги” и “извършване на здравни (медицински) услуги” обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (вж. Решение по дело Dornier, С-45/01, Recueil, т.48, Решение по дело L.u.P. С-106/05, т.27, както и Решение по дело С-86/09, т.37).

Следователно, медицинските услуги, предоставяни с цел опазване, включително поддържане и възстановяване на човешкото здраве, подлежат на освобождаване по силата на чл.13, А, Параграф 1, букви б) и в) от Шеста Директива (вж. в този смисъл Решение по дело Unterpertinger C-212/01, точки 40 и 41 и Решение по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services C-307/01, точки 58 и 59, както и Решение по дело L.u.P. C-106/05, точка 29).

Може да се счита, че една услуга е пряко свързана със здравната (медицинската) услуга, когато наистина е предоставена като допълнение към медицинската помощ, получена от пациенти, която е основната помощ (Решение на СЕС по дело С-45/01, т.35). Само доставката на услуги, които са логична част от предоставяната медицинска помощ, и които са неразделна част от процеса на доставка на тази помощ за постигане на терапевтичните цели, могат да бъдат “услуги, тясно свързани” по смисъла на член 13, А, параграф 1, букви “б” и “в” от Шеста директива. Дадена услуга може да се счете за допълнителна към основната услуга, когато не е цел сама за себе си, а е средство за оползотворяване в най-добри условия на основната услуга.
В този смисъл са и разяснения с изх. №М-24-36-72 от 22.02.2017 г. и изх. №24384 от 03.02.2015 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП.

Освен естеството на услугата, за да се третира като освободена от облагане по силата на чл.39, т.1 от ЗДДС, доставката трябва да бъде извършена от някой от субектите, посочени в тази разпоредба, каквито са здравните заведения и детските ясли по ЗЗ и лечебните заведения по ЗЛЗ. Видовете лечебни заведения са посочени в разпоредбите на чл.8-чл.10 от ЗЛЗ. Следва да имате предвид, че по силата на чл.40, ал.1 от ЗЛЗ лечебните заведения за извънболнична помощ подлежат на регистрация в съответната регионална здравна инспекция, на чиято територия се намира заведението.

Въз основа на изложеното по-горе и конкретното запитване, ако представляваното от Вас лице отговаря кумулативно на посочените по-горе условия, то оборотът, реализиран от Вас в това Ви качество, от извършваните доставки на здравни (медицински) услуги, по смисъла на чл.39, т.1 от Закона за ДДС не участва при формирането на оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от същия закон.

II ДДС за златни бижута

Дружество, регистрирано по избор по ЗДДС, се занимава с производство и търговия на златна бижутерия. На склад е закупено инвестиционно злато и златни заготовки в титър 585, придобити с фактури, като не е начислен ДДС (чл.161, ал. 1 от ЗДДС) и съответно не е ползван данъчен кредит. Поставен е следният въпрос: При евентуално решение за дерегистрация по ЗДДС, трябва ли да се начисли ДДС на всички закупени активи в рамките на 5 г., включително и на материалите (инвестиционно злато и златни заготовки в титър 585)?

Съгласно чл.111, ал.1 от ЗДДС, към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са:
1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или
2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т.1.

Данъчната основа върху която се начислява ДДС при доставки по чл.111, ал.1 от ЗДДС се определя по реда на чл.27, ал.5 от същия закон. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл.111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Предвид гореизложеното, за наличните стоки и услуги, за които не сте ползвали право на приспадане на данъчен кредит, разпоредбата на чл.111, ал.1 от ЗДДС не намира приложение.
При условие, че сте приложили нормите на чл.161 и чл.162 от ЗДДС, за дружеството възниква задължение за начисляване на ДДС на основание чл.111 от ЗДДС.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Данъчен консулт