Много фирми рекламират дейността си във фейсбук. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за регистрация по ДДС и плащане на данъка в тези случаи. Допълнително разглеждаме правилата за изплащане на дневни пари при командировка в страната.

I Дружество рекламира дейността си във фейсбук

Фирма работи в сферата на здравните услуги, които са освободени доставки. Тя има намерение да рекламира дейността си във фейсбук, поради което трябва да направи регистрация по чл.97а, ал.1 от Закона за ДДС.

Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли в дневниците по ДДС да се посочват и освободените доставки (от здравни услуги) в съответните колони?

2. На следващ етап от дейността на фирмата, ако се извършват проучвания, които не са освободени доставки и стойността им надхвърли 50 хил. лв., трябва ли да се направи нова регистрация по ДДС по чл.96 от закона? Освободените доставки при тази нова регистрация трябва ли да се включват в дневниците по ДДС?

При получаване на рекламни услуги от чуждестранен доставчик, за българската фирма възниква задължение за регистрация по ДДС за получените услуги. Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2.
По смисъла на чл.97а, ал.4 от ЗДДС, за лицето възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

По смисъла на чл.113, ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл.124, ал.1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

В чл.113, ал.2 на ППЗДДС се указва, че регистрираните лица следва да изготвят регистъра по ал.1 “Дневник за продажбите” по образец - приложение №10, независимо от вида и формата на водене на счетоводството. Регистрираните лица на основание чл. 97а, 99 и чл.100, ал.2 от закона отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.

Видно от горните разпоредби, при регистрация по чл.97а от ЗДДС, за фирмата не е налице задължение за отразяване на освободените доставки в дневника за продажби.

След регистрацията по чл.97а от ЗДДС, съгласно ал.5 на същата норма, фирмата следи облагаемия си оборот и при наличие на съответното основание - облагаем оборот над 50 хил. лв., се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация.

При регистрация по ДДС по общия ред (чл.96, чл.100 от ЗДДС), освободените доставки се отразяват в дневника за продажби и справката-декларация.

II Плащане на дневни при командировка

За изпълнение на задълженията на туристическо дружество, служителите се командироват в други населени места, извън общината. Командировката понякога е два и повече дни. Квартирни пари не се изплащат на служителите, защото те нощуват в частни домове на свои близки. Поставен е въпросът: Какъв трябва да е размерът на дневните пари, при условие, че престоят е повече от един ден, но не са представени документи за нощувки и няма платени квартирни пари?

Командировъчните пари при трудови правоотношения се определят по реда на чл.215 от Кодекса на труда. Във връзка с чл.215 КТ има две наредби на Министерския съвет:
- Наредба за командировки в страната, в сила от 01.01.1987 г. (НКС);
- Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в сила от 01.07.2004 г. (НСКСЧ).

В случая следва да се има предвид Наредба за командировки в страната, която регламентира минимален, но не и максимален размер на командировъчните пари. Това означава, че в отделните предприятия могат да определят и платят по-високи размери. Наредбата защитава хората на трудови договори от плащане на обезщетение за командировка по-ниско от посочените размери.

Размерът на пътните и квартирните пари не се регулира за данъчни цели. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато са изпълнени следните условия:
- пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице;
- командированите физически лица са в наемни взаимоотношения с работодателя/възложителя на задачата: в трудови правоотношения, наети по извънтрудови правоотношения, наети по договор за управление и контрол.
За целите на данъчното признаване на счетоводните разходи за дневни, освен горните изисквания, следва да е изпълнен и общият принцип на корпоративния закон за документална обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от закона с първичен документ, който отразява вярно стопанската операция.

ЗКПО не поставя лимит на разходите за дневни пари, които предприятието изплаща на командированите, съответно отразява в счетоводството си. Правната и документална регламентация на командировките в страната се съдържа в Наредбата за командировките в страната (НКС). Разходите за командировка ще бъдат признати за данъчни цели при спазване изискванията на двата нормативни акта - ЗКПО и НКС.

Нормативното основание за изплащане на дневни пари и техните размери е чл.19 от НКС. На командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се плащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50% от размера, посочен по-горе, или 10 лв.

Следователно при условие, че служителите са командировани за повече от един ден, те имат право на дневни пари в размер на не по-малко от 20 лв. Липсата на платени квартирни пари и документ за нощувки не е основание за по-малко плащане.

Работодателят не е ограничен в изплащането на по-голям размер на дневните средства, но когато превиши двукратния размер от определения в наредбата (т. е. дневни 20 лв. по 2), то превишението подлежи на облагане с данък, натрупано с изплатеното възнаграждение.

За целите на облагането с данък върху доходите, размерът на дневните пари, изплащани на командировани служители, е регулиран чрез чл.24, ал.2, т.5, буква “б” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно горния регламент в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Нормативният акт, уреждащ лимита на разходите за транспорт, квартирни и дневни, е НКС. Всяка сума, надхвърляща двукратния размер на дневните пари, определена по реда на чл.19, ал.1 и ал.2 от Наредбата, ще представлява на основание чл.24, ал.2, т.5, буква “б” от ЗДДФЛ облагаем доход за физическото лице - получател.