Много фирми инвестират в злато и сребро с цел печалба при повишаване на стойността на благородните метали. За сделките с инвестиционно злато в Закона за ДДС са предвидени специални правила, но такива няма за сделки със сребро. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за облагане с ДДС на инвестиционното сребро.

Дружество обмисля да сключи договор за покупко - продажба на инвестиционно сребро (в това число под формата на сребърни кюлчета, сребърни монети и медали и/или сребърни гранули), по силата на който да придобие собствеността върху описаните стоки - като получател. Купуването на инвестиционното сребро може да е еднократно или неколкократно във времето, но няма да бъде част от независимата икономическа дейност на дружеството по смисъла на чл.3 от ЗДДС (няма да се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение).

Купуването на инвестиционно сребро ще се извършва от местна българска компания, регистрирана по ЗДДС, която начислява ДДС върху продаваните от нея стоки. Облагането с ДДС се извършва от доставчика на общо основание, като не се прилагат изключенията по чл.6, ал.4 или по чл.160 от ЗДДС (за инвестиционно злато). На следващ етап дружеството възнамерява да продаде купеното сребро на фирми и граждани като начисли ДДС.

Поставени са следните въпроси:

1. Подлежи ли на облагане с ДДС от регистрирано по ЗДДС местно лице продажба в рамките на страната на инвестиционно сребро (под формата на кюлчета, монети, медали и гранули)?

2. Доколкото при доставката на инвестиционно сребро доставчикът е начислил и внесъл ДДС, има ли получателят на стоката (субект, регистриран по ЗДДС) право да ползва данъчен кредит по реда на чл.68 и следващите от ЗДДС?

3. Има ли значение за правото на получателя да ползва данъчен кредит обстоятелството, че придобитите стоки няма да се използват/вложат в производствените процеси на получателя?

4. Има ли значение счетоводното отразяване на придобитите стоки за правото на получателя на приспадане на данъчен кредит? Ако да, по какъв начин следва се осчетоводят стоките в счетоводството на получателя, за да може да се ползва данъчният кредит?

5. Как следва да се процедира при погиване/кражба на стоки, за които е ползван данъчен кредит от страна на получателя на стоките?

I Общи правила за данъчен кредит по ДДС

Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за ДДС, стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. В този смисъл, инвестиционното сребро (в това число под формата на сребърни кюлчета, сребърни монети и медали и/или сребърни гранули) е стока и за него са приложими общите правила на ЗДДС.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а условията по отношение правото на приспадане на данъчен кредит са определени с чл.69 от ЗДДС.
Относима към разглеждания казус е разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, съгласно която лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

II Практика на Съда на ЕС за признаване на данъчен кредит

Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчно задълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение по дело Midland Bank, C-98/98, т.24, Решение по дело Abbey National, C-408/98, т.26, Решение по дело SKF, C-29/08, т.57).
Правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (Решение по дело Cibo Participations, С-16/00, т.31, Решение по дело Kretztechnik, С-465/03, т.35 и Решение по дело Securenta, C-437/06, т.27).

За сметка на това, когато придобити от данъчно задължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък върху извършените доставки, нито да се приспада данъкът върху получените доставки (в този смисъл Решение по дело Uudenkaupungin kaupunki, C-184/04, т.24, Решение по дело Wollny, C-72/05, т.20, както и Решение по дело Vereniging Noordelijke Landen Tuinbouw Organisatie, C-515/07, т.28).
От това следва, че наличието на право на приспадане се определя в зависимост от извършените доставки, за които са предназначени получените доставки.

В този смисъл, посоченото право е налице, когато облагаемата с ДДС получена доставка има пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане.

III Правилата в конкретния случай с инвестиционно сребро

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, доколкото получените от дружеството стоки - инвестиционно сребро (в това число под формата на сребърни кюлчета, сребърни монети и медали и/или сребърни гранули) ще се използват за последващи облагаеми доставки на същите, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност. Без значение в случая е дали стоките са придобити с цел последваща продажба или с инвестиционна цел.

Правилата за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл.71 и чл.72 от ЗДДС. По смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред. Съгласно чл.72, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.

Правото се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справката-декларация по чл.125 за същия данъчен период;

2. посочи документа по чл.71 в дневника за покупките по чл.124 за съответния данъчен период.
Както се поясни, за правото на приспадане на данъчен кредит е важно извършването на последваща облагаема доставка на същата стока.

Предвид общите правила на Закона за ДДС, доставката на територията на страната на тази стока подлежи на облагане със ставката от 20% по чл.66, ал.1, т.1 от закона, като е без значение статута на получателя по доставката.
Доставката на тази стока би била облагаема с нулева ставка при условията на чл.28 от ЗДДС или чл.7, ал.1 от ЗДДС.

Следва да се има предвид, че ако впоследствие с тази стока се осъществи безвъзмездна доставка или същата стока погине, доколкото е приспаднат данъчен кредит, за дружеството ще възникнат задължения - за начисляване на ДДС по чл.6, ал.3, т.1 от ЗДДС или за корекция на данъчен кредит по чл.79, ал.1 от ЗДДС.