Много еднолични търговци имат периоди, през които прекъсват временно дейността си и не внасят осигуровки. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за данъчно признаване на разходите, направени при прекъсната дейност.

Собственикът на предприятието на едноличен търговец (ЕТ) е подал декларация за прекъсване на трудовата дейност като самоосигуряващо се лице. Няколко месеца след това дейност е възобновена, а две седмици по-късно отново е прекъсната. През периодите на прекъсване на дейността едноличният търговец продължава да проучва пазара и да работи върху собствени разработки с бъдещи очаквания за реализация. Поставен е въпросът ще бъдат ли признати разходите на предприятието за телефон, ток, вода и материали за цялата година или ще бъдат признати само за периода на възобновяване на осигуряването?

По прилагането на ЗКПО:

В случая физическото лице-собственик на предприятие на едноличния търговец (EТ) поради липса на поръчки е предприел действия за прекъсване на осигуряването си като самоосигуряващо се лице. Тези действия са свързани с прилагането на нормативни актове, регламентиращи социалното осигуряване.

Счетоводното отчитане и данъчното облагане на ЕТ се подчиняват на Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Според §1, т.14 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСч „отчетен период” е календарната година (1 януари - 31 декември), освен когато в този закон е предвидено друго. Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър (чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ).

В ЗКПО е регламентирано, че данъчната печалба се формира като счетоводният финансов резултат (§1, т.16 от ДР на ЗКПО) се преобразува с данъчни временни и постоянни разлики и суми (чл.18 и чл.22 от ЗКПО).
В ЗКПО са разписани конкретни изисквания към счетоводните разходи във връзка с тяхното признаване или непризнаване за данъчни цели. Едно от основните изисквания е счетоводните разходи да са документално обосновани. Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Изискванията към първичния счетоводен документ са регламентирани с чл.6 от ЗСч.

Друго изискване е осчетоводените разходи безспорно да са свързани с предмета на дейност на предприятието - чл.26, т.1 от ЗКПО.

Важно условие при извършването на сделките е да се спазва принципът на пазарните цени, както при отчитането на разходите, така и при формирането на приходите.

В ЗКПО няма текст, който да обвързва прекъсването на осигуряването на самоосигуряващото се лице с непризнаване на разходи във връзка с дейността. В този смисъл направените разходи от предприятието при данъчен контрол ще бъдат анализирани от гледна точка на изискванията на корпоративния данъчен закон и ако няма нарушения, счетоводните разходи следва да бъдат признати.

По прилагане на КСО:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл.4 или чл.4а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигуровки за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В КСО няма дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигуровки за него.
Лицата, посочени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 и чл.6, ал.8 от КСО.

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал. 3 и 4 от КСО). При условие, че им е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание (чл.4, ал.6 КСО).
Лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравните си вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл.1, ал. 1 и 2 от наредбата задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Осигуровките за самоосигуряващите се са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Поради императивния текст на чл.10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Затова законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.

В конкретния случай гражданинът е подавал декларация за прекъсване и възобновяване на дейността, от което следва, че като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец, ще дължи задължителни осигуровки само за периодите, през които е упражнявал трудова дейност.

В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.