Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много хора имат по няколко фирми на свое име, с които извършват еднородна дейност. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това трябва ли да бъде събиран оборотът на тези фирми за целите на регистрация по ДДС във връзка с чл.96, ал.10 от Закона за ДДС. Допълнително разглеждаме режима на износ при последователни доставки.

I Регистрация по ДДС на фирми с еднородна дейност на един собственик

Физическото лице е собственик на пет дружества (ЕООД), които успоредно извършват дейност.
Всяко дружество има регистрирани автомати за инстантни напитки на различни търговски обекти. Обслужването се извършва само от управителя на дружествата. Поставен е следният въпрос: Необходимо ли е всички дружества да се регистрират по ДДС по чл.96, ал.10 от Закона за ДДС, ако общият им оборот е над 50 хил. лв.?

В Държавен вестник, бр.96 от 6 декември 2019 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната регистрация на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано.
Съгласно чл.96, ал.10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС “търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Задължение за регистрация по горния ред ще възникне при последователно извършване на дейност (един след друг) в един обект от свързани лица.

Задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в един и същи обект едновременно едно с друго, паралелно.

Задължение за регистрация въз основа на сумиране на оборотите на две и повече лица по посоченото правило не възниква, когато тези лица извършват еднородна дейност в различни обекти, както е в конкретния случай.

II Правила за ДДС при износ с междинен доставчик

Дружество А, което е местно лице за България и има валиден български ДДС номер продава стока на дружество Б, което също е местно лице за България и има издаден валиден български ДДС номер. От своя страна дружество Б продава същата стока, която е предмет на първата доставка между А и Б, на дружество В, което има издаден валиден ДДС номер в държава членка на ЕС. Стоката се превозва директно от дружество А до дружество В, като страната членка в която В има издаден валиден ДДС номер е страната по местоназначението на транспорта на стоката. Организатор и платец на транспорта е дружество Б, което е междинен доставчик. Дружество Б възлага на дружество А да превози стоката директно до негов (на дружество Б) клиент В, който е с валиден ДДС номер, издаден в същата тази страна членка, която се явява страна по местоназначението на транспорта на стоките. Страната на изпращането е България, от която дружество А и Б имат издадени валидни ДДС номера. Поставен е следният въпрос: С какви документи трябва да разполага междинният доставчик, за да може транспортът да бъде отнесен към сделката между Б и В, тя да бъде определена като вътрешнообщностна доставка (ВОД) и дружество Б да има право да не начисли ДДС в своята фактура за продажба, която ще издаде на В?

Считано от 1 януари 2020 г. в ЗДДС е в сила нова разпоредба на чл.65а, съгласно която доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.

Междинен доставчик е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име. За целите на чл.53 изпращането или транспортирането се отнася само за доставката, извършена към междинния доставчик (чл.65а, ал.3). Това е основното правило на този режим. Като изключение, когато междинният доставчик е съобщил на своя доставчик идентификационния номер по ДДС, който му е издаден от държавата членка, от която стоката е изпратена или транспортирана, за целите на чл.53, независимо от ал.3, изпращането или транспортирането се отнася само към доставката на стоката, извършена от междинния доставчик (чл.65а, ал.4).

Съгласно чл. 65а, ал. 5 от ЗДДС, мястото на изпълнение на останалите доставки във веригата се определя, както следва:

1. на доставките, извършени преди доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, от която е изпратена или транспортирана стоката;

2. на доставките, извършени след доставката, за която се отнася изпращането или транспортирането на стоката - мястото на изпълнение е в държавата членка, в която стоката е пристигнала или превозът є е завършил.

Предвид посочените разпоредби на ЗДДС, в конкретния казус са налице следните доставки:

1. Мястото на изпълнение на доставката от фирма А към фирма Б се определя по реда на чл.65а, ал.5, т.1 от ЗДДС. Фирма А извършва облагаема доставка на територията на страната към фирма Б, която е междинен доставчик (доставчик по веригата, различен от първия, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име) и има ДДС номер на територията на страната.

2. Предвид разпоредбата на чл.65а, ал.4 от ЗДДС, когато междинният доставчик - фирма Б предостави ДДС номера си от държавата на изпращане на стоката, същият извършва вътреобщностна доставка на стока към фирма В с валиден ДДС номер в държава членка по местоназначението на стоката. В този случай фирма Б прилага нулева ставка на данъка по чл.53, ал.1 от ЗДДС.

3. Стоката се транспортира от фирма А към фирма В, като транспортът е за сметка на фирма Б - междинен доставчик.

Фирма Б следва да притежава документи за ВОД, съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.45 от Правилника за прилагане на ЗДДС.

Видно от посочените разпоредби на ЗДДС, липсват специални изисквания относно това, с какви документи трябва да разполага междинният доставчик за да се приложи чл.65а, ал.4 от ЗДДС. За целите на документирането на ВОД от междинния доставчик се прилагат общите изисквания на закона и правилника, цитирани по-горе.