- Фешън сцената в Париж изгради характера ми, но аз никога не съм искала да бъда просто модел. Всъщност като по-млада мечтаех да съм част от Кралския лондонски балет. Балетът бе моя страст. Но се ориентирах към моделството. Отне ми известно време да се преборя със стереотипите за моделките, които искат да стават актриси. Още помня лошите рецензии за един от ранните ми филми “Франк”, който разглеждаше тази тема.

- Как приемате отрицателните реакции и ревюта от критици и публика?
- Вижте, аз винаги съм била интроверт. Дълги години съм се чувствала като дърво без корен, сякаш не принадлежа никъде. Наясно съм, че понякога създавам впечатление на просто една студена германка, която гледа на всички и всичко отгоре. Но това не е вярно. Огромно усилие ми отнема да съм общителна, но в това отношение киното ми помага. Ролите ме поставят в обувките на други хора, дават ми възможност да изживея различни идентичности.

- Имаше ли дълъг период на адаптация към живота в Америка?
- Вече съм прекарала голяма част от годините си извън родината и като се върнах се чувствах като чужденка в собствената си страна. Има една несигурност, която ме притесняваше, но с напредването на възрастта я прегърнах и започнах дори да се привързвам към нея.

- Готова ли сте за повече роли, в които говорите на немски?
- Надявам се, че съм готова. Мисля, че настъпва времето, в което прегръщам немската си природа. С огромно удоволствие бих работила с хора, които стоят зад един от най-успешните и добре направени европейски филми за последните години като “Тони Ердман”.

След дългия период извън Германия останах особено доволна от бързината, с която си припомних всичко. Имахме два месеца подготовка преди снимките на немскоезичния The Fade и успях да вляза в добра езикова форма и да изгладя всички неравности в говоренето, които са се появили по време на паузите през годините. Чувствам връзката с корените си по-силна отвсякога. Беше като завръщане у дома. Но истината е, че животът ми в последните години преминава повече във Франция, отколкото в САЩ.

- С кой голям режисьор искате да работите?
- Толкова са много. Но определено изпитвам огромно възхищение към Михаел Ханеке. Спомням си един разговор с него, в който направо си го помолих да ме вземе в някой свой филм. Бях подпийнала, чувствах се неудобно, но в крайна сметка нещата се получиха. Сторих същото и с Фатих Акин. Традицията повелява режисьорът да потърси актьора, но нещата вече ставата по всякакви начини, има по-голямо усещане за свобода в комуникацията между отделните участници в големия спектакъл на кино индустрията.