Изваяни са от доломитизиран варовик

Двата древни жертвеника са част от уникалните експонати, които се пазят в Лапидариума на Историческия музей в Горна Оряховица. Те са изработени от доломитизиран варовик. Открити са в двора на църквата „Св. Петър и Павел“ (днес „Св. Троица“) в Горна Оряховица. През 1972 г., с помощта на основателя на историческия музей Йордан Димитров, са преместени в двора на музея. 

И двата жертвеника са с идентични размери и стил. Изработени са от мрамор с височина 0,80 м, върху основа с формата на квадрат със страна 0,45 м. Могат да бъдат датирани към ІІІ век сл. Хр. Направени са с майсторство и прецизност, което е характерно за античните паметниците открити на територията на Горна Оряховица. 

"В горната част на единия е изработен декоративен кръг, където са правени възлияния към боговете. В средата на три от страните му са изобразени животински бичи глави с рога или т.нар. „букрании“. Букраниите са често срещани елементи в античната архитектура. Представените бичи глави са реалистично изобразени, като над тях са оформени венци от цветя", обясняват музейните уредници.

Те допълват, че от наличните паметници, открити случайно на територията на днешния град Горна Оряховица, може да се заключи, че в района са действали различни работилници. Майсторите пък са били грамотни хора, познаващи добре изискванията за изработването на надгробните паметници и издълбаването на надписите, както и умели каменоделци, които са придавали впечатляващ вид на изделията.

"В надписите срещаме имената на хора – бивши войници, член на градския съвет на Никополис ад Иструм, освободен роб, богати собственици и др. Единствено за освободения роб Зотик, може да се твърди, че е от тракийски произход. Останалите имена са от гръцки или римски произход. Наличието на римски имена се дължи на заселилите се по тези места ветерани, които донесли римската култура, език и обичаи. А за гръцките преселници можем да кажем, че са били привлечени от възможностите за търговия, занаяти, добри климатични условия и плодородни земи", разкриват историците.

По думите им до 1913 г. в църквата „Св. Георги“ е била вградена надгробна плоча. Тя е датирала от времето на Антонините или края на I в. – края на II в. сл. Хр. За съжаление в днешно време местонахождението ѝ е неизвестно.