Геополитическата принадлежност на страната ни към Свободния свят е всъщност нашият начин на живот

Бодряшката реакция и фарфаронското тупане в гърдите, които се носят откъм правителството, са напълно неадекватни

Два фрагмента от изминалата година очертават и предизвикателствата пред България за 2024 г. В навечерието на новогодишните празненства откъм властта ни съобщиха, че пак няма да сме пълноправни членове на Шенгенското споразумение, но ще ни допуснат само по въздух и вода, при условие че приемем 6000 афганистански и сирийски мигранти.

Последното го измрънкаха малко неясно и явно ще трябва да се обясняват през новата година. Предложили им това, и родните йесмени се съгласили. Истината е, че на тях – йесмените във властта - дори да им кажат, че ще допуснат България в Шенген, само ако българите минават през границите на куц крак, те ще се съгласят. При това с известен ентусиазъм. И ще обявят развълнувано, че са постигнали исторически успех с много фина дипломация и политически талант. Със сигурност ще израпортуват и някое от онези глуповати брюкселски клишета, че така – с подскачането на куц крак и по долно бельо – българите правят Европа по-силна, а Шенген по - сигурен. Това е нивото, това е манталитетът – поцелуйковщина и раболепие. Такава е съдбата на държавите, чиито управници нямат нито необходимия авторитет, нито необходимата тежест пред европейските партньори – за да не бъдат подритвани.

Предложението “заселвате 6000 афганистанци и сирийци и ви пускаме в Шенген само по въздух и вода, а за сухопътния не се знае знае ли се" е лошо предложение. Първо, защото България отговаря на всички критерии за пълноправно членство. Второ, защото въздушният Шенген няма реално практическо значение. Много важно, че сме щели да минаваме “гордо” без паспортен контрол по европейските летища, при положение че бизнесът и националната икономика губят милиарди от ежедневните километрични опашки, на които чакат хиляди камиони със стоки по сухопътните граници. Да ожалиш такъв народ, ако такова нещо му носи гордост. И без “въздушен Шенген" си минаваме по летищата без проблем. И, трето, лошо предложение е, защото представлява унизително и дискриминационно отношение към България и с това налива мръсна вода в мелницата на кремълската пропаганда и евразийската колона у нас, които всячески се опитват да култивират антиевропейски и антидемократични сантименти сред българското население. Тъкмо заради всичко това, бодряшката реакция и фарфаронското тупане в гърдите, които се носят откъм правителството, неговите клакьори и хранени люде, са напълно неадекватни. Предизвикаха масови подигравки и присмех, а социалните мрежи преляха от саркастични коментари и шаржове. Неадекватността на йесмените достигна кресчендо, когато заеха героическа поза, вирнаха носове и обявиха, че с въздушния Шенген са нанесли мощен удар на пропутинските сили. Такава липса на елементарно чувство за реализъм! А можеше честно да се изправят пред общественото мнение и да обяснят защо се стигна дотук, къде са нашите пропуски, на какво се дължи позицията на Австрия и дали е основателна. Вероятно щяхме да им влезем в положението, поне отчасти. Както и да е… Няма нужда да убиваме пианиста, просто толкова си може.

Вторият фрагмент е африканизацията на българската политика, за която алармирам вече трета година, но през 2023 г. стана видима и с просто око. Под “африканизация" в случая се разбира деградацията на политиката от сблъсък на идеи и социални интереси в името на общото благо до междуплеменни войни с цел контрол върху публичните ресурси. Това е политиката в изостаналите африкански държави – взаимноунищожителни битки между племенните партии за контрол върху нефтения кладенец, върху диамантената мина, дърводобива или водоизточниците. Няма национална кауза, няма споделени висши държавни интереси, няма национален диалог – има племенни вражди, кланета, плячкосване. Нагледахме се на подобни сцени у нас през последните години.

Положителното все пак е, че през 2023 г. беше неутрализиран един от най-опасните субпродукти на африканизацията - узурпирането и концентрацията на изпълнителна власт в един център, който не подлежи на демократичен контрол. Става дума за превръщането на служебните правителства в инструмент за безконтролно президентско управление. Възстановено беше пълноценното функциониране на парламентарната република и се създадоха конституционни гаранции подобни девиации да не се допускат в бъдеще.

Това стана на първо място чрез сформирането на единно хетерогенно и фрагментирано парламентарно мнозинство, отчасти крепящо се на официална двустранна договореност между ГЕРБ и ПП-ДБ, а отчасти – на неофициални договорки, които обезпечават допълнителна подкрепа от ДПС по важни теми. Излъченото от това мнозинство правителство е далеч от онова, което е нужно на България днес, но в създалата се ситуация то изглежда все още за мнозина като относително приемливо временно решение. По-важното е, че тъкмо заради своята характеристика, про-правителственото мнозинство проявява подчертана активност в контрола над Правителството и в системното търсене на отчет за неговата дейност. Не бива да се забравя, разбира се, че парламентарното управление не е управление чрез Парламента. Тоест, интервенцията на Парламента в правителствената политика трябва да спазва мяра, която не допуска законодателната власт да се превръща в конвент, който диктува всекидневната политика на Министерския съвет. Защото Правителството не е изпълнителен орган на Парламента, а е самостоятелен титуляр на изпълнителната власт.

На второ място, укрепването на парламентарната република беше извършено чрез конституционните промени в статуса на служебното правителство, ограничаването на президентската дискреция при неговото формиране и въвеждането на постоянен парламентарен контрол върху него. Всъщност, това е и единствена полезна промяна в Конституцията от целия пакет от предложения, който набързо се промуши през Народното събрание. На съвестта на депутатите, натиснали копчето “за" обаче ще бъде демонтажът на носещи елементи на националната държава, каквато беше забраната за двойно гражданство на депутати и министри. Сега могат да ни пратят направо генерал-губернатор – чужденец с българско гражданство да управлява България.

Голямата задача на 2024 г. е да бъдат защитавани умно и далновидно парламентарната република и принадлежността на България към Свободния свят. Парламентарната република е драгоценно достижение, благодарение на което през последните три десетилетия България изживява най-дългия си период на демократично развитие след Освобождението.

Парламентарният модел е всъщност европейският политически и конституционен модел. А геополитическата принадлежност на нашата страна към Свободния свят, а не към прашасалите евразийски тирании, е всъщност нашият начин на живот - на свободни хора в свободна страна. Имат ли капацитет за това настоящето правителство и подкрепящото го проправителствено мнозинство? Ще поживеем, ще видим. Но засега съмненията надделяват.