Бъдещето принадлежи на свободните народи и свободните хора

Светът е на прага на големи промени. Неолибералният глобализъм - отровната симбиоза между неолибералната икомическа доктрина, неоконсерватизмът и прогресивната политика на идентичностите - установи една политическа реалност, която изглеждаше монолитна като гранитен блок. От времената на Рейгън и Тачър по света се установи консенсусът, че неолибералният глобализъм е безалтернативен. Няма друг прочит на света освен този на неограничаемия глобализъм, който икономически диктува на суверенните държави какво и как да правят, разпределя политическото влияние по реда на разбирането за Вашингтон като глобален имперски център и като за капак подменя ценностите с дебати в обществото в името на вредната „политика на идентичностите“.

В момента две от трите глави на ламята на неолибералния глобализъм са зашеметени и извън играта. С идването на Доналд Тръмп на власт започна бавният, но сигурен процес по демонтаж на неолибералния глобализъм. Както вече стана дума, тази идеологическа конструкция се крепи на три колони, които са в процес на деконструкция.

Първата крачка беше да се преосмислят постулатите на неолибералната икономика. Това икономическо разбиране диктува, че пред капитала не трябва да има никакви ограничения - суверенните държави са пречка пред суперкласата на мултинационалните корпорации. С цел да намали ролята на демократичния контрол, неолибералната икономическа мисъл създаде т. нар. „споразумения за свободна търговия“. От Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), което ние от Института за модерна политика в наш специален доклад нарекохме „път към корпоративното робство“, през Транстихоокеанското парнтьорство (TPP) до Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), този тип документи вкратце имаха за цел да „прескочат“ суверенните държави и да ги подменят с безлика транснационална бюрокрация.

Търговските отношения вече не трябваше да се базират на свободно договаряне между свободни държави, а да се сложат в рамка, да се ограничат възможностите за икономически маневри от страна на различните икономически агенти и тази конструкция да се постави изцяло в полза на транснационалните корпорации.

С идването на Доналд Тръмп тези „хартиени пранги“ бяха изхвърлени. Преговорите по Трансатлантическото споразумение бяха прекратени, Америка се изтегли от Транстихоокеанското споразумение, с което същото бе лишено от съществен смисъл, а NAFTA бе изхвърлена в коша, за да се постигне историческото Споразумение САЩ-Мексико-Канада. Международното икономическо поведение на САЩ вече се диктува от баланса между интересите на различните политически и икономически играчи. Това многократно сработи в полза на Белия дом. Един от последните такива случаи беше по отношение на Ердоган и действията на Анкара в Сирия, за което имах възможност да изразя пространна позиция на страниците на флагмана „Труд“. Все още има доста да се направи, за да се изреже изцяло неолибералната икономическа доктрина, но основното е вече направено. Тази глава на триглавата ламя на неолибералния глобализъм е най-малкото зашеметена и в момента не бълва от своя огън срещу свободните народи по света.

Втората колона на неолибералния глобализъм - неоконсерватизмът, също е в състояние на „нокаут“. Неоконсерватизмът като политическо течение бе създаден от троцкистите, които „емигрираха“ в Републиканската партия по времето на Рейгън. Тази политическа идеология в краткост казва, че светът се управлява от Вашингтон, а останалите геополитически играчи се делят на три категории. В първата е привилигированата периферия - ЕС, Австралия, Канада, Нова Зеландия и пр. Това са регионални играчи, чието благоденствие се дължи на близостта до имперския център във Вашингтон. Във втората категория са враждебните на САЩ държави - най-вече Русия, но и не само. Третата категория са страни, в които имперският център има ситуационни интереси, или такива изцяло отсъстват - т. нар. Трети свят. С идването на Тръмп неоконсерватизмът е подменен на институционално и политическо ниво с ново разбиране за света, което се базира на баланса на отношенията между трите глобални суперсили - САЩ, Русия и Китай. На Вашингтон не се гледа вече като глобален хегемон и световен жандарм, а като на най-великата държава в човешката история, която обаче има за цел не да ръководи световните дела, а да дава пример. Преди Тръмп Америка налагаше разбиранията си с „огън и меч“. Днес Америка плавно ограничава намесата си по света, подкрепя и помага там, където е поканена, и ревниво брани вътрешните си интереси без да праща войски да „демократизират“ планетата. В момента неоконсерваторите са буквално „изчегъртани“ от Републиканската партия. Подкрепата за Тръмп в редиците на консерваторите е феноменална. Дори в Демократическата партия „ястребите на войната“, макар и по-бавно, но вече губят позиции. След изборната катастрофа на Хилари Клинтън все по-трудно ще става на тази идеологическа позиция да привлича и получава подкрепа. С други думи - неоконсерватизмът също е зашеметен, две от трите глави на ламята са „аут“.

Единствената глава на триглавия змей на неолибералния глобализъм, която все още хапе и бълва огън, е политиката на идентичностите. Това левичарско разбиране, което носи в себе си джендър идеологията, радикалната расова теория и всички други налудности на американската и британска левица, е все още активно, макар и в ступор от изваждането от оборот на другите два стълба на неолибералния глобализъм. Пропагандата на Холивуд, доминацията на тази идеология в мейнстрийм медиите и сред говорителите на разни знайни и незнайни неправителствени организации, все още дава тласък и енергия на неолибералния глобализъм. Политиката на идентичностите е в основата на екстремното желание на „елитите“ да изведат пред скоби всяко истинско или въображаемо малцинство. След краха на финансовата олигархия от 2008 г. на елитите им трябваше с нещо да подменят легитимните дебати за безработицата, класовите различия и екстремните неравенства. Какво по-удобно от това да внушат на хората, че големият проблем на обществата е в коя тоалетна да ходят трансджендър хората? Или дали Джеймс Бонд не трябва да е жена, при това чернокожа, „за да има равенство“? Или това каква „квота“ от това, онова или третото малцинство следва да фигурира в списъка на персонала на всяка фирма, за да е тя „включваща“? Тези периферни и често откровено глупави дилеми създадоха необходимата основа за дебати. Едните казват как трябва да „има равенство“ (което елитите разбират не в смисъла на „равен старт“, а в смисъла на „равен резултат“, което е съвсем друго кино), докато другите критикуват и оспорват тези налудности. И докато си говорим по тези въпроси, суперкласата си прави каквото си иска и бере плодовете на нашето разсейване.

В Америка, а оттам и по света, върви идеологическа война за демонтажа на неолибералния глобализъм. Брекзит, отхвърлянето на Истанбулската конвенция у нас и в доста европейски държави, спирането на дрънченето на оръжия край руската граница, деескалацията на напрежението на Корейския полуостров, усмиряването на Китай, развръзката в Сирия, както и почти всички други големи геолиполитически, а оттам и национални процеси могат да се разберат най-добре, ако се поставят на тази плоскост. Почти във всеки конфликт двата основни лагера са или на страната на суверенните държави, или на страната на неолибералния глобализъм. Това е големият идеологически разлом на XXI век, останалото са подробности. И понеже САЩ е в основата на тези процеси, затова войната, която неолибералите водят срещу Доналд Тръмп, е толкова ожесточена. Затова са и тези дребнави опити за импийчмънт, затова е денонощната пропаганда срещу Белия дом.

В момента две от трите глави на змея на неолибералния глобализъм са нокаутирани. Неолибералната икономическа мисъл е в ступор след краха на транснационалните споразумения. Неоконсервативният глобализъм е в процес на изчегъртване от високите етажи на властта. Остава само да се даде окончателен отпор и на политиката на идентичностите, за да може след като всички глави на змея са зашеметени, да бъдат и отсечени. Време е неолибералният глобализъм да отстъпи от световната сцена и да заеме мястото си в музея. Бъдещето принадлежи на свободните народи и свободните хора.