Слабият никога не иска прошка. Прошката е признак на силния. Прощавайки си сте свободни да се съсредоточите върху нещо наистина ползотворно.

Махатма Ганди

През 1992 г. италианският учен д-р Марко Якобони установи, че групи от нервни клетки (неврони) в мозъка на маймуни се активират не само когато маймуната извършва някакво действие, но и когато тя гледа друга маймуна да изпълнява това действие. Д-р Якобони нарече тези клетки „огледални неврони“ (mirror neurons). Те разбират действието (action understanding) и го имитират, възпроизвеждат (action production). Огледалните неврони работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите. Когато са счупени (broken mirrors neurons), настъпват болести, също така - поведенчески нарушения, като липса на емпатия и изобилие на омраза, злоба и завист. Концепцията за тези състояния е описана от велики философи - един от тях е Томас Хобс в книгите си „За гражданина“ и „Левиатан. Материя и форма на държавната власт“, публикувани съответно през 1642 и 1651 г. Мото на тези книги е bellum omnium contra omnes - война на всеки срещу всеки.

Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи войната на мозъчните огледала в България, в която евроатлантическите русофоби и евразийските русофили разделят народа на два антагонистични полюса. Огледалните неврони проектират моделите за опростачване на политиката и обществото. „Пошлото ни е заразило. Нещата, които в моето детство само съм чувала, че стават по кафани в циганските махали, ги изнесоха в ефира на националната телевизия. Засипаха ни с чалга, кючеци. Бъдете по-разумни - дайте възможност на българската култура да диша. Наложете не цензура, а чувство за мярка и добър вкус“ - ни съветваше великата Гена Димитрова.

„Las dos Espanas“ (Двете Испании) e фраза от поемата „Поговорки и песни“ на Антонио Мачадо. Тя отразява „загиващата“ и „събуждащата се“ Испания, противопоставянето на монархичното и демократичното мислене на испанците в началото на XX век, което по-късно се превърна в Гражданска война (1936-1939). Дори двамата братя, големите поети Антонио Мачадо и Мануел Мачадо, са също разделени - Антонио поддържа републиканците, Мануел - националистите на Франко. Ние отдавна живеем в две Българии: това, което възмущава едни, се възхвалява от други - отвратителен „порочен кръг“ (vicious circle) на българската политика.

Преди години написах есето „Юпикрация“ - добре изучени и талантливи българи емигрират и се реализират (в науката и изкуството) в наредналите страни; други остават в България и живеят в преходната фаза на демокрацията. Трети емигрират и учат в западни страни, не успяват да се реализират там и се връщат в България. Яли сме попарата на лондонски, сега и на харвардски юпита. Надявам се, че някой ден двете Българии ще започнат да си сътрудничат за доброто на родната България.

Единението е „лекарство по избор“ (drug of choice) за разединеното ни общество, но лекарството не действа без покаяние - без „промяна на мисленето“(гръцки - metanoia) на двете Българии. Да, единението е хубава перспектива, но вероятността да се осъществи в България - страна със счупените мозъчни огледала - засега е трудно да се прогнозира. Една от причините - може би най-важната - е, че България е единствената източноевропейска страна, която не се лустрира - не се прочисти от комунистическите номенклатурчици. Въпреки, че има „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г.

Дано най-после българските политици се вслушат в съвета на Махатма Ганди - тогава и българите ще „се съсредоточат върху нещо наистина ползотворно“ - единение за доброто на родната България.

Сократ въвежда концепцията за енкратия - „власт над себе се“, „самообладание“. Векове след това, „Перуанският евреин, който стана индианец“ - приятелят на Марио Варгас Льоса - казва: „Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица“.

Освен това, противоположно на „Санкции за санкции“, „Оръжие за оръжие“ и „Дипломати за дипломати“, tit-for-tat е много ефективна стратегия в теория на играта - и на войната. Това е взаимно печеливша стратегия (win-win strategy) - двете страни получават приблизително еднакво от исканията си. Защото се съгласяват да действат както в свой интерес, така и в интерес на другата страна. Tit-for-tat е противоположна на стратегията „печалба-загуба“ (win-lose strategy). При избора на която едната страна не приема компромиса и сътрудничеството на другата. Не разбрахме ли, че се води война на САЩ и Русия на територията на Украйна. Смирете се, спрете геополитическата надпревара, не чупете „златния мост“ на диалога, за да настъпи Мир!