Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Много български онлайн търговци разширяват дейността си като продават и в други страни от ЕС. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви условия трябва да бъдат изпълнени при дистанционните продажби.

Юридическо лице осъществява онлайн търговия със стоки на територията на страната. За продажбите се начисляват 20% ДДС и се издават касови бонове за всички сделки, плащани в брой. Пратките се предават на куриерска фирма, която след предаване на пратките и плащане от страна на клиента превежда сумите от наложените платежи по банков път по сметка на дружеството. От куриера ежемесечно се получава справка за товарителници, изпратени пратки и сума.

Дружеството има онлайн сайт и на румънски език и започва да извършва доставка на стоки към данъчно незадължени лица в Румъния. За тези доставки се издават касови бонове с 20% ДДС. Плащанията от румънските клиенти се получават от куриерското дружество, доставило пратките, по новосъздадена сметка в myPOS, като от тази сметка електронните пари постъпват по банковата сметка на дружеството. При изпращане на поръчката в пратката се слага касов бон в лева, като дължимата сума платима на куриера е в румънски леи, които се преизчисляват по курса на деня. Поставени са следните въпроси:

1. В случай, че транспортът на стоките (куриерската услуга) във връзка с онлайн доставките е за сметка на физическите лица - клиенти в

Румъния, може ли тази доставка да се определи като дистанционна продажба на стоки?

2. В случай, че доставките се определят като дистанционни продажби на стоки и дружеството се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Румъния, какви документи следва да представи пред данъчната администрация в България, за да начислява ДДС във връзка с извършваните продажби към данъчно незадължените лица там? Трябва ли фирмата да уведоми администрацията, че започва да извършва дистанционни продажби на стоки с място на изпълнение на територията на Румъния?

3. За доставките към румънските клиенти с начислен ДДС със ставка 20% следва ли същите да се отчитат в отделна група на касовия апарат?

По първи въпрос:

По смисъла на чл.14, ал.1 от Закона за ДДС, дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:

- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

- доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;

- получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

- стоките не са нови превозни средства, или не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Въз основа на изложеното по-горе, и посоченото в запитването, в случаите, в които стоките се изпращат или транспортират от доставчика, независимо, че транспортът на същите е за сметка на клиента, е изпълнено условието на чл.14, ал.1, т.1 от ЗДДС. При кумулативното изпълнени и на останалите условия по чл.14, ал.1 от същия закон, в конкретния случай ще е налице дистанционна продажба на стоки от юридическото лице към клиентите - данъчно незадължени лица в Румъния.

По втори въпрос:

Според чл.20, ал.1 от Закона за ДДС, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл.14 от същия закон е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:

- доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;

- извършените от същото лице доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;

- стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.

Видно от изложеното по-горе е, че само при кумулативното изпълнение на визираните три условия, ще се счита, че мястото на изпълнение на извършваните доставки на стоки при условията на дистанционни продажби ще е територията на държавата членка, където приключва транспортът на същите.

В случай, че извършените от лицето доставки при условията на дистанционни продажби за съответната държава членка не надвишават за текущата календарна година или не са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка, мястото на изпълнение на същите доставки при условията на дистанционни продажби по смисъла на чл.14, ал.1 от закона е на територията на страната. Изключение се допуска само в случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрацията си, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където транспортът на стоките приключва и е регистрирано лице за целите на ДДС в тази друга държава членка.

В Закона за ДДС и в Правилника за неговото прилагане не са предвидени изрично видовете документи, които съответното лице следва да представи при уведомяване на компетентната териториална дирекция на НАП в случаите на чл.20, ал.5 от ЗДДС.

За целите на регистрацията за дистанционни продажби на територията на друга държава членка, в частност - територията на Румъния, грябва да се запознаете със законодателството на тази държава членка в областта на данъка върху добавената стойност.

По трети въпрос:

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за ДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/ продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба №Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

На основание чл.27, ал.1 от Наредба №Н-18, лицата по чл.3 от същата наредба, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга, продажбите на които се облагат с 20% ДДС в Група “Б” на фискалното устройство.