Упорито променя съдбините на отечеството по хълмовете на времето

Затънали сме в по-дълбок „застой“, отколкото класическият през социализма

Деветката отново гравитира в астрологичното пространство над родината. На 9 юни ще ни удари като Тунгуския метеорит. За да промени съдбините на отечеството с избори за домашен и европейски парламент. Тази превратна цифра в нашата история упорито го е правила по хълмовете на времето.

Първият катаклизъм е на 9 август 1886 година. Тогава група русофили свалят от престола Александър Батенберг. През нощта влизат в двореца и насилват княза да подпише абдикация. Сутринта с конвой го подкарват към Дунава. „Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните“, хроникира Симеон Радев.
Тринайстката обаче е банално фатална, докато Деветката у нас е уникална. Тя стърчи като войник на пост и бронебойни патрони за нея няма открити. В определени случаи изиграва положителна роля.

В така нареченото „безкняжие“ цялата власт отива в ръцете на Стефан Стамболов. Първо е регент, после министър-председател. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

Във възход сме до 19 май 1894 година. На тази дата с две Деветки враговете на прогреса свалят правителството. Изреждат се войни и национални катастрофи, овенчани с Ньойския договор. Влиза в сила на 9 август 1920 година, за да повтори августовската Деветка на Батенберг.

Губим огромни територии, населени с етнически българи. Вълни от емигранти заливат страната. Армията е ампутирана и куцука на един крак. Народът пъшка под теглото на жестоки репарации.

Народът чете манифеста за преврата на Деветнайсeти май 1934 година.

Ньойският диктат е подписан от Александър Стамболийски. Според неговата „съсловна теория“, у нас битуват няколко съсловия, като основното е селското. Тружениците на чернозема са потискани от гражданското. Малобройно, но населено с хищни експлоататори.

Стамболийски създава Оранжева гвардия и политическа полиция. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно гърмят с пушки и пищови. „Бря, бря, бря, нам да е дубря!“, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат градските елементи - бурени по браздите на земеделския възход.

Александър Стамболийски полага титанични усилия да постигне пълна политическа изолация. Всички са против дружбашите. Дори комунистите ги наричат „аграрфашисти“. ВМРО също е разгневена. С Нишкото споразумение от 23 март 1923 година правителството се ангажира да ликвидира организацията и да се откаже от българщината в Македония. Срамен акт на национално предателство!

В слънчев априлски ден Александър Цанков среща Димо Казасов. Цанков е сред основателите на опозиционния Народен сговор. Казасов е широк социалист и професионален превратаджия. „Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?“, пита Цанков. „Разбира се!“, отвръща Казасов. „В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома“, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо изкачва стълбите до втория етаж на улица „Витошка“ 57. Домакинът му задава директен въпрос: „Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?“ Димо Казасов отсича: „Решително не! Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.“

Така ферментира превратът на 9 юни 1923 година. Негови автори са Военният съюз и Народният сговор. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават в цялата страна. По обяд цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Александър Цанков.

Голямата депресия удря световната икономика през 1929 година. Фондовите борси се сриват, банките фалират, промишлеността е на колене. Безработицата оставя милиони без препитание. У нас на власт е Народният блок - коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия.

„При управлението на Народния блок (1931-1934) - сочи проф. Тодор Галунов, - партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история. Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила. Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава „храна“ на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.“

И ето че на 19 май 1934 година родината осъмва с преврат. Извършен отново от Военният съюз, но сега в съдружие с политическия кръг „Звено“. Негов идеолог е старият познайник Димо Казасов. Деветнайстомайците разпускат Народното събрание. Забраняват всички партии плюс опасната ВМРО. Имуществото им е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев оглавява служебно правителство. Той също е специалист по превратите. Участва в Деветоюнския, по-късно и в Деветосептемврийския. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. След обнародване в „Държавен вестник“ съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Тази процедура, без парламентарното преливане на пусто в празно, маркира превратът с положителен знак. До 1939 година работят шест безпартийни кабинета. Съумяват не само да ликвидират кризата, но постигнат и завиден икономически растеж. Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа. Средната заплата е 2500 лева, пенсията гони 1400 лева.

Ето го и 9 септември 1944 година. Деветка, която търпеливо изчака Десетката през ноември 1989 година. За да излезе в заслужен отдих, събере сили и се появи отново сега. На 9 юни обаче, колкото и да се напъва, няма да промени нищо. Тунгуският метеорит ще ни подмине.

Затънали сме в по-дълбок „застой“, отколкото класическият през социализма. Многострадалният народ ще отиде да гласува за ония, които ненавижда. С фокусничество и еквилибристика пак ще окупират властта. Не за добруването на отечеството, а за собственото си благоденствие.

Марк Твен беше казал: „Ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят!“