"Чрез промяна на броя на членовете на КЕВР се цели нейната частична или пълна подмяна", това мнение изказа в БНР Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". "Такива промени са били правени и през 2010 г., и през 2015 г."

"Проблемът не е в това, че КЕВР ще има 5 вместо 9 членове, а че тази промяна се прави по средата на мандата му", допълни Георгиев и подчерта, че това е бил през последните 10 г. един от начините, по които се е упражнявал натиск над регулаторния орган - чрез промяна на професионалния му състав.

По думите му Комисията има доста широк обхват на дейности, свързани с лицензиране, ценообразуване, пазарен мониторинг и е необходимо да има компетенции в тези области.

"Комисията е създадена през 1999 г. и в бавно през годините е извоювала своята независимост. Би било жалко сега да зачеркнем тези 23 години, в които се е движила към независимост, и сега да се обърне тази тенденция", коментира Атанас Георгиев.

Мнението му е, че със споменаваните две имена за нови попълнения (зам.-министърът на енергетиката Станислав Тодоров - за председател на Комисията и Благой Голубарев от ИТН - за комисар), КЕВР ще се върне назад във времето:

"На такава позиция трябва да са достатъчно утвърдени имена, които са се занимавали с тази дейност, защото техният авторитет и тяхната сила на изказванията могат да успокояват или да стресират пазара. Това не трябва да се подценява".