В извънредното положение декларирането на имущество и конфликт на интереси се отлага, но не се отменя

За закъснение глобяват

10 000 души, заемащи висши публични длъжности и над 100 000 служители в централните и местни органи на властта бяха задължени да подадат годишните си декларации за имущество и конфликт на интереси до 15 май. Законодателят в извънредното положение отложи това тяхно задължение. Докога? Как точно се попълват тези доста сложни декларации, които 5 174 общински съветници и кметове ще попълват за първи път? Кой ги проверява? А ако не се подадат? На тези въпроси на читателите на „Труд“ отговаря в статията си докторът по право Николай Николов, бивш шеф на Комисията за конфликт на интереси.

Декларациите за имущество и интереси са силна антикорупционна мярка. Те следва да се поддават от всички хора, които заемат публични длъжности в България. Декларациите биват - встъпителни, годишни и след освобождаване от публична длъжност. Целта им е да дадат представа и проследят как се увеличава или намалява имуществото на тези, които заемат ръководни и експертни длъжности в държавния апарат. Увеличаването на имуществото, отразено в годишна декларация, без законен източник на средствата, е индикация за корупция.

Заемащите публична длъжност са две категории. Едната е на висшите публични длъжности - влизат народните представители, министрите, зам.-министрите, областните и зам.-областните управители, кметовете и зам.-кметовете на общини и райони, директорите на агенции и членове на комисии, главни секретари и др. В другата категория са заемащите длъжности по §2 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ)- това са всички служители в централни и местни органи, без техническите длъжности, управители, контрольори и членове на бордове на търговски дружества с държавно и общинско участие, директори на държавни и общински предприятия, директорите на всички училища и на детски градини, които са на делегиран бюджет, секретари на общини, кметове на кметства, кметски наместници и др. И двете групи подават декларации по един и същ образец, който може да се намери на сайта на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Лицата, заемащи висша длъжност ги подават пред КПКОНПИ, лицата по §2 - пред органа по избора или назначаването си, а кметовете на кметства и тези, избрани от общинския съвет - пред постоянна комисия на Общинския съвет.

С новия §49а от Закона за извънредното положение, който е в сила от 9 април т. г., се предвиди, че годишните декларации се подават в срок до един месец от отмяната му. Това е отлагане на задължението, не е отмяна. Все още е малко известно, че от това отлагане могат да се ползват и двете групи задължени лица. Не само народният представител, общинският съветник и министърът, но и експертът в териториална дирекция, специалистът в общината и директорът на училище по изключение могат да подадат декларациите си до един месец от отмяната на извънредното положение. Предвидените в закона санкции ще бъдат приложени, ако този извънреден срок не бъде спазен, а те не са за подценяване. При лицата, заемащи публична длъжност неспазването на срока води не само до глоба от 1000 лв., но и до проверка на произхода на имуществото за 10 години. При лицата по §2 - глобата е в минимален размер от 300 лв. Разбира се, всеки който желае може да подаде декларацията си далеч преди новия краен срок и дори още днес. Тя не може да му бъде върната с аргумент - извънредно положение. Годишните декларации могат да бъдат подадени на хартиен и на електронен носител - по пощата и по електронен път, с личен електронен подпис.

На деклариране подлежи имуществото на декларатора, на съпруг/съпруга или фактически съжител и на непълнолетни деца. Отразява се имуществото - имоти, коли, сметки, акции и др. - не само на физическите лица, но и на техни фирми (еднолични търговци) на декларатора съпруга/та му и лицето, с което е във фактическо съжителство. Не се отразяват активите на търговски дружества, в чиито капитал деклараторът или близките му имат участие. Законът изисква деклариране на около 40 факта относно имуществената сфера на тези субекти, в това число в чужбина.

Годишната декларация е много по-различна от другите две. Тя отразява развитието на имуществото на декларатора и неговите близки в периода, в който упражнява публична власт. Дължи се посочване не само на придобитото и продаденото през годината, но и на основанието (договор за продажба, дарение наследяване и др)., и произходът на средства за придобиване (заплата, кредит, спестявания и др.)

При годишната декларация част втора - за интересите не се попълва, тъй като промените там следва да се отразят чрез специална декларация до един месец от настъпването им. Подава се само част първа - тази за имуществото в цялост - недвижими имоти (стр.3), превозни средства (стр.4), парични наличности, сметки, задължения (стр.5), спестявания, участия във фондове и дружества (стр.6), доходи през предходната година (стр.7) и пътувания в чужбина, обучения, подаръци (стр.8). Всяка таблица от тези страници се попълва, като при липса на промени със знака Х се попълва графата „нямам нищо зе деклариране“.

Абсолютно нередно е в годишна декларация да се описва цялото имущество на декларатора и семейството му. Това се прави при встъпителната декларация. При годишната се отбелязват само промените в сравнение с встъпителната или предходната годишна, заедно с основанията и източникът на средства. Например, придобит недвижим имот или автомобил през 2019 г., придобити дялове в капитала на дружества и др. Като цена се декларарира платената по договора. Ако имотът е придобит по наследство или чрез дарение в графата „цена на придобиване“ се сочи „0“. Подлежат на деклариране и идеални части във вещни права.

Кешови наличности, банкови сметки и кредити се декларират, ако надхвърлят 10 000 лв. за всички членове на семейството. Специфичното е, че тези факти подлежат на деклариране ако надхвърлят тази сума към 31.12.2019 г. Например, ако едно четиричленно семейство има 7 сметки на декларатора и други членове на фамилията и сборът им не надвишава 10 000 лв. към последния ден на годината в съответната таблица на стр.5 се отбелязва „нямам нищо за деклариране“. Обратно, ако общата сума е 10 000 лв. и нагоре всяка от сметките се декларира на отделен ред според зададените графи - „размер“, „вид на валута“, „равностойност в лева“, „титуляр“, „в страната“, „в чужбина“, „произход“.

На стр.6 следва да се посочат доходите през 2019 г. - и от основно или второ трудово или служебно правоотношение, и тези, декларирани в годишната данъчна декларация на декларатора или съпруга/съжителя. В извънредното положение преди подаването на тази декларация трябва да се подаде годишната данъчна декларация. Доходите се отбелязват на „годишна данъчна основа“. Не подлежат на деклариране суми получени през 2019 г., които не подлежат на данъчно облагане - пенсии, стипендии, социални помощи и др.

Тези, които са подали встъпителна декларация през 2019 г., следва в годишната си декларация да отразят промени в имущественото си състояние от датата на подаване на встъпителната до 31.12.2019 г., както и доходите си и подлежащите на деклариране факти - кеш, сметки, кредити - към последния ден на годината.

Предварително деклараторът следва да се е снабдил най-малко със следните документи: 1) договори за придобиване/отчуждаване на вещни права, сключени през 2019 г.; 2) извлечение от банкови сметки за негово и семейството му към 31.12.2019 г.; 3) извлечения от салдо по кредитни задължения към 31.12.2019 г.; 4) бележки за доходи; 5) данъчни декларации за 2019 г., ако такива са подавани.

КПКОНПИ ще провери с инструментариума, с който разполага, всяка от подадените декларации за съответствие в срок от шест месеца от отмяна на извънредното положение. Дакларациите на лицата по §2 се проверяват от комисиите в органите по избора и назначението им в изключително редки случаи, които са посочени изчерпателно в наредба на Министерския съвет: по сигнал за конфликт на интереси, в дисциплинарно производство с елементи на корупция или при заемане на длъжност в звено с висок корупционен риск.

Винаги е по-добре да се осигурят условия за своевременното подаване на декларациите, отколкото да се налагат санкции.

* Николай Николов е доктор по право, бивш председател на Комисията за конфликт на интереси