Четиринадесет политици в затвора заради международен гешефт със зърно

През 1916 г. осем стамболовисти и шестима земеделци обличат райе

Четиринадесет политици облякоха раирани костюми заради международен гешефт със зърно. През 1916 г. зад решетките влязоха осем стамболовисти и шестима земеделци. Между тях именитите партийни водачи Никола Генадиев и Райко Даскалов.

Предишната година, когато цяла Европа воюва, селска България прибира в хамбарите най-добрата хлебна реколта от десетилетие насам. Надушило богатия урожай, Съглашението решава да я изкупи, за да дестабилизира кабинета.

Вече е ясно, че правителството на Васил Радославов иска да впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.

В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с д-р Никола Генадиев. Той е лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия. През 1913 г. е външен министър в първия кабинет на Радославов. В края на 1914 г. отива в странство да проучи международната обстановка. Завърнал се, стамболовистът категорично заявява, че мястото на България е в лагера на Съглашението.

Няма по-голям специалист по житата от Генадиев, преценява Крюпи и посвещава доктора в операцията. Връзката със Съглашението ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в София. Така скандалният случай влиза в историята като Деклозиерова афера.

Влиятелният Никола Генадиев създава мрежа от посредници из цялата страна. Агентите трескаво почват да изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури.

Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон на Българската търговска банка. Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата. Двамата финансисти са народняци.

С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация "Народен магазин" да прибира зърно за каузата на Съглашението.

Участието на емисарите в предприятието далеч не безкористно. Историкът Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева.

Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 на сто деклозиеровците получават и по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.

"От само себе си се разбира, че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт", обобщава Дамянов.

Според оряховския депутат Йордан Йонов от земеделците най-крупна сума прибрал хитрият Григор Бояждиев. Райко Даскалов "закачил" от комисионата, а бъдещият финансов министър Марко Турлаков поради лакомия изтървал това, което можел да вземе.

Деклозиеровата афера излиза на светло есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за нечуваната по мащабите си спекула. Започват обиски, арести, разпити. Междувременно Фернан дьо Клозиер вече е напуснал страната, като далновидно е продал зърното на Българската търговска банка.

Губиделников и Буров също се измъкват сухи – спасява ги партийният им шеф Теодор Теодоров. Той обещава на кабинета, че народняците ще подкрепят политиката му. От арестуваните 39 души пешкира опират стамболовистите и земеделците.

През юли 1916 г. Народното събрание гласува снемане имунитета на заподозрените депутати. Дават ги на съд, делото се гледа през септември-октомври и вдига много шум.

В крайна сметка Александър Стамболийски е оправдан. Никола Генадиев отнася 10 години строг тъмничен затвор, 5 години лишаване от права и конфискация на имуществото. Райко Даскалов, Григор Бояджиев, Марко Турлаков и още десет депутати получават по 8 години зад решетките с лишаване от права и конфискация.
Присъдата на Софийския военнополеви съд № 1085 е прочетена на 21 октомври. Моментално поразява здравето на главния подсъдим. "Бившият министър д-р Н. Генадиев от няколко дни е тежко болен. Вследствие цирей на врата е станала една малка инфекция на кръвта. Вчера е имал 40 градуса температура", съобщава вестник "Утро" на 22 октомври.

Циреят не отървава Генадиев от панделата. Когато депутатското братство населява килиите, зевзеци почват да наричат Централния затвор Малкия парламент. "Глей как хубаво мирише тук – на баровщина... У нас пък из етажите мирише на кочина", викали старите катили, като минавали по коридора на новодошлите. Там се смесвали ухания на френски парфюми, скъпи цигари и печено телешко.

Един пандизчия рисува затворническото битие на народните избраници: "Килиите на "баровците" аферисти бяха снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (имаше и атлазени), одеяла и завивки. Те ги правеха уютни, приветливи – съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори... Всичко имаха, и в изобилие."

Депутатите в райе убиват времето с карти, табла и шах. По време на гуляите някакъв унгарец теши мъката им с нежните трели на арфа. "Заболее ли някой, или се почувства малко неразположен (от преяждане!), веднага ще повикат от града най-прочутите лекари. Обикновено идваше д-р Сарафов", завистливо си спомня съсед по килия.

Така минават дните на специалистите по зърно. С музика и вино полежават около две години. Когато политиката на Васил Радославов се сгромолясва, осъдените излизат от затвора като мъченици и поемат кормилото на катастрофиралата държава.