Правителството провежда опасни експерименти с управлението на държавата, а високата им цена ще бъде платена от българите, казва икономистът Делян Добрев. Държавата не е стартъп, който, ако фалира, загубите са само за собственика му. Дефицитът расте и с него и дълга, защото като нямаме пари вземаме заеми. С всеки следващ път все по-големи заеми, отбелязва още в разговора ни Добрев.

- И Българската банка за развитие (ББР) се включва в помощта за малките и средни предприятия за сметките на ток, като ще раздава необезпечени кредити. Това ли е решението на енергийната криза, за да не затварят фирми и хората да не остават без препитание, господин Добрев?
- Кредитите не решават проблема с цената на тока. Всъщност го задълбочават, защото ако една компания си плаща тока с кредит от ББР, то тя трябва да включи и лихвите в цената. Тоест, инфлацията ще е още по-голяма. Хората ще обедняват още по-бързо. Така ли ще привличат инвеститори, като им предлагат кредити за да си платят тока? В цяла Европа правителствата дават безвъзмездна компенсации в тази извънредна ситуация, а нашето правителство предлага кредити с високи лихви. Кредитите от ББР са с най-високи лихви.

- Наскоро от Института за икономики и политика изнесоха заключения, че заради кризата харчовете на правителството трябва да са предпазливи. Да не би да сме в авантюрата да гасим пожар с бензин с това хвърляне на пари в така наречения най-социален бюджет?
- Цялото управление на държавата е авантюра. Няма икономическа теория, която да насърчава правителствата да харчат безразборно средства в период на двуцифрена инфлация. Точно обратното - всеки уважаващ себе си икономист знае, че високата инфлацията е много опасно явление и тя е довела редица държави до фалит - включително България през 1997 година. Причината е просто казано, че се получава омагьосан кръг - вдигаш заплатите, за да компенсираш инфлацията, но харченето на тези повече средства увеличава допълнително инфлация. Вдигаш пак заплатите, за да компенсираш по-високата инфлация, а това от своя страна увеличава допълнително инфлацията и така, докато хората обеднеят съвсем, а държавата фалира. Не само Институтът за икономика и политика, но и Българска народна банка излезе с критичен анализ на бюджета и го нарече проинфлационен, с грешни допусканията както по отношение на растежа, така и на инфлацията. Аз за 13 години в политика, виждам БНБ да се намесва публично за първи път. Знаете известния цитат от Рокфелер, че „Парите обичат тишината“. Всички централни банки обичат този цитат и всяка тяхна дума е премислена 100 пъти преди да бъде казана. Представете си колко е голяма опасността, за да се намери БНБ толкова открито и категорично. Примерът Ви е добър. Да гасим инфлацията със социални харчове е все едно да гасим пожар с бензин. Инфлацията в еврозоната е 5,3%. В България е 9,1% и се очаква да надмине 10% още през февруари. Тоест, инфлацията ни е 2 пъти по-висока. Това ще отложи за неопределен период и влизането ни в еврозоната, защото един от критериите за конвергенция, на които трябва да отговаряме е, че инфлацията ни не трябва да е повече от 1,5% по висока от трите най-ниски инфлации в еврозоната. Забележете, трите най-ниски! А ние сме с два пъти по-висока инфлация от средната... С тази политика ще видим еврозоната „през крив макарон“ през 2024.

- Държавата се управлява като стартъп, като рисково начинание на предприемач, на когото много не му пука дали бизнесът му няма да фалира - този пример дадохте преди дни пред обществената телевизия. Защо намекнахте за гръцки сценарий за България, но с уточнението, че Гърция води преговори с европейските банки преди пандемията, а не когато сме в опасността на повсеместна икономическа и финансова криза?
- Предлагат ни се рискови решения, които са крайно екзотични и шансът им да успеят граничи с нулата. Това е подходяща политика за стартъп фирмите, където да фалираш е нещо нормално. 98-99% от стартъп фирмите е нормално да фалират. Губещият е само собственикът на фирмата и неколцина акционери, датски или не, които са ти се доверили. Държавата обаче не е стартъп. В управлението носиш отговорност за всички хора в тази страна, включително за бъдещите поколения. Не можеш да си правиш експерименти с държавни пари за сметка на всички тези хора. Експериментите с държавни пари са във всяка сфера. Във финансите ни предложиха бюджет, който по думите на най-големия бюджетар в тази държава Кирил Ананиев е социален експеримент. Защо? Защото допуска огромен дефицит, финансиран с дълг с цел да плаща социални разходи в период на инфлация и икономически растеж. Тоест, получава се омагьосаният кръг, за който вече говорихме. В енергетиката е енергиен експеримент. Ще купуваме батерии за два милиарда лева, за да съхраняваме ток. Тези батерии са същите като батериите за дистанционното на телевизора, само че навързани една за друга и сложени в метални кутии. Икономическата обосновка е, че тези батерии ще ги разпръснем из цялата страна и ще пренасяме по-малко електроенергия през мрежа високо напрежение, като по този начин ще спестим от загуби на ток по мрежата. Звучи добре, но нека да направим една бърза сметка. Загубите в мрежа високо напрежение са между 1 и 2% от консумацията в страната. С батериите ще ги намалим с 10% (в най-оптимистичния вариант е толкова), тоест 0,1% от консумацията. При консумация от 35 терават часа в страната ще спестим 35 000 мегаватчаса. Ако ги умножим по 200 лева цена на тока на мегават, се получават 7 милиона лева на година спестявания. Тоест харчим 2 милиарда лева, а спестяваме по 7 милиона лева на година. Тоест след 286 години ще излезем на плюс от тази инвестиция. Ама всъщност не можем, защото батериите нямат 300 години живот, а имат 5 години. Питах Даниел Митов и за този „нов подход в дипломацията“ какво представлява и той ми каза, че това е дипломатически експеримент. Без да разбирам от външна политика и дипломация, като слушам и чета как „клякаме“ за всяко нещо, се опасявам да не се окаже накрая, че всички българи в България сме македонци и ние всъщност сме преписали тяхната история. Но какво толкова, важното е да има директна самолетна линия София - Скопие!

- Тази седмица бюджетът влиза на второ четене в пленарна зала. Колко реални са предупрежденията на икономисти, че има опасност страната да влезе в дългова спирала?
- Като влезем в омагьосания кръг, се получава следното - вдигаме заплати, за да догоним инфлацията и да няма хора под линията на бедност, от това вдигане на заплати скача инфлацията и линията на бедност се вдига нагоре, пак вдигаме заплати, това пак вдига инфлацията и линията на бедност и т. н. С всяко следващо завъртане в омагьосания кръг, харчим все повече държавни пари, които нямаме. Тоест с всяко експериментално кръгче, дефицитът расте и с него и дългът, защото като нямаме пари, вземаме заеми. С всеки следващ път все по-големи заеми. И ако това правителство остане достатъчно дълго на власт, ще завършим не като Гърция, а като България през 1997 година.

- Добре, а какво трябва да се направи? Правителството обяснява, че тя, инфлацията, е международна и ние нищо не можем да направим? 
- Инфлацията от 5% е международна и ние нищо не можем да направим за нея. Останалите над 5% са си на българското правителство. То се провали в компенсациите за тока и газа към бизнеса. Просто казано - даде прекалено малко компенсации, прекалено късно. Бизнесът не можеше да реагира на адекватни по размер компенсации навреме и вдигна цените. Веднъж завладели определени ценови равнища, цените трудно ще паднат пак. Официалната инфлация е около 10%, но ако вземем основни хранителни продукти, тя е много повече. По официални данни за януари 2022, сравнени с януари 2021, кашкавалът е скочил с 26%, сиренето с 25%, олиото с 36%, захар с 23%, домати с 55%, моркови и зеле с 43% и така нататък.

- Преди дни българска делегация беше във Вашингтон, заедно с Н. Пр. посланика на САЩ у нас Херо Мустафа, имаше разговори и с Уестингхаус, отново е говорено за втечнен газ. Но почти същата програма на държавно ниво имаше и при една сравнително скорошна визита на енергийния министър Теменужка Петкова - кое е различното или просто „властта се опитва да обува вашите обувки“, да върви по стъпките на правителството на ГЕРБ?
- Не чухме новина от това посещение. Изглеждаше по-скоро като разходка до Америка на двама министри и един куп директори от държавната енергетика.

- Предстоят преговорите на България с „Газпром“ за нов договор. Каква трябва да бъде пазарната ни стратегия?
- Според мен няма да има преговори нито с „Газпром“, нито с производители и доставчици на LNG (втечнен природен газ, б. р.). Газовият бизнес ще бъде превзет от посредници. Затова смениха и директора на Булгаргаз, и сложиха директор от един от посредниците. Булгаргаз ще остане с договора с азерите, който ще продава на „Топлофикация-София“, понеже тя не може да си плаща и никой посредник не я иска.

- Вашият колега Красимир Вълчев предупреди, че заявката за купуване на батерии за съхраняване на енергия може да се окаже „най-скандалният и лобистки проект“, а в същото време вицепремиерът Василев обяви, че има интерес за изграждане на завод литиево-йонни батерии. Кои са неизяснените въпроси около комплекса „Марица изток“?
- Много е хубаво да се построи завод за литието-йонни батерии, но за да насърчим инвеститора, е най-добре да му построим безплатно завода за примерно 200 милиона евро, вместо да купуваме батерии, които не ни трябват за 5 пъти повече пари. Никоя друга държава в света не купува батерии, защото те се изплащат за 300 години, а животът им е 5, както вече споменах. Всички въпроси около „Марица изток“ са неизяснени. Чуваме, че щели да работят сезонно само зимата. Аз не мога да си обясня как става това. Лятото какво правят тези около 12 хиляди души, пряко заети в комплекса?

- Ще Ви върна назад в годините с така наречената афера „Кумгейт“ - напуснахте парламента, защото Ваши роднини са били поканени на работа в Общината, а днес имаме съпруги и съпрузи в парламента, в Министерския съвет, съветници, сътрудници - как да си обясним този двоен стандарт в определяне на кое е морално, кое е експертно?
- Имах една първа братовчедка, която работи в счетоводството на Община Хасково и бях кум на единия заместник-кмет. Елена Йончева го представи като най-голямото престъпление в държавата и аз не издържах на тази атака, и дори напуснах парламента. Осъдих Елена Йончева, но тя си постигна целта. Стъпи на моя гръб и стана евродепутат. На фона на роднинските връзки в кабинета и парламента на „Продължаваме промяната“, аз и моята братовчедка и кум направо изглеждаме като деца от „детската градина“. Къде е Елена Йончева сега? Аршинът ли е различен?

- В какви отношения сте с депутата от ДПС Делян Пеевски? Познавате ли се с него?
- Познавам Делян Пеевски единствено като депутат от ДПС в парламента, нямали сме никакви допирни точки през годините. Не сме в никакви отношения.

- Откъде се появяват слуховете, че имате конфликт с Илко Желязков, който бе санкциониран миналата година по „Магнитски“. Той е имал позиции в енергетиката, принуждавал ли ви е за нещо? Тиражира се, че вие сте евентуалният кандидат за министър, който е изнудван от Желязков според мотивите на санкцията - това така ли е?
- Абсурдно е да се твърди подобно нещо. Познавам добре Илко Желязков във връзка с работата му, но не сме били в конфликт, нито пък съм бил изнудван или принуждаван от него за каквото и да било.

- Чета, че в родното Ви Хасково хората вече не са толкова възторжени от Асен Василев и министрите от „Продължаваме промяната“? Всъщност, защо толкова бързо новите управляващи топят подкрепата, която получиха на изборите и вече в „триъгълника на властта“ се протестира с „Оставка!“?
- Резултатите от последната социология бяха много интересни. Правителството има много висок процент на подкрепа, включително министрите от „Продължаваме промяната“. Интересното е обаче, че като се вгледаш в детайлите на проучването, се вижда, че подкрепата е за тях като симпатични, образовани хора. На въпрос обаче дали биха ги избрали за министри, положителните отговори рязко падат до 10-12%. Тоест, резултатите от социологията май са като една приказка, която съм чувал от стари хора - „хубав човек, ама не става за тая работа“.

Нашият гост
Делян Добрев е роден е на 14 май 1978 г. в Хасково. През 2002 г. се дипломира като икономист в Wesleyan University, Кънектикът, САЩ. Специализирал е в Лондонския университет по икономика и политически науки.
Министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Бойко Борисов. Избиран е за депутат на ГЕРБ от Хасково от 41-ото до настоящото, 47-о Народно събрание. Зам.-председател на комисията по енергетика в 47-ото НС.