Дения Пенчева: За малко да стана милионерка в Австралия

Новият ми албум "Българско момиче" е зареден с лунна светлина, издава младата фолклорна певица и дизайнер

- Дения, честваш 10-годишен юбилей на музикалната сцена с появата на втория ти албум „Българско момиче“. Какво съдържа новият ти проект?

- Исках да включа популярни песни, които са обичани от хората, а не просто да издам албум. В диска намериха място „Микс 2011“, „Лиляно, моме“, „Българско момиче“, с която спечелих наградата на журналистите на фестивала „Пирин фолк“, и още парчета. Имам и един интересен дует с рок банда. Дискът е имиджов продукт и е подарък и уважение към моята публика. Все още има хора, които си купуват албуми. Аз и авторите сме вложили много интелектуален труд и смятам, че трябва да се купуват албуми, а не да се теглят от интернет.

- Славиш се като доста нетрадиционна фолклорна певица и доказателство за това е, че една от песните ти е направена заедно с рок група "Порок".

- Смятам, че съм един по-различен фолклорен изпълнител. Рокаджийка съм по душа. Завършила съм поп и джаз пеене. Група „Порок“ е обичана и харесвана млада банда. С тях направих и дипломния ми спектакъл за дипломирането ми по актьорско майсторство. Направихме мюзикъл, съчетаващ различни стилове музика. Оттам се роди идеята да сътворим нещо нетрадиционно - фолклор с рок.

- А самата песен фолклорна ли е?

- Тя е една много обичана народна песен, която чух в Австралия, почитана от македонската общност там. Момчетата от "Порок" й направиха рок аранжимент и я пресъздадохме по наш си начин.

- Как тръгна пътят ти към музиката?

- От малка, още на 6 години бях солистка към БНР, в "Бон-Бон", после пях в различни фолклорни читалищни формации. В годините школувах гласа си в различни хорове и музикални формации. Станах солистка на младежката формация на ансамбъл „Чинари“ с художествен ръководител Асен Павлов. От 2001 г. до 2006 г. мой персонален вокален педагог стана народната певица Гуна Иванова, с която направихме и турне през 2015 г. в Австралия.

- Нямаш ли чувството, че фолклорът ни се цени много повече в чужбина?

- Да, за съжаление, е точно така. И то не само от българите, живеещи там, а и от местните хора. Фолклорът е отражение на паметни събития от българската история. И не само... Смятам, че младите хора не трябва да го пренебрегват, а да слушат, да обичат народната музика.

- През 2015-а беше на турне в Австралия заедно с Гуна Иванова. Как дойде поканата?

- Станах ученичка на Гуна, когато бях на 14 години, и постепенно започнахме да работим заедно. Поканата за турне в Австралия дойде от човек, тясно свързан с македонската общност, живееща там. С Гуна Иванова имахме три концерта, всеки един продължаваше повече от 4 часа, хората плакаха, танцуваха и пееха с нас непрестанно. Беше неописуемо преживяване, Австралия е прекрасно място. Бяхме в три града - Сидни, Уолонгонг и Пърт, като в Уолонгонг ни направиха почетни граждани. Това е предпоследната крайна точка на света, след това е Нова Зеландия. В Австралия с Гуна за малко да станем милионерки. Джакпотът в тотото там е страшно много - 35 милиона. Пуснахме фиш и накрая две цифри ни деляха от голямата награда. Ако само още едно число бяхме познали - 2 или 3 милиона печелехме.

- Активно се включи и в каузата за развитие на читалищната дейност.

- Да, преди години започнахме тази дейност с Антония Първанова, но някак си нещата не се доразвиха докрай. Затова сега съм решила да направя майсторски клас с най-добрите преподаватели по народно пеене и танци и с лектори за нашите традиции и обичаи. Мисля да го направя през септември и на този курс ще могат да се запишат хора от 6 до 25 години.

- Как реши да учиш актьорско майсторство?

- Пеенето и актьорството са сценични изкуства и имат неразривна връзка помежду си. Актьорството ми даде знания как по убедителен начин да изградя и представя една песен на сцената.

- Имаш перфектна визия, мислиш ли за актьорска кариера? Получавала ли си предложения в тази насока?

- Понеже много обичам Италия и често пътувам до там, започнах да уча италиански. Случи се така, че получих предложение да се снимам в една тяхна историческа продукция, но отказах, защото италианският ми все още не е на нужното ниво.

 

Стефан Димитров:

Никога няма да харесам нещо като "Яката дупара"

Писах "Сънят на Пилат" цели четири години, признава композиторът преди световната премиера на симфоничното му произведение

- Г-н Димитров, нарочно ли датата на представянето на „Сънят на Пилат“ е един ден след рождения ви ден? Всеки ще съзре желание да се измъкнете от Сатурновата дупка.

- В повечето случаи, когато някой умира, като че ли е преди рождения му ден. Факт! Но това едва ли важи за мен. Просто така се случи, че изпълнението ще е един ден след рождения ми ден. Мисля, че това е хубав знак.

- Преди това няма ли да има всенародни тържества за празника?

- Този път ще ги пропуснем, за да бъдем всички във форма за премиерата. Ще празнувам на 29 май.

- Съзнавам, че е глупаво да ви карам да обясните същината на вдъхновението. Не е първият случай, когато литературно произведение инспирира симфонично, но при вас как се случи? Какво ви „бъзна“?

- Писах произведението в продължение на четири години, а пък книгата „Майстора и Маргарита“ съм я чел преди 40. Не мога да кажа защо точно сега, но романът на Булгаков ми стои в главата. Когато го прочете човек, не може да го забрави. За мен е невероятен. Има хора, които не го харесват. Обаче въпросът е как тълкуваш книгата и какво разбираш, защото тя е сюжетна и многопластова. И какво изваждаш на бял свят. На мен ми допадна това, че любовта побеждава даже и смъртта. Ако я тълкуваме по този начин.

- Няма ли някаква житейска случка, която преди четири години ви е подтикнала да прочетете отново романа и да започнете да пишете?

- Не, няма. Аз съм така устроен, че има текстове за песни, които седят по една година и повече. В главата ми остават две думи, които изведнъж започват да ми говорят нещо. И явно, че такъв е стилът на мозъка ми. Тези две думи или „Майстора и Маргарита“ засядат в мозъка ми, извършва се творчески процес и в един момент дава зелена светлина и се получава музика.

- По онова време сте били административен началник - директор на програма „Христо Ботев“ в БНР. Да не би писането на този балет, защото произведението е замислено като такъв, да е било форма на бягство от чиновничеството?

- Никога не ми е тежало чиновничеството. Вярно, така ми се случи животът, че 17 години се разправям с медии, и то все на началнически постове. Но някак си не ми е пречило. Мисля, че мога да дам пример с Бах. Той е имал 17 деца от две жени и му е било най-хубаво да работи, когато около него е било шумно, има движение, детска глъч. Някак си мозъкът ми разделя музиката от преките проблеми. А и аз никога не съм се правил на голям началник. Моята позиция като шеф винаги е била, че такъв пост е временен. Няма доживотен началник. И по-важното е, когато си началник, да не пречиш на хората да си вършат работата. Ако не можеш да им помогнеш, поне не пречи.

- Четири години писане не е ли твърде дълго. Това ли се оказа творбата на живота ви?

- Не мога да кажа. Все пак не мисля да умирам на 29 май в зала „България“. Или поне до представянето в Античния театър в Пловдив на 13 юни трябва да устискам... Може би ще имам възможност да направя и още нещо (смее се). Не знам, но написването на симфонична музика е сериозна работа, която я върша с един много добър музикант - Пламен Велинов. Без него едва ли щях да успея да завърша по този начин „Сънят на Пилат“. Той е много отворен по компютърни неща и различните звуци. Мислехме си, че начинът, по който работим, е „мързелив“, а той се оказа по-трудоемък. Аз го свиря на един синтезатор и му го давам. Той го претворява с други, семплирани звуци, използвайки възможностите на електрониката. Обработваме го и така работим заедно - метър по метър, както се строи магистрала.

 

· Евтим Милошев се подмлади с присадена коса

· Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос

В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

· Венци Стефанов - от приятел до враг на "Левски"

Босът на "Славия" се върти около кръга на Гриша Ганчев

· Д-р Валентин Иванов: Ново изследване открива рак на гърдата

Препоръчва се за жени с висок риск от заболяването

· Хазал от "Черната перла" не крие новата си любов

Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 23 МАЙ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица