Васил Михайлов посочи на глобуса държавата Нубия

Пословичното ни злоезичие му лепна прякора Нубиеца. Завистниците дори се опитаха да го затрият. Той постъпи във Военномедицинската академия със съмнения за отравяне

Груба грешка е, че епохата на Великите географски открития е безвъзвратно отминала. В края на ХХ век депутатът Васил Михайлов откри нова държава на планетата. Той посочи, че на Африканския континент съществува Република Нубия, която никой преди него не е забелязал. Географите по цял свят започнаха да изследват под лупа глобуса, за видят какво са пропуснали.

Васил Михайлов е родом от Радомир. По образование е лекар, по професия политик, а по призвание колумбовец. През 1991 г. влезе в Народно събрание с листата на СДС. Беше сред най-активните депутати. Парламентарните архиви са хроникирали 252 негови изяви в камарата. Най-ярката обаче е извън святата ковачница на закони.

В засмян пролетен ден, зареден с идеи за добруването на отечеството, Михайлов крачеше към входа на белокаменната сграда. Там релефно контрастираше тъмнокожа фигура с микрофон в ръка. „Репортер от Национална телевизия на Република Нубия“, представи се журналистът. „Наша телевизия взима интервю от български депутати. Кажете вие какво мисли за наша държава, познава я?“, попита африканецът.

Похвално е, че момъкът полага усилия да овладее славянския говор, заключи Михайлов. Улови обаче и съмнение в собствената му обща култура. „Как да не я познава!“, малко троснато отвърна депутатът. „Има развитие в отношения на България и Нубия? Има перспектива две държави?“, бяха следващите въпроси на нубиеца.

Васил Михайлов започна да излага познанията си по международна и политическа обстановка. По времето на тоталитаризма отношенията между България и Нубия бяха преградени от Желязната завеса, припомни той. Сега, в условията на демокрация, те се отприщиха като пълноводен бент, развиват се и ще продължават да се развиват. България е подала ръка на Нубия в областта на икономиката, културата и в най-общ план. Търговският стокообмен расте с всеки изминал ден, това ще повиши жизненото равнище на двата братски народа.

Разбира се, има какво още да се желае, направи уговорка Михайлов и вдигна поглед към небето, което символизира бъдещето. Синевата го подсети коя политическа сила представлява. Съюзът на демократичните сили ще направи всичко възможно, за да крепнат връзките между двете страни, увери той.

Гостът от Африка каза „Благодари!“ и прибра микрофона. Депутатът стегна вратовръзката си, която се бе разхлабила от словото, и влезе в парламента да кове съдбините на България и Нубия.

Излъчиха интервюто, но не по Нубийската, а по Българската телевизия. В студентската програма „Ку-ку“. На Васил Михайлов първо му мина през главата, че са се изгаврили с достолепната му особа. После реши, че е само майтап. „Това беше първоаприлска шега на предаването „Ку-ку“. Беше много приятно, много умно измислено предаване“, сподели разсъжденията си колумбовецът.

Славна и драматична е историята на Нубия. В дълбока древност страната се наричала Куш и се простирала по долината на Нил, между първия и шестия праг на реката. Била прочута със своите богатства - злато, слонова кост, абанос, кожи на екзотични животни. Алчните египетските фараони започват завоевателни походи и през ХV столетие преди Христа държавата пада под робство.

Игото е отхвърлено през ХI век, а през VIII-ми преди новата ера е създадено Напатското царство. Неговият владетел Пианхи отмъщава, като тръгва на север. Завладява Египет и установява династията на тъй наречените „черни фараони“. Те управляват могъща империя от днешен Хартум до Средиземно море.

През следващите столетия на същата територия битуват Мероитското и Аксумското царство. В историческите извори тази земя се споменава и като Нилска Етиопия. От Х век насам се нарича Нубия. Завладяна е от арабите, после е заграбена от турците и най-сетне е колонизирана от британците. След разпада на колониалната система Нубия е поделена между Египет и Судан.

Когато даде интервюто си пред парламента, Васил Михайлов не подозираше каква историческа мисия му е отредила съдбата. Той пророчески се намеси в Нубийския въпрос, излязъл на световната сцена след Арабската пролет през 2011 г. Тогава стана ясно, че потомците на „черните фараони“ са репресирани при режима на Хосни Мубарак.

Заради Асуанския язовир нубийците са принудително изселени, а земята им е национализирана. Част от тях са насилени да работят ангария срещу мизерно заплащане. Язовирът е завършен през 1971 г. и досега са изплатени само символични компенсации на собствениците.

„Революцията в Египет предостави на нубийците възможността да подновят исканията за своите права за земята и ние се надяваме да извлечем ползи от целите на революцията“, заяви Ахмад Аллах, координатор на Народното движение за развитие на Асуан.

Нубийският проблем все повече се радикализира. Той излезе от рамката на локалните искания и постави въпроса за възстановяване на Нубийската държава. Това е проект за разделяне на Египет на четири части. Освен нубийците свои държави трябва да получат християните, мюсюлманите и палестинците.

Пословичното ни злоезичие лепна на Васил Михайлов прякора Нубиеца. Завистниците дори се опитаха да го затрият. Той постъпи във Военномедицинската академия със съмнения за отравяне. „Отначало мислех, че е хранително - свидетелства Михайлов, - но лично д-р Александров, тогавашният шеф на болницата, дойде при мен и ми каза, че тази отрова не е влязла у мен по естествен път. Каза ми, че може би съм погълнал отрова, без да знам как и кога. Доста се поизпотих от това откритие на докторите, но слава Богу, ми се размина, макар и доста трудно.“

Злобарите и гробарите не подозираха, че Нубия свърза по уникален начин нашия колумбовец със самия Уилям Шекспир. В неговата „Зимна приказка“ буря потапя кораб край брега на Бохемия. Класикът получава двойка по география, защото Бохемия никога не е граничела с море. И ако глобалното затопляне не разтопи ледниците, няма да има излаз на воден басейн.

Васил Михайлов обаче е отличник, защото прогледна в бъдещето на световната политическа карта. Нубия има шанс пак да я има!