Какво ни показа Конвергентната програма, публикувана от Министерство на финансите

Икономиката се възстановява относително бавно, като допълнителните разходи няма да ускорят растежа

Необходима е актуализация на бюджета

Конвергентната програма е един от най-важните документи, които подготвя правителството. Тя е елемент от процедурите по сътрудничество при изготвянето на бюджетните рамки в Европейския съюз. Целта є е да покаже посоката на провежданата фискална политика, конкретните параметри, които очаква правителството, и въздействието на предприетите мерки върху икономиката, съответно върху скоростта на конвергенция към по-развитите страни. Важен факт е, че тази програма представя оценката на правителството в оставка за собствената му политика, така че не могат да бъдат предявени претенции за недостиг или изкривяване на информацията относно публичните финанси. Данните в програмата са такива, каквито ги представи самото правителство.

Икономическо развитие

Очакваният икономически растеж в програмата е 2,7% в реално изражение. Всъщност наличните данни за краткосрочните показатели през първото тримесечие на 2021 г. показват спад в индустриалното производство на годишна база с 0,8%, строителната продукция се свива минимално с 0,2%, докато оборотът в търговията се понижава с 3,7% по съпоставими цени. В номинално изражение обаче оборотът в промишлеността нараства със 7%, докато в търговията се свива с 1,3%. Тоест налице е процес на повишаване на цените, който се очаква да се ускорява през годината.

Посочените данни показват, че все още не е стартирал процесът по възстановяване. Всъщност през първото тримесечие на 2020 г. икономиката все още не беше засегната сериозно от кризата. Затварянето се случи в средата на март и това определя по-ограничено влияние върху данните. Заради ниската база през второто тримесечие на 2020 г. се очаква да има положително развитие през съответния период на настоящата година въпреки затварянето поради третата вълна, което продължи и през април.

Прогнозата изглежда реалистична. Основен фактор за относително бавното възстановяване са инвестициите, които се очаква да продължат да се свиват. Всъщност обаче е възможно политическите промени да повлияят позитивно върху инвестиционната активност. От една страна несигурността ще въздейства за предпазливост при поемането на рискове, но от друга ще бъдат направени промени в средата за бизнес, насочени към ограничаване на административния натиск. Разбира се, нормализирането на средата е процес, който отнема време и ще зависи от резултатите от извънредните избори. Ускоряването на ваксинирането обаче също може да въздейства за по-оптимистични очаквания.

Междувременно Европейската комисия оповести официално пролетната си прогноза, в която икономическият растеж в България през 2021 г. се очаква да бъде 3,5% вместо 2,7%, както беше в предходната. Въпреки по-оптимистичните очаквания това все още няма да е достатъчно, за да се възстанови предкризисното ниво от 2019 г. в реално изражение. Същевременно обаче от ЕК прогнозират значително по-нисък дефицит от 3,2% от БВП. Техният сценарий се различава съществено от този в Конвергентната програма поради очакването за възстановяване на инвестициите поради използването на ресурси по Плана за възстановяване и устойчивост. Забавянето с подготовката на този план обаче и относително ниските предвидени стойности за усвояване през 2021 г. поставят под риск изпълнението на тази прогноза.

Всъщност основна роля за възстановяването, според сценария в Конвергентната програма, ще има националният бюджет. Нарастването на бюджетния дефицит се очаква да допринесе за около половината от номиналния растеж през 2021 г. Това, разбира се, поставя под съмнение устойчивостта на този растеж, като другият основен фактор е силно експанзивната парична политика, провеждана от Европейската централна банка, и съответно внасяна в българската икономика. Подобно е развитието в почти всички европейски икономики, като скоростта е различна, но евентуалното ускоряване на инфлацията по-нататък предполага действия на ЕЦБ, които да позволят повишаване на пазарните лихвени проценти заради инфлационните очаквания. В резултат от това е твърде възможно да възникнат проблеми с обслужването на твърде високата задлъжнялост в Европейския съюз и нов етап на кризата.

Приспособяването на пазара на труда в България се случва най-вече чрез намаляване на заетостта. В това отношение мерките за подпомагане запазването на работни места бяха едни от най-важните и най-ефективни като средство за противодействие на последствията от кризата. Такива програми се прилагат от всички държави в ЕС, но за съжаление българското правителство беше сред малкото, които не включиха в обхвата им самонаетите лица. По този начин значителна част от работещите свободни професии, чиято дейност беше ограничена от кризата, не получиха компенсации за това.

Според оценката в настоящия документ най-мащабната от тези мерки, програмата 60/40, е защитила около 260 хил. работни места само до края на 2020 г. Всъщност подобно твърдение би било вярно, ако работните места трябваше да се запазят за 3 месеца, колкото е срокът на помощта. Тъй като обаче те трябва да се запазят през цялата година, изчислението трябва да изглежда по различен начин. През тази година според данните на Националния осигурителен институт са подпомогнати общо почти 1,003 млн. работни места за 10-месечен период от началото на извънредното епидемично положение до края на годината. Това означава, че средно на месец държавата е подпомогнала поддържането на средно 100,3 хил. работни места и това е размерът на запазените работни места. Общият размер на разпределените за тази цел средства е бил 648,7 млн. лв.

България и еврозоната

Основен приоритет на досегашното правителство беше приемането на България в еврозоната. Беше обявена целева дата 1 януари 2024 г., когато еврото да бъде прието като официално платежно средство и да замени окончателно българския лев. При изложените параметри в Конвергентната програма тази цел става невъзможна за изпълнение. Причината е, че планираният бюджетен дефицит през 2023 г. е 3,1% от брутния вътрешен продукт. Според правилата от Пакта за стабилност и растеж по този начин се нарушава критерият за бюджетен дефицит, според когото планираният или действително реализираният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП.

Подобна прогноза не изглежда логична предвид очакването, че според настоящата прогноза през 2022 г. дефицитът ще бъде понижен до 2,9% от БВП, а след това отново ще излезе извън рамките на критерия. Такава прогноза показва практически нежелание българската икономика да стане част от еврозоната и е опит фактически да се попречи на този процес. Разбира се, ще бъде налично време за реакция от страна на следващите правителства, но те ще трябва да обясняват промяната в основния макроикономически сценарий, върху когото ще се базира оценката за изпълнението на критериите за членство.

Бюджетният дефицит

Според европейските правила бюджетното салдо се измерва на начислена основа, докато методологията за приемане и отчитане на държавния бюджет в България е на касова основа. Според приетия Закон за бюджета за 2021 г. бюджетното салдо на касова основа е отрицателно в размер почти 4,9 млрд. лв. (3,9% от очаквания БВП). Според твърденията на министъра на финансите не се очаква този дефицит да бъде надхвърлен в края на 2021 г.

От друга страна обаче според нотификационната таблица, която беше изпратена на Евростат в края на март, очакваният дефицит на начислена основа е 6,1 млрд. лв. (5% от БВП). В Конвергентната програма от април очакваната стойност на дефицита е 5,6% от БВП, което е еквивалентно на 6,97 млрд. лв. Тоест за около месец прогнозата на Министерството на финансите за дефицита на начислена основа се е влошила с около 840 млн. лв.

Едновременното увеличаване на дефицита на начислена основа и запазване на дефицита на касова основа е трудно за обяснение. Най-вероятният сценарий обаче е свързан с отлагане на плащания за следващата година. Алтернативата е действителната прогноза да е за увеличаване и на дефицита на касова основа. Това трябваше да бъде оповестено в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която МФ не публикува. Всъщност по този начин то трябваше да признае, че е необходима актуализация на държавния бюджет, която обаче не беше предложена.

Всъщност за отчетеното от МФ повишаване на данъчните приходи през 2021 г. има логично обяснение - значително по-високите разходи от началото на годината са свързани с внасянето на осигурителни вноски и данък върху доходите. От друга страна по този начин се генерира допълнително потребление и оттам се получават приходи от данък върху добавената стойност и акцизи. По този начин от всеки допълнителни 100 лева за възнаграждения на бюджетен служител над 44 лева се връщат обратно в бюджета под формата на осигуровки и данъци. Така МФ вероятно е предвидило ефекта от тези допълнителни разходи, които заедно с еднократните приходи от концесията на летище София обясняват изцяло по-високите приходи в бюджета спрямо 2020 г.

Служебното правителство обаче ще бъде изправено пред сериозни затруднения при изпълнението на задълженията си, тъй като са налице съмнения, че ресурсите в централния бюджет на практика са изчерпани въпреки привидно добрите текущи данни. Това означава, че изплащането на извънредни разходи като тези за провеждането на избори ще трябва да се случи за сметка на отлагане на други разходи или да се отложи до евентуалната актуализация на бюджета след формирането на новото Народно събрание.

Няколко основни извода могат да бъдат направени от настоящото издание на програмата. Бюджетният дефицит в края на 2021 г. ще бъде по-висок от първоначално заложения заради предизборните мерки на правителството, включващи увеличаване на заплатите в бюджетния сектор и добавките към пенсиите и заради това е необходима актуализация. Освен това през 2021 г. се очаква относително бавно възстановяване на икономиката, като допълнителните разходи според настоящата прогноза не се предвижда да ускорят икономическия растеж. Заложеният дефицит от 3,1% от брутния вътрешен продукт за 2023 г. означава, че целта за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2024 г. не може да бъде изпълнена.