Има риск от нов сблъсък с Брюксел заради поетите от Рим ангажименти за разходи

Очакват растежът да се забави до едва 0,1% от БВП

Според прогнозите на Европейската комисия, догодина бюджетният дефицит на Италия далеч ще надхвърли допустимото според правилата на ЕС, което повишава шансовете за подновяване на сблъсъка по отношение на икономическите политики между Брюксел и правителството в Рим.

Италианският дефицит е на път да се раздуе до 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2020 г., в сравнение с вече бездруго високите 2,5% , очаквани за тази година.

Влошаването е предизвикано от забавящата се италианска икономика, от плановете на Рим да въведе скъпи политики, включително т. нар. “граждански доход” и от намерението му да отмени значима пенсионна реформа.

Очакваният дефицит на Италия за 2020 г. скочи рязко спрямо прогнозата на Комисията от 3,1%, направена през ноември. Очакваното нарушение на лимита на ЕС, представляващ от 3% от БВП, ще бъде първото за Италия от 2011 г. насам.

Италианските данни са част от общата мрачна статистика на ЕС, където очакваният растеж през следващите две години се очаква да бъде ревизиран в посока надолу.

Тези тенденции повишават риска от нова процедура на ЕС за санкции срещу Рим и вероятно ще подновят критиките, че комисията е била твърде снизходителна, когато е сключвала споразумение с популисткото правителство на Италия за бюджетните планове през декември.

Рим обещава да отложи ключови мерки за разходи и да снижи дефицита до 2,04% за текущата година. Но холандското правителство многократно заявява, че Италия е изпусната от контрол.

Слабата икономика изкарва страната от релси, оставяйки Брюксел да разсъждава доколко строг да бъде, когато прави поредния преглед на бюджетните ситуации на държавите от еврозоната. Решението на комисията се очаква седмица след изборите за Европейски парламент през май.

Очаква се тази година италианският растеж да се забави до едва 0,1% от БВП, в сравнение с предната прогноза от 0,2%, преди да се възстанови до 0,7% през 2020 г., според данни, публикувани от ЕК във вторник.

“Правителствените разходи ще се увеличат значително след въвеждането на гражданския доход и някои разпоредби за пенсиите, включително новата схема за ранно пенсиониране”, се казва в актуализираните в прогнози на комисията.

Според Брюксел, прогнозата за дефицит от 3,5% не взема предвид някои планирани увеличения на италианските данъци, защото няма сигурност кога те ще се приложат.

Комисията предупреждава още, че публичните финанси на Италия могат да отслабнат още повече, ако пазарите се разтревожат от правителствените планове за разходи, което ще повиши цената на държавните заеми.

“Подновените напрежения около доходността на държавните ценни книжа представляват риск за тези фискални прогнози. И обратно, евентуалното активиране на предпазната клауза за ДДС през 2020 г. и намаляването на разходите за новите мерки биха довели до по-добра фискална перспектива”, заявява ЕК.

Брюксел твърди, че икономическата активност на ЕС през втората половина на 2018 г. е била възпрепятствана от “затегнати глобални условия за финансиране, нерешени търговски напрежения, висока несигурност” и “изключителна слабост в производствения сектор, която продължи до началото на 2019 г.”.

Еврозоната беше засегната от редица фактори, специфични отделни сектори и държави, особено в Германия, в това число “смущения в автомобилния сектор, социални напрежения, политическа несигурност, както и несигурност, свързана с Брекзит”, коментира комисията.

Заплахите за икономическите перспективи на ЕС включват също търговското напрежение между САЩ и Китай и възможните действия на американския президент Доналд Тръмп за налагане на наказателни мита срещу европейския автомобилен сектор. След другите рискове е по-слабият от очаквания растеж в Китай.

Прогнозите омаловажават риска от Брекзит без сделка, твърдейки че това “ще забави икономическия растеж, особено в Обединеното кралство, а също в ЕС-27, макар и в незначителна степен”.

Комисията залага ръст в еврозоната от 1,2% през 2019 г. и 1,5% през 2020 г., което е леко понижение в сравнение с февруарските прогнозите от съответно 1,3% и 1,6%.