- Г-н Донков, на осми декември е софийската премиера на вашия моноспектакъл “Камбаната” в Зала 1 на НДК, който е по награждавания роман на Недялко Славов. Темите в него звучат особено актуално с днешна дата - за катарзиса, духовното просветление, за силата на любовта и вярата. Вас лично, какво ви привлече в този спектакъл и специално в героя ви Вено?
- Привлече ме генерално цялата история в романа и най-първо това, че е истинска. Сравненията и описанията на Недялко са толкова крайно поетични, а от друга страна крайно драматични - такива посичащи текстове просто не съм срещал. Това е велик роман! Вено е пълнокръвен герой, който е съществувал и Недялко просто е наредил хронологията на случките в романа. Това, което ме възбуди и заинтригува най-много в него е, че той е един истински пълнокръвен балкански супергерой, както го нарекох и много ми се искаше да се впиша в тази история. Така или иначе, когато този роман ме намери първо дойде идеята за кино проява, но след няколко години стана така, че се случи този моноспектакъл.

- Предпремиерата на “Камбаната” вече се състоя в Античния театър в Пловдив. Прочетох много развълнувани коментари от зрители на спектакъла, както и от ваши колеги. Лично за вас, кои бяха най-вдъхновяващите отзиви?
- О, за мен специално това случване в Античния театър беше само по себе си уникално, защото сцената, атмосферата и всичко там е неповторимо. Почти до края тръпнахме какъв ще е климатът, защото духаше силно до последния момент и трябваше да импровизираме и да вземем някакви мерки, но слава Богу се случи! След това хората казаха, че трябва да се продължава с такива дела, защото има смисъл човек да съпреживее подобен катарзис. Няма да забравя и какво сподели Мая Бежанска след спектакъла - беше абсолютно покъртена, разплакана и много влюбена!

- Защо избрахте точно оркестър “Карандила” за музиката към вашия спектакъл, едва ли само защото героят ви е влюбен в циганка и как се работи с тях?
- Не само, че любовта на героя ми е към циганка, но също така той воюва с един такъв тип цигани, които вършат престъпни неща - всички знаем какво се случва например по селата и т. н. Точно затова определям Вено като супергерой, защото се вписва като самурай в цялата история, какъвто е и моят прякор. А “Карандила” е просто десетка в този спектакъл! Това е един прекрасен духов оркестър, който няма аналог. Аз го избрах, защото той е като своеобразно олицетворение на душата на Вено и на живо музиката им е супер въздействаща. С Петя Диманова подбрахме неща, различни от тези, които те свирят по сватби, а когато им прочетох за какво става въпрос те разбраха идеята и се вписаха прекрасно в цялата история.

- Според вас, трагичните събития, които напоследък се случват толкова често - като пандемията и тези зловещи катастрофи - могат ли да доведат до някакъв катарзис на нацията ни и защо сякаш не ставаме по-смирени и духовни, а по-агресивни?
- И аз си задавам този въпрос много често - защо стоят нещата по този начин, но явно се насажда едно чувство на омраза между хората от всичко това, на което възпитаваме чрез телевизии, различни предавания и медии - всичко води към това ти да притежаваш, да имаш, да бъдеш звезда... Например, аз съм шофьор, който никога не натиска клаксона в града и винаги дава предимство, но забелязвам колко много шофьори не го правят, а са агресивни към другите, а това е огледало на обществото ни. Мисля си, че наистина забравяме най-важните неща, а те са именно това - да можем да подадем ръка един на друг. Когато толкова време сме управлявани от хора, които налагат такива лъскави неща и опаковки и човек си мисли, че това е най-важното и забравя дребните неща, а в тях се крие истината - в малките жестове, в малките действия, в малките любови, дори да не познаваш някого, най-малкото можеш да му покажеш че си способен на добрини.

- Подкрепяте ли инициативата на Мая Нешкова - да се бият камбаните в определен ден и час и да се направи молебен в църквите с изнасяне на чудотворните икони, за да се преборим по-бързо с пандемията? 
- Сигурно има резон в това, даже с Недялко (Славов-б. а.) сме си говорили, че дори и в Библията се говори за една специална честота на звучене. Хубаво е да се направи и човек трябва да се обърне към духа, защото ние освен тяло, имаме и душа и тя е точно толкова важна. Вътрешният живот е не по-малко важен от външния, но сякаш сме забравили за него и си мислим, че опаковката е важна, а то не е така.

- Миналата Коледа излезе биографичната книга за вас “Пламъци по сцената”. Към кои моменти от живота бе най-вълнуващо да се връщате и лично за вас, кои са най-вдъхновяващите биографии, които сте чели?
- Книгата не е точно биографична, а е на базата на интервюта, които театралния критик Димитър Стайков е правил не само с мен, но и с мои близки, приятели, колеги и режисьори. Най-вълнуващи за мен са спектаклите, които той е описал, защото те са в центъра и на това заглавие “Пламъци по сцената”. Това, което се случва на сцената е моята изповед. Иначе, може би най-любими са ми биографиите на Марлон Брандо и Чарли Чаплин и да те са оставили по-сериозни отпечатъци в мен. Впечатляващо е да разбереш например за мизерията, в която е живял Чаплин и през какво е минал преди да постигне успех. Изумително е! Марлон също ми е много любим. Бях особено впечатлен, когато той изпрати една индианка да му вземе “Оскара” и така протестираше срещу дискриминацията към тяхната раса като тази негова постъпка стана и причина да променят правилата на “Оскарите”.

- Предстои да излезе и ваша книга с хайку поезия. В нея ще има ли хайку, посветено на любимата ви Радина или на синовете ви?
- Не, защото това са едни изречения, които ми идваха спонтанно между четири и пет часа сутринта. Понякога се събуждам в тези часове и нещо ме прострелва, в зависимост от това с какво се занимава ума ми - откровения някакви. Например, когато репетирахме “В очакване на Годо” ми хрумна следното: “Когато един човек гледа луната е самотно занимание. Когато двама души гледат луната е двойно по-самотно занимание.”

- Не е тайна, че имате много силна интуиция. Какво изпитахте при първите ви срещи с Радина - усетихте ли, че ще стане по-специална за вас?
- Знам ли - по някакъв начин да! Усетих човещината в нея. Тя е огромен човек с много качества, за това да бъде майка, да бъде любяща и всеотдайна в това, а тези неща са много важни. Радина е абсолютен самурай в отдадеността си към децата и родителите. Изобщо обичам всички качества, които тя притежава, да не говорим за актьорските є качества. Мисля, че това е моето момиче! 
- Вече имате трима сина, не ви ли се иска и едно момиче, което да прилича на Радина?
- По-скоро момичето искаме да прилича на мене! В кръга на шегата го казвам. (Смее се.) Мислим си за това, защото децата са прекрасно нещо. Така че - да, искаме и момиче, най-доброто предстои.

- Вие играете в изключително въздействащия спектакъл “Процесът срещу богомилите” по пиесата на Стефан Цанев. Какво ви вълнува в темата за богомилите и познавате ли хора, които са своеобразни продължители на делото им?
- Точно това е много интересна тема. За съжаление те са били погубени, но пък вярвам, че винаги нещо, което някога е посято ще покълне отново и рано или късно пак ще израсте. Мисля, че е имало смисъл в тяхното дело и то ще продължи, защото днес има голяма нужда именно от хора на духа и от лечители. Аз познавам хора, които са дъновисти и се осланят на идеите на тяхното учение, а то е сериозна работа. Знае се, че Боян Мага и други хора с такива способности са влизали в огнището на чумата. Лекували са хората с билки и те самите не са се разболявали. Богомилите са били успешни, затова са ги преследвали и гонили толкова много, дори заради тях е измислена инквизицията - каква заплаха само са били за църквата, за царете и за всякакви властващи хора!

- А според вас, какво могат да научат днешните политици от Калигула, чиято роля изиграхте с голям успех в спектакъла на Диана Добрева?
- По-скоро могат да се поучат, че в един момент - ако си прекалено користен, може някой да дойде да вземе властта и просто да ти отреже главата, ако си останал по хоризонталата.

- Предстоят едни от най-хубавите християнски празници. Вашето семейство подготвя ли се вече за Рождество Христово - сложихте ли вече елхата и вие самият влизали ли сте в ролята на дядо Коледа?
- Да, от сега се подготвяме, защото това наистина е много светъл празник. Сложихме вече и елхи - една естествена и една изкуствена. Подаръци също ще има от дядо Коледа, но най-малкия е още бебе и не знае как стоят нещата. Аз също съм се правил на дядо Коледа - и това съм играл! Във Видин, където съм роден се появявах през балкона при децата на сестра ми, като тя беше организирала всичко - костюм, подаръци и т. н. Децата много се забавляваха, както и аз.

- Смятате ли, че същината на празника често се забравя, покрай външната показност и всичките тези коледни промоции? Вие лично какъв символичен подарък бихте си пожелали за Рождество?
- Някои го празнуват и наистина не знаят защо! Чистата реклама винаги ме е дразнила най-общо казано, защото акцентът е точно върху това - човек да купува и да има, а не да знае за какво всъщност е всичко това, каква е причината на всички причини. За мен, най-хубавият подарък ще е да видя хората около мен здрави, усмихнати и щастливи. Чувствам се много добре, когато съм с точните хора на точното място.

- Случвали ли са ви се и други чудеса, освен изцеляването на сина ви Деян, който е бил в много тежко състояние след раждането му?
- Да, дори и “Камбаната” е едно чудо, като цяло - въобще като идея и всичко, което се случи около този спектакъл. Изобщо всичко си е написано, както казва авторът. Чудесата са навсякъде около нас, стига да имаме сетива за тях. Вярвам, че молитвите се чуват. Аз лично си казвам “Отче наш”, която е и основната молитва на Богомилите, но въпросът е човек да вярва със сърцето си, а не да изрича празни думи.

- Имате ли любима мисъл, или цитат?
- Любими са ми думите, които казва моят герой в “Полет над кукувиче гнездо”: “Аз поне опитах!”

Снимки: Архив “Народен театър” и Стефан Н. Щерев