Името Казанова е почти универсално - свързано с образа за съблазнителен, развълнуван и често ненадежден любовник. От 1725 г. до смъртта си през 1798 г. Казанова се изявява като автор, учен, актьор, цигулар, шпионин, окултист, изкусителен любовник, войник, комарджия. 

Казанова е роден във Венеция на 2 април 1725 г. Той е първото от шестте деца на актрисата Занета Фаруси и актьора и танцьор Гаетано Казанова. По това време Венеция се смятала за столица на удоволствията. Туризмът се развивал много добре и поради това пороците били толерирани, а карнавалните партита, хазарта и красивите куртизанки били действителни крайъгълни камъни в ежедневието.  Казанова имал тежко детство. Баща му умира, когато е на осем години, а майка му била заета да обикаля из театрите из Европа, така че е отгледан от баба си. 

Когато е на девет години, малкият Казанова заминава за Падуа заради тежките кръвоизливи от носа, а по-сухия въздух щял да му се отрази добре. Там учителя-свещеник д-р Антонио Мария Гоци го взима под крилото си. Благодарение на него момчето се запознава с теологията, класическите езици и музиката. Запознава се и с Бетина, красивата сестра на Гоци. Тя е причината Казанова да изпита първите си сексуални трепети и желания към жена, които по-късно ще му донесат славата на най-известния любовник. Макар силното сексуално привличане по между им, те така и не се събират. Джакомо постъпва в университета на Падуа през 1737 година на 12-годишна възраст и завършва юридическо образование на 17-годишна възраст. Заради бързия си ум и доброто му образование той бързо се вписва във висшето общество.  Той се разбирал  добре със стария венециански сенатор Алвисе Гаспаро Малипиеро. Скоро той става негов покровител и научил младия Казанова на всичко за добрата храна, хубавото вино и най-вече за добрия живот. Малпиеро без да подозира създава икона. Отношенията им бързо се развалят, след като Казанова е уловен да съблазнява млада актриса, която е била обект на желание от Малиперо.  Малко по-късно друг аристократ взима Казанова под крилото си - венециански сенатор, дон Матео Брагадин, който го приема, след като Казанова му спасява живота (Казанова е имал интерес и към медицината). Обсипан с внимание и живеейки в разкош Казанова е бил във вихъра си – любовните му подвизи станали пословични, изградил си име на плейбой и изкусен любовник. Казанова обожавал жените, знаел как да ги съблазни. Любовта била едно от висшите значения на съществуването на Казанова, тя го направила велик. Но неговите любовни авантюри не завършвали със сватба, възнаграждаваща добродетелта. Казанова казва "Обичах жените до лудост, но винаги ги предпочитах пред свободата."

Казанова с охота обвързва жените с психологическа игра, развеселена, заинтригувана, объркана, изненадваща, прославяща. Ласкаел обектите си на желание, понякога дори им досаждал докато не постигнел желаното. Той съчетавал усещането за възвишеното и плътско желание, искрените импулси. Казанова омайвал момичетата, които му харесвали  (най-много харесвал младите слаби брюнетки), той ги научавал на любовна наука, светски маниери и след това ги отстъпва на другите - финансисти, принцове, крале. Казанова бил красив, внимателен и щедър. Но по-важното е, че той говорил за всичко: за любовта, медицината, политиката, земеделието. Както става ясно от мемоарите му, Казанова е обичал интимността с повече от 1 жена. По думите му той имал над 120 сексуални партньори - монахини, непълнолетни момичета, сестри, монахини, дори момчета.

Но съдбата може да се обърне бързо във Венеция по онова време и на 30-годишна възраст Казанова е изпратен в затвора от венецианската инквизиция, която го обвинява, че е бил измамник, масон, астролог и богохулник; най-вероятно това е отмъщение за вниманието му към една от любовниците на Инквизитора. Той бил затворен в двореца на дожите за 15 месеца, преди да избяга през покрива.  С наближаването на средната възраст късметът на Казанова с дамите започнал да намалява и това бил лош удар за него. Освен това той нямал пари и се местел от един европейски град в друг в търсене на работа или покровител. Накрая, на 60, той е нает като библиотекар при граф Йосиф Валдщайн, млад благородник, който живее в Бохемия, в замъка Дукс, на около 60 мили северно от Прага. Последните думи на Казанова преди да умре на 4 юни 1798 г. са „Живял съм като философ и умирам като християнин“.