Комбината помежду им е осъдена да бъде всепобеждаваща

Медиите на Запад схванаха колко е далновиден Тръмп, след като си избра вице

Гърчещите се в неолиберални конвулсии медии в Западна Европа, които демонстрират нетърпимост към Доналд Тръмп още от времето на неговото президентство, изведнъж се стреснаха от далновидността му. И маститите вестници като „Зюд Дойче Цайтунг“ в Мюнхен, „Льо Монд“в Париж и „Кориере дела сера“ в Милано прогнозираха през изминалите дни не без доза отчаяние, че той може да управлява Америка чак до 2040 г.!

Не че ще бъде президент Доналд Тръмп още 16 години - Господ здраве да му дава, ама той според конституцията на САЩ не може да е начело на държавата повече от два мандата. На власт отвъд Океана според въпросните всекидневници обаче щял да пребъде „тръмпизмът“ в цялата му идеологическа, политическа и икономическа мощ. Чрез наследника на Тръмп в Белия дом, който като начало ще бъде 8 години вицепрезидент, а после държавен глава.

Разбира се, че става дума за Джей Ди Ванс, когото Тръмп си избра за вицепрезидент и именно в този жест рояк неолиберални коментатори прозряха неговата далновидност. Просто защото, както писа „Кориере дела сера“, Ванс има всичко онова, което Тръмп няма, допълват се прекрасно и комбината между двамата е осъдена да бъде всепобеждаваща поне в обозримото бъдеще.

Да, Джей Ди Ванс наистина има всичко онова, което липсва на шефа му, като започнеш от възрастта - той е млад, годините му са 39 или точно два пъти по-малко от 78-те лазарника на Тръмп. Иначе казано, бъдещето му съвсем не е обозримо, а направо необозримо, стига съдбата да бъде на негова страна. Другото, което Ванс притежава, а Доналд - не, е военната книжка на заслужил запасняк от морската пехота.

Служило е момчето честно на страната си в униформа в Ирак, за което гръдта му е била окичена с медали, докато младият Доналд Тръмп благодарение на връзките на баща си е успял да се скатае от военна служба по време на войната във Виетнам. Също като други двама президенти на САЩ - изкаралите по два мандата в Белия дом без американците да им се сърдят за бягството от военна служба Бил Клинтън и Джордж Буш Младши.

На трето място Ванс е „self made man“, „самонаправил“ се човек, както казват отвъд Океана, тоест издигнал се е сам с труд и лишения в най-добрите традиции на „американската мечта“. Ами произхожда от много бедно семейство, докато Тръмп е момчето на татко - нюйоркският строителен магнат, чиято фамилия е свръх богата и синът е трябвало само да разширява вече заформената империя от недвижими имоти.

Тази, третата тема за бедността и богатството, си заслужава по-голямо внимание, тъй като тя със сигурност ще изиграе решаваща роля за избора на „кандидат президентския дует“ на следващия 5 ноември. Ванс произхожда от оная бедна бяла Америка, която описва в станалата бестселър в САЩ книга със заглавие „Hillbilly Elegy“. В много западноевропейски страни то беше преведено като „Американска Елегия“, но по-точен превод може би е „Селяндурска Елегия“. Защото в това заглавие е съсредоточено цялото презрение, което белите елити на Америка изпитват към бедните, които имат същия цвят на кожата като тях.

Ето защо темата е фундаментална за разбирането на бъдещия успех на Тръмп и Ванс - Америка, която е пръкнала неговото вице, е Америка, която се чувства снобски презряна от уж прогресивните елити на двата u бряга, от тези, които правят големите вестници, големите телевизии, филмите в Холивуд, шоутата на Бродуей в Ню Йорк.

Тези учени и добре възпитани елити се отвращават от расизма срещу всички етнически малцинства, не толерират може би с право действия и слова на дискриминация срещу хора с черна кожа или срещу тези, които са преминали границите незаконно, за да живеят в Съединените щати. Този тип расизъм с право е забранен, като единственият расизъм, който в днешна Америка е не само широко толериран, а е почти отличителна черта на прогресивните елити, е расизмът срещу белите, които не са завършили колеж, значи „селяндурите“.

Та това е светът, за който Ванс разказва в томчето си, този на бедните бели, на изнемогващите планинари от Апалачите, на отрудените миньори от Охайо - родния му щат, от който е избран за сенатор. Това е Америка, която се чувства напълно забравена от прогресивните елити, които иначе са много внимателни да се грижат за новопристигащите мигранти, преминаващи нелегално границата. И не искат да знаят, че в страната им все още е налице огромно бяло мнозинство, та макар по-голямата част от него да не е завършила висше образование и дори лицей. Така с избора на Ванс за вицепрезидент Тръмп даде още веднъж да се разбере на чия страна е, разигравайки безспорно изключително печеливша карта.

И после жените - четвъртата тема, по която двамата са толкова различни, но някак си се допълват, сякаш за да се харесат в комбина на възможно най-голям брой американци и те да пуснат бюлетината с техните имена. Ами Доналд Тръмп е пословичен плейбой, женен е три пъти, има пет деца от браковете си, а все още е клиент на правосъдието заради скандала с порно-звездата Сторми Даниълс, с която се гушкал, докато жена му Мелания била бременна с неговия последен син Барон. В живота на Ванс също има три жени, но те са съвсем различни от тези на Тръмп и му извайват имидж не на плейбой, а на пуритан, на строг семеен мъж и на заклет християнин - въобще на идола за истински мъж на „селяндурите“ и „селяндурките“ на Америка, които все още ходят на църква в неделя прилично облечени.

Първата жена е съпругата му Уша Ванс, родена е с фамилното име Чилукури, преуспял адвокат е по корпоративно право, дъщеря е на индийски имигранти и се срещат в Кеймбридж, където учат право. Преспиват чак след като година ходят заедно на лекции и на всякакви политически сбирки, женят се и вече си имат три деца, като Уша казва за Ванс, че съпругът u е „млад, амбициозен, ироничен, толкова мил и любопитен, че се научи да готви прекрасно индийска храна от майка ми“.

Другата жена на Ванс е неговата собствена майка - бивша наркоманка, но това не е нещо необичайно за потъналата в забрава „Бяла Америка“, стига да си спомним най-гледания в САЩ сериал „Breaking Bad“ или „В обувките на Сатаната“ на български. „Има много самотни майки, които се борят“ - каза Ванс на сбирката на републиканците миналата седмица в Милуоки , - „Като моята, която е тук тази вечер, трезва и детоксикирана от почти 10 години“. А когато Бев Ванс се изправи от мястото си, където никой не я беше забелязал, синът u изригна: „Обичам те, мамо - ще празнуваме освобождението ти от зависимостите заедно в Белия дом!“

И идва ред на третата жена в живота на Ванс - неговата баба, наричана Мамау, която замества опустошената фигура на майка му и го гледа като писано яйце чак до смъртта си през 2005 г. „Убийствена, по-голяма от живота жена, с дълбока християнска вяра, но толкова груба, че можеше да накара да пребледнее и моряк с почерняло от бури и слънце лице“ - каза за нея внукът u. „Борбена жена, - добави Ванс, - която имаше 19 пистолета, скрити във всеки ъгъл на къщата, за да е сигурна, че може да се защити. Това е американският дух!“ Нима можеше да намери по-добра метафора Джей Ди Ванс, за да обясни политическата си визия?!

Засега единственото, което не само според недолюбващите Тръмп и Ванс неолиберални коментатори, но и според симпатизиращите им консервативни политически наблюдатели, може да сложи прът в колелата на втурналата се стремглаво към победата тяхна каруца, е чепатият характер на двамата. Но както писа американският журналист Ендрю Спанау, който единствен предрече шест месеца предварително победата на Тръмп на президентския вот през 2016 г., при евентуален сблъсък решаваща роля би трябвало да изиграе войнишката дисциплина на морския пехотинец Д. Д. Ванс. Тоест неговият осъзнат дълг да се подчинява на висшестоящия началник и да уважава решенията му, докато дойде времето да го замести.