Световната музикална общност, глобалното метъл-племе и меломаните по цялата планета отбелязват тази година 30-та годишнина от издаването на т.нар. „Черен албум“ на американските траш-легенди „Металика“. Как минава времето?! Три десетилетия след излизането на тавата, наречена на името на бандата със скромният блед контур на навита на пружина, готова да нападне змия (символ от американската война за независимост – Don't Tread On Me с включена едноименна песен) върху корицата, за никого вече няма съмнение, че „Черният“ на „Металика“ и толкова кулминация на Първата епоха в развитието на хард-рока и хеви-метъла, колкото е „Белият“ за кариерата и творчеството на „Битълс“. 

За да сме честни „Металика“ не е единственият албум на музикант в историята с такова цветово прозвище. Самите те признават че идеята им идва от филма за историята на групата „Спайнъл Тап“ от 1984 г., в който те са принудени да издадат тавата с черна обложка, заради съдържанието на песните. Покойният Принс издава през 1987 г. своя „Черен албум“, Мерилин Менсън има едноименна неофициална музикална компилация от свои песни, събрана през 2006 г., както и американският актьор Итън Хоук – със собствени версии на хитове на „Битълс“ от „Белия“, записвани за дъщеря му през 2014 г. Но така де, стига с цветовете!

В рамките на седмицата беше обявено че популярни и утвърдени музикални имена от американската и световната сцена – от Майли Сайръс и Елтън Джон, до Йо Йо Ма и Чад Смит – ще запишат индивидуални и съвместни кавър версии на песните от албума, които несъмнено са сред най-разпознаваемите за световната публика от цялото творчество на „Металика“. Според поколението де! Но и да не си носил черна фланелка с заплашителна илюстрация на албум на любима метъл-група през първата половина на 1990-те, пак разпознаваш от първата нота The Unforgiven и Nothing Else Matters. Или ако пък си от първата група няма как да не вдигнеш „рогата“, когато чуеш Enter Sandman, Sad But True или истинското верую на поколението – Wherever I May Roam. Бандата също така планира да преиздаде „Черния“ в ремастерирана версия на 10 септември – месец след официалния рожденна 12-те песни в албума от 53-ма световни музиканти. 

С цялото това въведение за повода – да се спрем и на героя – един от най-емблематичните и разпознаваеми фронтмени в над 60-годишната история на хард-рока и метъла, от ранга на Гилън, Ози, Дио, Леми и Дикинсън – Джеймс Алън Хетфийлд, съосновател на „Металика“. 

И ще започнем със скобата че самият той оприличава стила си на свирене и присъствието си в групата и на сцена повече на Тони Айоми (гръбнакът на „Блек Сабат“), Рудолф Шенкер (моторът на „Скорпиънс“) и Малкълм Йънг (братът на Ангъс и ритъм-чудовището зад „Ей Си/Ди Си“), отколкото на изброените от автора лица на групи. Но това е то да си фен!

Джеймс Хетфийлд е роден на 3 август 1963 г. в градчето Дауни, в околностите на Лос Анджелис в семейство, отдадено на религиозната секта „Християнска наука“. Част от доктрината на която е отричането на лекарствата и съвременната медицина, в резултат на което майка му, Синтия, умира от рак. Сляпата отдаденост към религията е застъпена нееднократно в песните, писани от Хетфийлд – най-вече в The God That Failed от т.нар. „Черен албум“. Джеймс започва да свири на пиано на деветгодишна възраст и открива китарата на 14 в желанието си „да прави музика като „Аеросмит“. През 1981 г., на 18-годишна възраст и страстен почитател на зараждащата се метъл сцена в Лос Анджелис, Хетфийлд отговаря на обява в местното издание The Recycler, подадена от датския барабанист Ларс Улрих, в търсене на съмишленици за съставянето на нова банда. След различни пресявания към състава се присъединяват китаристът Дейвид Мъстейн (в последствие основател на „Мегадет“,  вече бивш алкохолик, но все така култивиран мизантроп) и басистът Клиф Бъртън. 

Постоянни конфликти между Хетфийлд и Мъстейн довеждат до изгонването на последния и първият състав на „Металика“ е завършен с Кърк Хамет на водещата китара. Оттам нататък животът на фронтмена на втората „траш-метъл“ банда в света (след като списанието „Керанг“ въвежда термина първо за „Антракс“ след сингъла им Metal Trashing Mad през 1984 г.) е свързан единствено и само с кариерата на групата. За справка: първият концерт на „Металика“ пред публика е именно с „Антракс“ година преди статията на „Керанг“ в Ню Йорк по време на записите на първия им албум „Kill 'Em All” – и така до The Big Four през 2010 г. в София с „Мегадет“ и „Слейър“. 

Първият голям катаклизъм в кариерата на „Металика“ настъпва през 1986 г. - по време на европейско турне в Швеция автобусът им се преобръща и Клиф Бъртън загива. На негово място в състава се включва Джейсън Нюстед с когото две години по-късно записват четвъртия си албум „... And Justice For All” - най-големият им комерсиален успех дотогава, като тавата достига до шесто място в Билборд 200 и дава на групата първата й награда „Грами“. Три години по-късно, и след осем месеца в канадска борба с желязната ръка на продуцента Боб Рок (Бон Джоуви, Аеросмит, Браян Адамс и др.), „четиримата конника“ издават „Металика“, останал в историята като „Черния албум“ - 16 пъти платинен и най-продавания албум в историята на САЩ, според агенцията „Нилсен“. Следван от първите тави на Шаная Туейн, Аланс Морисет и ... „Едно“ на „Битълс“, в този ред.

В постоянна борба с травми и зависимости

От трета степен изгаряния след експлозия по време на общо турне с „Гънс енд Роузес” през 1992 г. до тривиални инциденти с навяхвания, счупвания и охлузвания, докато кара скейтборд през годините, да се каже че Джеймс Хетфийлд е податлив на травми, ще е подценяване на фактите. Застрахователната му компания го принуждава да подпише клауза в договора си, че няма да се вози на дъската, докато е на турне или записва. Същевременно никога травмите не са го възпирали от музикалната му страст и ангажименти.

Зависимостите са друго нещо. Хетфийлд влиза за първи път за лечение от алкохолизъм през 2001 г. и макар да с години след това да спазва поведение, през 2019 г. му се наложи отново да влезе под наблюдение. Женен е от 1997 г. и има три деца.