Джером Синклер, английският нападател на "червените", ексклузивно пред "Труд": Не беше трудно да избера ЦСКА

Джером Синклер е един от интернационалната армия, който дойде в ЦСКА пред последните години. Бившият юношенски национал на Англия не успя да се готви с отбора в Анталия, защото трябваше да е под 14-дневна карантина на турска земя.
Пред "Труд" нападателят разказа за своята кариера и как е избрал ЦСКА.

- Здравейте, Джером! Ситуацията с коронавируса ви принуди да останете в България и да пропуснете лагера на ЦСКА в Анталия. Ядоса ли ви факта, че като англичанин не ви пуснаха в Турция без карантина?
- Разбира се, че бях разочарован, че нямам право да тренирам заедно със съотборниците ми. Принуден бях да остана в София и да водя индивидуални занимания. Но аз винаги съм бил професионалист и съм правил всичко по най-добрия начин. Ще бъда напълно готов, когато мачовете започнат.
- Конкуренцията в атаката на ЦСКА наистина е брутална. Мислите ли, че отсъствието ви от лагера в Турция ще е стъпка назад в битката за титулярно място?
- Повярвайте, че съм тренирал много професионално, както вече казах. Когато отборът се върне, ще покажа на треньора, че съм максимално готов да играя.
- Какво мислите за коронавируса? Страхувате ли се от него?
- Лично аз не се страхувам от Ковид 19. Аз съм млад спортист. Притеснявам се за хората в рискова група, за феновете. Те трябва да спазват всички мерки, които препоръчват лекарите, за да се предпазят.  А това е много важно, разбира се и за здравето на цялото население на планетата.
- В ЦСКА играят футболисти от много различни националности. Какво разказват съотборниците ви за пандемията?
- Не разговаряме на тази тема. От клуба ни дадоха препоръки какво трябва да правим през кратката ваканция и съм сигурен, че всички сме го спазвали. Ние сме отговорни хора.
- Стига сме говорили за коронавирус и дано скоро това остане един лош спомен за света. Разкажете за вашата кариера. Как стигнахте до отбора "Финикс Юнайтед"?
- Това е един отбор от моя роден град Бирмингам. Бях много щастлив, когато стъпих в академията. Това са първите ми стъпки във футбола. Влязохме заедно с няколко мои приятели. Брилянтно и незабравимо време.
- А как толкова бързо преминахте в "Уест Бромич"?
- Между двата клуба има топла връзка. Задължително най-добрите деца от "Финикс Юнайтед" преминават в "Уест Бромич". Клубът ги пробва и ако не ги одобри, тогава ги пуска на проби в други отбори. Аз се представих добре, показах качествата си. Затова и "Уест Бромич" е първият ми тим.
- Като дете сте бил фен на "Арсенал" и специално на Тиери Анри. Имало ли е шанс да отидете при "артилеристите"?
- Имаше. Бях на 14 години и напусках "Уест Бромич". Тогава се появи интерес от "Арсенал", но предпочетох да премина в "Ливърпул".
- Как ви впечатли толкова много Тиери Анри?
- Той беше моят герой. Подкрепях "Арсенал" само заради него. За мен Анри е най-добрият нападател, който се е изявявал във Висшата лига. Той играеше футбола по съвсем различен начин от всички останали. Тиери вкарваше непрекъснато голове, без да е традиционният номер девет. За него нямаше значение на коя позиция е. Просто вкарваше голове по един невероятен начин.
- Трансферът в "Ливърпул" на 14 години сбъдната мечта ли е за вас?
- Разбира се. Няма как "Ливърпул" да не е сбъдната мечта за всеки млад футболист. А мен ме взеха наистина млад. Брилянтно се развиваше кариерата ми.
- Треньорският щаб на "Ливърпул" ви сравняваше с Рахим Стърлинг. Колко общо имате с него?
- Ставаше въпрос за сравнение между мен и Стърлинг, когато бе на моите години. През годините той много ме изпревари.
- А ако вие трябва да сравните голямата звезда Стърлинг днес с героя ви Тиери Анри?
- Различни футболисти са. Стърлинг е ниско, бързо и много технично крило. Анри беше висок нападател и както вече казах, беше велик голмайстор.
- Когато станахте на 15 години треньорът на "Ливърпул" Брендън Роджърс ви картотекира в "Ливърпул" за мачовете в Лига Европа. Какво е да си в първия тим на "червените"?
- Невероятно чувство е въобще около теб да са такива звезди и да имаш възможност да тренираш с тях. Представете си с кого бях на терена - Стивън Джерард, Филипе Коутиньо, Луис Суарес… Какви великани на футбола само.
- "Ливърпул" е много популярен из целия свят и България също. Стиви Джи е една от най-ярките легенди в историята. Какъв човек е Джерард?
- За мен беше пример за голям лидер. Всеки в отбора го гледаше в очите и го слушаше. Стиви Джи водеше "Ливърпул" по един неповторим начин. Страхотен воин на терена. Момчета като мен се опитвахме да го слушаме и да го следваме. Джерард се държеше с огромно уважение към всички в отбора.
- Денят 26 септември е специален за вас. На него станахте най-младият футболист, играл в първия тим на "Ливърпул". Бяхте на 16 години и 6 дни. Мачът беше срещу бившия ви тим "Уест Бромич". Какво си спомняте от деветте минути на терена?
- Всичко! Не можех да повярвам, че съм заслужил да играя футбол на най-високо ниво. При това се случи у дома, в моя "Уест Бромич". Цялото ми семейство и всички приятели бяха на стадиона. Невероятен опит и вечен спомен за мен.
- Колко пъти пипнахте топката в тези девет минути?
- Мисля, че играх повече от девет минути. Не съм сигурен. Три или четири пъти топката стигна до мен.
- Не ви ли се отдаде шанс да вкарате гол?
- За съжаление не.
- В младежката Шампионска лига отбелязахте шест гола. Имате попадение срещу "Манчестър Юнайтед", където пазеше големия испански вратар Виктор Валдес. Почувствахте ли се като звезда?
- Когато си във велик тим като "Ливърпул", когато тренираш на базата му, всеки ден си между наистина световни звезди. Ако се бях помислил за звезда, щеше да е фатално за мен. Бях здраво стъпил на земята.
- Как вкарахте на Валдес? И какво е чувството да се разпишеш във вратата на "Юнайтед" като играч на "Ливърпул"?
- Спомням си, че точно в този ден "Манчестър Юнайтед" използва няколко от големите си играчи в мача на резервите. Имам на сметката си още попадения срещу тях, но този тол, за който ме питате, си остава най-специалния.
- След кратък престой в "Уигън" се завърнахте в "Ливърпул". Какво е да дебютирате във Висшата лига в дербито срещу "Челси"?
- Дори за мен беше неочаквано. Точно се бях върнал от периода под наем в "Уигън". Бях направил няколко тренировки с първия отбор и треньорът ме сложи в групата за дербито. Спомням си, че Даниел Стъридж беше контузен по това време. И така се случи, че играх.
- Как свърши мачът?
- Доколкото помня загубихме. Мисля, че  с 1:2, но не съм сигурен.
- Помните ли първия си гол за "Ливърпул"?
- Как няма да го помня? Беше мач за Купата на Англия. Играхме срещу "Екзитър". Отново имаше доста контузени в "Ливърпул" и немалко млади футболисти попаднахме в групата. Бях титуляр и това 
ме направи невероятно щастлив. Получих топката пред наказателното поле, влязох вътре и стрелях в далечния ъгъл. Великолепен момент в кариерата ми.
- Но завършихте само 2:2.
- Да, така беше. Пратиха ни на преиграване на "Анфийлд". Там вече победихме.
- Играхте ли в този двубой?
- Да, но влязох като резерва.
- Тогава треньор на "Ливърпул" вече беше Юрген Клоп. Какви са впечатленията ви от него? Днес всеки футболен фен знае кой е Клоп, но какъв човек е?
- Още от първия си ден в "Ливърпул" той показа, че е голяма и силна личност. Но в началото дори Клоп трябваше да мине период на адаптация. В тренировките искаше да ни научи каква е философията му за футбола и как иска да играем в мачовете. Още тогава разбрахме, че Клоп ще промени много неща в "Ливърпул". И е имало защо щом сега всички по света се възхищават колко великолепен отбор имат "червените" от „Айнфилд“.
- Защо водещите английски отбори наемат все чужди треньори? В момента само Франк Лампард в "Челси" е изключение? Къде са англичаните?
- Не става дума само за треньорите. Английският футбол стана много интернационален. Има толкова много чуждестранни играчи също. Мнозина казват, че Висшата лига е най-силното първенство на света. Най-много се гледа от феновете. Клубовете опитват да ангажират възможно най-големите специалисти, за да поддържат нивото.
- Кой е най-специалният стадион в Англия? Вие сте играл на "Анфийлд" пред прочутата трибуна Коп.
- Да си в "Ливърпул" и да излезеш на "Анфийлд" е много специално усещане. Атмосферата там е несравнима. Особено когато става въпрос за европейски мачове. Никъде другаде в родината ми не може да се повтори подобна атмосфера. Но ако говорим за най-добрия стадион в Англия, едва ли някой ще спори с мен - това е "Уембли". Това е Светия граал на стадионите. Всеки иска да играе там.
- Как гледахте на прочутата табела "Това е Анфийлд"?
- Със специално уважение. Пред нея са били толкова велики футболисти. Аз имах шанса да нося фланелката на "Ливърпул" и да съм пред нея.
- Дни след като вкарахте гола срещу "Екзитър", казахте, че искате да напуснете "Ливърпул". Защо не отидохте в "Борнемут", който даваше 4 милиона паунда за вас?
- Знам, че е имало интерес. Но не усещах, че ме искат толкова много. Имах няколко опции да продължа кариерата си и избрах "Уотфорд" като най-добра за бъдещето ми.
- Как го решихте?
- Защото клубът показа най-голям интерес и прецених, че е най-добрата опция. Във футбола трябва да направиш стъпката, която смяташ, че е най-правилна.
- "Бирмингам", "Съндърланд" и "Оксфорд" са следващите ваши стъпки в английския футбол. Къде се чувствахте най-добре?
- Най-доброто ми време беше в "Оксфорд". Треньорът наистина ми вярваше. Беше ме наблюдавал от детските ми години и ми даваше най-много време на терена. Затова и там играх най-добре.
- През 2019 година решихте да напуснете Англия и да подпишете с нидерландския "Венло". Какво ви накарате да отидете в чужбина?
- Вярвах, че е дошло времето да опитам нещо различно. Затова мисля, че решението ми е правилно.
- Колко голяма е разликата между Висшата лига и нидерландския шампионат?
- В Нидерландия не се набляга толкова много на физиката. Там се дава много повече шанс на младите футболисти. От техническа гледна точка Нидерландия не отстъпва на Висшата лига.
- От септември сте играч на ЦСКА. Какво знаехте за отбора преди това?
- Бях чувал, че е най-известният отбор на България. Познавах двама-трима футболисти, които преди са били тук. Не беше трудно да избера ЦСКА.
- Колко време мислехте, преди да подпишете?
- В интерес на истината всичко стана много бързо. Беше последният ден на трансферния прозорец. Не съм имал много време да дискутирам офертата.
- Знаете ли, че ЦСКА често е играл срещу англичани и дори е побеждавал "Ливърпул" на "Анфийлд"?
- Вече ми го казаха. Било е реваншът, нали? "Ливърпул" е спечелил първия мач в София. Знам за тези мачове.
- А знаете ли, че ЦСКА е елиминирал "Ливърпул" в четвъртфинал на КЕШ?
- Това вече не го знаех. За следващия път ще съм подготвен.
- Вече сте гледал доста мачове от България. Какво мислите за първенството?
- Добро е нивото. Феновете са изключително пламенни. Те дават различно измерение на двубоите.
- За съжаление сега нямат право да са на трибуните. Но ако трябва да сравните феновете на ЦСКА и "Ливърпул", два "червени" отбора, какво бихте казали?
- Страстта по време на мач е много подобна.  Няма да забравя как беше в "Ливърпул", когато се борихме за титлата, но останахме втори. Феновете бяха неотлъчно до нас. И преди, и по време, и след мачовете. Хиляди ни посрещаха по улиците пред "Айнфийлд". Палеха факли, пееха. В България видях, че феновете на ЦСКА правят същото. За съжаление само в първите ми мачове имах шанс да играя пред публика. Запалянковците на ЦСКА са толкова звучни. Нямам търпение пак да се върнат на трибуните.
- Преди пандемията много англичани гостуваха за уикенди в България. Обичат да пият бира тук, не само защото е доста по-евтина е отколкото в Англия. Но как се чувства един англичанин като вас, който живее в София?
- Заради пандемията не съм имал много шансове да изляза навън и да усетя атмосферата на града. Не съм ходил много по ресторанти. Но от това, което съм видял досега, няма от какво да се оплача.
- Какво ви харесва в България и какво не?
- Харесва ми ЦСКА като клуб, футбола и феновете, които са брилянтни. Чакам да събера опит от останалия живот. Не ми харесва  само, че … в последните дни е много студено.
- Колко важно е за вас, че сънародникът ви Алън Пардю е спортен директор на ЦСКА?
- Приятно е да виждаш познато лице около себе си. Но не само Пардю е важен за мен. Всеки в ЦСКА ме кара да се чувствам добре дошъл и един от клуба. Всички са много  внимателни с мен.
- Срещал ли сте се с Пардю по време на кариерата ви в Англия?
- Само за кратко по време на мачове. Но досега не бях разговарял с него.
- Какво мислите за конкуренцията в българския футбол?
- Имаме няколко много силни съперника през този сезон. Когато дойдох, ЦСКА се представяше отлично, но направи няколко равенства. При вторите мачове срещу тези отбори, задължително трябва да спечелим.
- Голямата цел на ЦСКА е да стане шампион. Мислите ли, че тази мисия е възможна?
- Разбира се. След като съм футболист на ЦСКА, трябва да вярвам, че мисията е възможна. Това е голям клуб, който много пъти е ставал шампион. Моята лична цел е и аз да стана шампион с ЦСКА.
- Работил сте с трима треньори в ЦСКА - Стамен Белчев, Даниел Моралес и сега Бруно Акрапович. Бихте ли ги сравнили? Защо при Акрапович спечелихте всички мачове в България?
- С неговото идване се промени настроението в отбора. Осъзнахме, че сме играли под нивото си при предишния треньор. Станахме по-организирани, а за съперниците видимо стана много по-трудно да играят срещу нас.
- Всеобщото мнение е, че ЦСКА игра силно в Лига Европа. Имаше ли шанс да излезе от групата? Къде загуби шансовете?
- В първите мачове срещу "Йънг Бойс" и "Клуж". Трябваше да победим румънците и да спечелим поне една точка в Берн. Но получихме три бързи гола в Швейцария, а това определено не трябваше да се случваше. Много важен беше първият двубой срещу "Клуж". Ако бяхме превърнали дуелите в София в победи, щяхме да излезем от групата.
- Кой е най-добрият ви приятел в ЦСКА?
- Али Соу и Адалберто Пеняранда.
- Как се справяте с шофирането в България? За нас е трудно са караме в Англия с обратното движение.
- Не ми е много трудно, защото все пак живях една година в Нидерландия и там се научих. Нямам проблеми.
- Със семейството ли живеете в София?
- Не, сам съм.
- Харесва ли ви българската храна?
- Опитах няколко ястия и бяха вкусни. Не си спомням имената. Но както казах, заради пандемията не мога да посещавам ваши ресторанти. Вярвам, че тази ситуация ще се промени.
- Съгласен ли сте, че българската кухня е по-добра от английската?
- Не е много трудно да има по-добра кухня от английската. Нашата не е най-вкусната.
- Кои са идолите ви във футбола с изключение на Анри?
- Тиери ще си остане номер едно за мен. Меси и Роналдо живеят в собствена лига и от 15 години са на върха. Невероятни футболисти са.
- Как се забавлявате в свободното време?
- Харесвам да почивам, да чета книги. Най-вече биографии на известни хора. От тях има какво да се научи.
- Договорът ми с ЦСКА е до края на сезона. Мислите ли, че може да останете по-дълго?
- Трябва да видим. Зависи от представянето ми и от това дали ЦСКА ме харесва достатъчно. Гледам позитивно на нещата. В края на сезона ще имаме отговор а въпроса ви.
- През тази година идва европейско първенство. Какво очаквате от вашата Англия?
- В момента английският тим е изключително силен. Има много млади таланти в него. Но също така на линия са и опитни звезди. Това е една много добра сплав. Надявам се, че Англия ще играе най-малко на полуфинал. Когато имаше такива футболисти, е нормално да се надяваш да си във финалната четворка.
- Мечтаете ли и вие да сте в този отбор?
- Разбира се. Всеки иска да играе за родината си.
- Имате ли мачове в младежките формации?
- Да, имам мачове в отборите до 16, 17 и 20 години.
- И да завършим с Шампионската лига и "Ливърпул". Какво мислите, че отборът може да постигне?
- Сегашният "Ливърпул" е невероятен. Ако е във форма, няма никакъв проблем да стигне до финала. В Шампионската лига има шест или седем отбора, които са на топ ниво. Разликата между тях е много малка. И сблъсъците между тях ще се решат от дребните детайли.
- Следващият съперник на "Ливърпул" е "Лайпциг", който беше на полуфинал миналата година и елиминира "Манчестър Юнайтед" в груповата фаза. Може ли да е проблем за тима на Клоп?  

- Няма да е лесен мач, но "Ливърпул" е по-силен.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ