Джина Лолобриджида много добре знае, че всички пътища водят към Рим. Миналият месец легендарната актриса навърши 95 години, а през следващия планира да се яви на изборите в Италия с цел място в Сената. “Просто се уморих да слушам как политиците спорят помежду си, без въобще да запретнат ръкави и да свършат истинска работа”, каза екранната легенда в интервю за “Кориере дела сера”.
“Италия върви по лош път. Искам да направя нещо добро и положително”, допълни актрисата, която възнамерява да се яви като независим кандидат. Тя каза още, че е разговаряла с адвоката си, преди да вземе решението. Актрисата има попечител, определен от съда след дългогодишен семеен спор и сега не є е позволено самостоятелно да взема решения за своите активи.
През 1999 г. Лолобриджида неуспешно се кандидатира за евродепутат. Последното нахлуване в заглавията на Джина беше преди няколко години, когато тя най-накрая получи своята отдавна заслужена звезда на Алеята на славата в Холивуд. На 90 години актрисата, която през 50-те и 60-те бе определяна за една от най-красивите жени в света, прие признанието с номер 2 628 на малка церемония в Лос Анджелис, каквато е десетилетната традиция.
Лолобриджида е част от златната епоха на европейското кино през 50-те и 60-те години, когато между Италия и Холивуд се изгражда топла връзка, множество американски филми се снимат в Рим, а големи артисти от Ботуша получават възможност да се прочуят и в през океана. Джина е сред най-престижните и уважавани актриси от този период. Тя става европейски, а по-късно и световен секс-символ и получава някои от най-интересните предложения за роли по онова време.
Преди 90 години Джина Лолобриджида се ражда в Субиако, Италия в семейството на производител на мебели и неговата съпруга. Като младо момиче тя пробива в света на модната индустрия и печели няколко конкурса за красота. Както други млади и физически атрактивни дами по това време, и тя прави елегантен и успешен преход в киното. Джина започва актьорската си кариера с малки роли в слабо известни филми и постепенно се изкачва в шоубизнес йерархията. През 1950-а година легендарният холивудски режисьор Хауърд Хюз я кани да подпише договор и да се снима в американски продукции в Холивуд, но тя отказва като изтъква като причина своето твърдо желание да остане и да се развива в Европа. Девет години по-късно тя все пак заминава за Америка. Преди това тя е участва в някои холивудски филми, снимани в Италия. Нейното силно изпълнение в Bread,Love and Dreams (Pane, amore e fantasia) от 1953-а получава международно внимание и води до номинация за наградата BAFTА.
Други бележити екранни изяви на Лолобриджида от този период са във филми като The Wayward Wife (1953) и Woman of Rome (1954). Освен в италианското кино, актрисата се пробва и във френската индустрия със значителен успех. Тя е звездата във “Фанфан Лалето” и “Нощни красавици” (1952).
Първият голям англоезичен пробив на Джина е в Beat the Devil (1953), сниман в нейната родина Италия. Холивудската продукция е режисирана от титана Джон Хюстън, а Лолобриджида си партнира с великия Хъмхри Богарт. По-късно тя играе заедно с друга холивудска икона - Ерол Флин - в пиратското зрелище Crossed Swords(1954).
За изпълнението си в Beautiful But Dangerous от средата на 50-те тя печели множество престижни награди. Този успех я затвърждава като една от най-търсените и харесвани международни актриси в света.
На следващата година Джина блести в “Трапец” на Карол Рийд, където споделя екранното пространство с Бърт Ланкастър и Тони Къртис. Най-прочутата роля на Лолобриджида обаче си остава в “Парижката Света Богородица” от 1956-а. Партньор на Лолобриджида в екранизацията по шедьовъра на Виктор Юго е Антъни Куин. За милиони зрители от онази епоха, актрисата остава известна просто като Есмералда. Най-красивата екранна Есмералда.
Символ на световния културен диалог
Джина Лолобриджида е вдъхновение за всички европейски жени и една от най-добрите италиански актриси в историята. Тя беше една от първите, които преминаха всякакви езикови бариери и блеснаха като звезди в италиански, френски и американски филми. За мен Джина Лолобриджида е символ на глобалния културен обмен и кино диалог, който достига върхови точки през 50-те и 60-те години на миналия век. И до днес мога да гледам онези филми и да се възхищавам на майсторството и красотата на Джина.
Моника Белучи, актриса и модел
Богатство за киното и за света
Много обичам тази жена. На 90 тя продължава да е като природна сила, неустоима и неукротима. Много се радвам на нейния успех, тя заслужаваше своята звезда на Алеята на славата. Но не трябва да забравяме, че Лолобриджида не е само талантлива и легендарна актриса, но е прекрасен скулптор и фотожурналист. Тя е една от онези многостранно развити ренесансови фигури, които са в състояние да вдъхновят толкова много хора.
Роберто Бенини, комик, актьор, сценарист и режисьор
Изящна и елегантна
Джина е вълшебство и чудо. Тя е автентична екранна икона. Тя е изящна и елегантна персонификация на силата на италианското кино, което е извор на вдъхновение за милиони зрители, които дори не говорят и разбират италиански език. Но филмовият език е универсален и преминава през епохи, култури, раси, традиции и континенти. А Джина Лолобриджида го говори прекрасно. Никой човек, гледал “Парижката Света Богородица” не би могъл да забрави нейното изпълнение като Есмералда.
Паоло Сорентино, сценарист, продуцент и режисьор
В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век филмовата кариера на Джина Лолобриджида навлиза в период на застой и тя решава да разнообрази творчеството си като премине към други полета на лична артистична изява.
Лолобриджида става успешна скулпторка и развива своя страничен интерес към фотожурналистиката. Особено богато отразена е срещата на актрисата - вече в ролята на фотограф - с кубинския комунистически диктатор Фидел Кастро през 70-те години. Освен с кино, скулптури и снимки, Джина се занимава активно с филантропия и благотворителност.
Труд
_3159798895443088163_small.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш