Тя изигра малолетна проститутка в „Шофьор на такси“, агент на ФБР в опасен танц с Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата“ и учен с поглед към звездите в „Контакт“. Обсебен от нея фен стреля по президента Роналд Рейгън, за да я впечатли. Тя е Джоди Фостър – една от елегантните лъвици на Холивуд, заслужено почетена преди дни със „Златна палма“ за цялостно творчество.

Дори влюбеният в себе си шеф на журито на фестивала на Лазурния бряг Спайк Лий успя да изрази вдъхновението си от Фостър и да каже, че му се иска и той да говори френски така добре, както тя. Джоди Фостър, която от години има връзки с жени, но не налага агресивно идеологии и политики, излезе на червения килим със своята съпруга Александра и каза, че киното е било нейното спасение в смутните пандемични времена. 

На 58 години тя е жива легенда на американското кино. Дете звезда, което не се отклони от пътя и не свърши като повечето момчета и момичета, постигнали световна слава твърде рано. Тя се усъвършенства като внушителна драматична актриса, печели две награди „Оскар“, а в последните години все по-често намира за все по-удобно пространството зад камерата с ролите на режисьор и продуцент.

За Джоди Фостър 45 години топ кариера на върха не стигат. Тя има още какво да даде на света на киното, попаднал в плен на политическата пропаганда.

Актрисата добре познава фестивала в Кан. Нейното първо идване е през 1976-а с мрачния шедьовър на Мартин Скорсезе и Пол Шрьодер „Шофьор на такси“. По това време тя е на 13 и току-що е завършила една от най-трудните и противоречиви роли в историята на американската филмова индустрия. Фостър е пленила въображението на критици и киномани с образа на Айрис – малолетна проститутка от опасните и мръсни улици на Ню Йорк през 70-те години на миналия век.

Години по-късно тя говори колко травматично е било това иначе сюблимно творческо преживяване. За най-деликатните сцени е използвана дубльорка, но психологическото натоварване  за това младо съзнание при всички положения е било огромно.

„Шофьор на такси“ шокира и капсулира вниманието на всички в Кан през 1976-а с изобилие от насилие и една малка, но невероятно смела Джоди Фостър. Филмът печели голямата награда „Златна палма“, но шефът на журито – прочутият драматург Тенеси Уилямс – осъжда крайно кървавите сцени в шедьовъра на Скорсезе. 
Още тогава Фостър осъзнава какво е да си в сърцето на международна медийна буря. Още тогава тя се отказва от услугите на преводач и отговаря на въпросите на френски. Тя е учила европейския език цял живот и години след първото си идване в Кан през се снима в няколко френски филма и сама дублира на френски свои роли.

От „Шофьор на такси“ са минали 45 години, но тя е в шоубизнеса дори преди това. Фостър започва изявите си като дете модел на три годинки, а на пет се сдобива с роля в тв поредица. Въпреки ранната си глобална слава тя не изоставя образованието и влиза в Йейл, докато се опитва да извърши трудния преход към роли на пораснали жени. Но още в първата година в колежа тя  отново е в сърцето на световна медийна буря и изпитва крайните сранични ефекти на огромната слава. Обсебеният от нея фен Джон Хинки я дебне периодично и се налага тя да ходи на лекции с охрана, а през 1981-а умопомраченият мъж стреля по президента Роналд Рейгън, за да я впечатли, вдъхновен от финала на „Шофьор на такси“. Рейгън оцелява, както и психиката на Фостър. 
В края на 80-те тя удря джакпота с образа на жертва на изнасилване в правната драма „Обвинената“, за която получава и своя първи „Оскар“ за главна женска роля.

Три години по-късно покорява света и взима втора статуетка на Академията с вече класическия за киното образ на Кларис Старлинг от ФБР в смразяващия психологически хорър трилър „Мълчанието на агнетата“ на Джонатан Деми. Сцените между нея и сър Антъни Хопкинс в ролята на д-р Ханибал Лектър за учебник по качествено кино и актьорско майсторство от най-висока класа. Наистина вече не ги правят такива.

Реши да режисира Мел Гибсън, когато всички го бяха отписали

Джоди Фостър има две награди „Оскар“ за главна роля и е направила няколко от най-прочутите и успешни женски образи в американското кино, още преди да навърши 30 години. През 90-те продължава с класните изяви във филми като „Нел“, „Контакт“, „Маверик“ и „Анна и кралят“.

Началото на новия век не е толкова благосклонно към нея, но тя все пак напомня за себе си с „Паник стая“ и „Човек отвътре“, а в последно време се обърна към телевизията и режисурата. Преди 10 години първа подаде ръка на зачеркнатия тогава заради пиянски изцепки и изказвания Мел Гибсън със своя режисьорски опит „Бобърът“.