Британската легенда на киното и театъра обяви, че се оттегля от сцената. 88-годишната актриса призна, че дегенеративното очно заболяване я затруднява да играе, така че е принудена да се пенсионира. Денч разказа това по време на участието си в "Шоуто на Греъм Нортън".

88-годишната емблема на британската сцена и преди е споделяла, че страда от мускулна  дегенерация. Сега в "Шоуто на Греъм Нортън" тя призна, че това състояние сериозно пречи на нейната работа и вече не може да играе пред камера.

“Става невъзможно и защото имам фотографска памет. Трябва да намеря машина, която не само да ме учи на репликите ми, но и да ми казва къде са на страницата", казва тя. "Преди ми беше много лесно да научавам реплики и да ги запомням. Мога да изрецитирам цялата "Дванайсета нощ" в момента."

Определяна от мнозина критици като "най-добрата актриса от войната насам" Джуди има множество награди и номинации за играта си в театъра, киното и телевизията. Но най-голямата награда за нейната публика беше едно интервю, което тя даде преди две години за The Guardian.

“В съзнанието си още съм стройна, висока съм метър и осемдесет и съм на около 39", каза звездата от поредицата за Джеймс Бонд през 2021 г. И вероятно няколко поколения все още я помнят така, с емблематичните ѝ роли. Невероятно чаровната, леко вироглава, понякога цинична и самоиронична, но неизменно почтена личност на една от най-великите британски актриси, я прави и всеобща любимка не само за сънародниците й.

Въпреки че зрението ѝ се е влошило, Денч намира други начини да остане активна. Тя забавлява хората в новогодишната нощ заедно с певицата Шарлийн Спитери с импровизирано изпълнение на хита "Waterloo" на АББА в хотел в Шотландия. Джуди също така промотира новия си филм "Алелуя", базиран на пиесата на Алън Бенет от 2018 г.

И на 88 Джуди Денч запазва искрящото си чувство за хумор. В друг неотдавнашен разговор с The Guardian тя разказа за борбата си с продължаващата загуба на зрението.

„Преди две години участвах в "Зимна приказка" с Кенет Брана, бях Полина и след като бяхме играли около три седмици в театър "Гарик", той каза: "Джуди, ако говореше на около три метра надясно, щеше да говориш на мен, а не на авансцената". Смеейки се, тя добави: "Разчитам на хората да ми казват!".

Джуди Денч има множество награди и номинации за играта си в театъра, киното и телевизията. Сред тях са десет награди БАФТА, седем награди Лорънс Оливие, две награди Златен глобус и по една награда Тони и Оскар. Сред най-запомнящото се от неизброимите ѝ отличия е  и офицерският чин, връчен ѝ през 1970-та от Ордена на Британската империя. 1988-ма е годината, в която пък бива удостоена и с почетното звание "Дама-командор" лично от кралица Елизабет II. Някои от най-известните ѝ филми са „Стая с изглед“, „Хенри V“, „Златното око“, „Влюбеният Шекспир“, „Дами в лилаво“, „Не умирай днес“, „Казино Роял“ и „Филомена“.

Джуди Денч е родена в графство Йорк. Получава квакерско образование. Връзката ѝ с театъра е от най-ранно детство - бащата на Джуди е лекар на Кралския театър на Йорк, а майка ѝ отговаря за костюмите на трупата. Влюбената в драматичното изкуство девойка предприема съвсем логичната си следващата стъпка: да започне да учи като сценограф. 

Актьорският ѝ дебют на професионална сцена (до този момент е играла в любителски спектакли) е с ливърпулската театрална трупа Олд Викс. А първата ѝ роля - на Офелия в “Хамлет”. Следват двайсет години на звездна театрална кариера в Кралския национален театър и Кралската Шекспирова компания. През 80-те години се впуска в телевизионните сериали и получава признанието на критиката за главните роли в A Fine Romance (1981 - 1984), в който участва със съпруга си Майкъл Уилямс, и As Time Goes By (1992 - 2005). Но световната известност идва, когато се впуска в киното и печели първата от 11-те си награди БАФТА.

Десет години след това идва ролята, която я прави една от най-известните жени в киното - на М във филмите за Джеймс Бонд. За тази роля я окуражава любимият ѝ Майкъл Уилямс, който казва “винаги съм мечтал да живея с момиче на Бонд”
Със съпруга си се запознава на сцената. През 1971 г. двамата играят в пиесата “Херцогинята на Малфи” на Джон Уебстър.

Още на следващата година се ражда дъщеря им Финти Уилямс – днес известна актриса. През 2001 г. той почива от рак на белите дробове - точно в деня, в който папа Йоан-Павел II му присъжда титлата Рицар на Св. Григорий за заслугите му към Католическата църква.

Втори шанс за любовта на 76

След смъртта на Майкъл Уилямс Денч смята, че никога няма да преодолее загубата. 9 години по-късно обаче Джуди получава втори шанс за любов. През 2010 г. тя среща природозащитника Дейвид Милс, който я кани да открие заграждение за катерици в център за дива природа, който той управлява близо до дома ѝ в Съри. Денч и Милс започват да прекарват време заедно, а връзката им  продължава вече повече от десетилетие. Тя описва отношенията им като зрели и прекрасни. Дори след много години заедно тя все още го нарича „моя шампион“, защото не харесва думата партньор или гадже.