Придобиването му е свързано с войни и смъртоносни болести

Вероятно ще краси главата на Кейт, когато стане кралица-консорт

Коронацията на крал Чарлз III наближава и британците все по-често си задават въпроса дали той ще сложи на главата си короната на своята майка Елизабет II, в която е вграден диамантът Кохинор. Това е една от най-големите скъпоценности на английското кралско семейство, която има своята история и е обвита в мрачна слава.

Съществува поверието, че Кохинор има мистична сила и може да застраши живота на новия монарх. Заради начина, по който е придобит – чрез кражба, и по който е стигнал до Албиона – след кървави войни и епидемия от холера, избухнала на пренасящия го кораб, той носи в себе си проклятие, което обаче застига само мъжете негови притежатели. Според стара индийска легенда, записана в древен трактат, „само Бог и жена могат да го носят безнаказано“.

Елизабет II наследява Кохинор след смъртта на баща си и го носи за първи път на коронацията си.

Може би затова кралица Елизабет II го носи цели 70 години, докато управлява огромната си империя. Всъщност тя го слага много рядко – на коронацията си през 1953 г. и на погребението на майка си Елизабет Боуз-Лайън през 2002 г. Познавачи на кралския живот коментират, че вероятно следващата му публична поява ще бъде на коронацията на Кейт, когато й дойде времето – след края на управлението на Чарлз III.

Грамадният диамант Кохинор в момента тежи 105 карата, но някога е бил 186 в необработено състояние. Открит е от роб в Индия през 56 г. пр. Хр. Той никога не е продаван, а завладяван или краден. През вековете няколко пъти се озовава от Индия в Персия и обратно. Бил е притежание на няколко управляващи индийски династии.

Дулип Сингх е последният индийски махараджа, притежавал диаманта.

Последният му владетел е 11-годишният син на лахорския махараджа Ранжит Сингх – Дулип, до момента, когато британците завладяват Пенджаб и принуждават момчето да подпише англо-сингхския договор, който на практика означава предаване на територията. Така през 1848 г., след неуспешното въстание на сингхите, Кохинор заедно с всички скъпоценности е обявен за военна плячка и отпътува към Англия.
На кораба, с който превозват диаманта, избухва епидемия от холера, след което плъзва мълвата, че скъпоценният камък отмъщава на новите си владетели. Казват, че Кохинор е видял толкова много смърт и болка, че сам е започнал да сее нещастия около себе си. Когато британците правят опит да го разрежат на три части, той променя цвета си и става черен, а бижутерът се самоубива. На другата сутрин диамантът отново върнал цвета си. 

Английското кралско семейство не се впечатлява от поверията и започва да го предава по наследство. По времето на кралица Виктория камъкът е шлифован, при което губи значителна част от теглото си. През 1911 г. е монтиран в Малката кралска корона на Великобритания, изработена за кралица Мария. Тази втора корона е предназначена за съпругата или съпруга на краля или съответно – кралицата.

Елизабет Боуз-Лайън с Малката кралска корона на коронацията им с Джордж VI.

Майката на Елизабет II получава Кохинор през 1936 г. като съпруга на току що възкачилия се на трона крал Джордж VI. След неговата смърт кралската корона с Кохинор и още 2800 скъпоценни камъка украсява главата на Елизабет II. Независимо дали някой вярва на поверията или не, но във Великобритания диамантът наистина се предава по женска линия. Затова най-вероятно следващата, която ще го носи, е бъдещата кралица-консорт Кейт, а тя не бива да го дава на никой от синовете си, принцовете Джордж и Луи, за да ги предпази от проклятието на Кохинор.