- Диана, на 28-ми септември отново ще представиш твоя впечатляващ моноспектакъл “Това чудо (вище), наречено живот” в “Сити Марк Арт Център”. Как ти дойде идеята за него?
- Моноспектакълът е нещо много различно от всичко, което съм правила досега, защото излизам сама на сцената и разказвам мои лични истории, свързани с по-необичайни срещи и преживявания. В него минавам и през една линия на общочовешки ценности - вярата, свободата, корените, доверието, благословението, любовта... Правя обръщане навътре в себе си и пълно разкриване пред аудиторията, с много откровени разкази и мои житейски проникновения. В спектакъла има ефектна мултимедия, като в него са включени и мои музикални изпълнения от последните ми три авторски албума. Това е едно пътешествие на четири континента, в което пея на различни езици. През последните години моята аудитория ме познава с авторски спектакли, които са били доста мащабни. Преди две години в София представих най-новия си такъв проект “Един свят в хармония” - с 30 придружаващи артисти на сцената, вкл. балет “Арабеск”, музиканти и солисти от ансамбъл “Филип Кутев”, така че да съм сама сега е предизвикателство.

 - Ти самата, в кой момент от спектакъла се вълнуваш най-силно и трудно ли ти беше да допуснеш зрителите до най-личните ти преживявания?
- Беше ми трудно, защото аз съм човек, който е по-обран и трудно споделям много лични неща с публиката, освен чрез музиката ми. Когато започнах да пиша сценария усетих затруднение да стигна до по-големи детайли в това разкриване. Помогна ми актрисата и драматург Здрава Каменова, защото наистина имаше момент на преодоляване - да се освободя от страховете и притесненията си за по-дълбоки откровения. В самото въведение на спектакъла споделям със зрителите, че се вълнувам от това да застана пред тях и да се открия напълно. Не мога да не се вълнувам, когато разказвам за израстването ми, за личните загуби, за загубата на моя съпруг, за наградите ми от конкурси, или когато пея моите песни, като “Каризма”, която е вдъхновена от срещата ми с Папа Франциск и кореспонденцията с Папа Йоан Павел II. Вълнувам се много и когато изпълнявам песента ми “Гандара”, която е фон за медитация, а с публиката се пренасяме в други измерения и светове, когато звучи “Аадия” - моята песен селектирана от НАСА за трансмисия в Космоса със совалката “Колумбия”.

- А какви бяха първите отзиви и реакции на зрителите, които вече са гледали това емоционално представление?
- За мен беше изключително вълнуващо при премиерата на моноспектакъла да усетя, че от първия момент се получи една много тясна връзка между мен и публиката. През цялото време има преливане и смяна на усещането и емоцията, а на много места зрителите наистина плачат. След спектакъла хората се редяха на опашка, за да ми споделят колко са впечатлени, колко много неща са научили и какви са усещанията им от музиката ми и от пътешествието по света с тази мултимедия, която илюстрира всичко с документални кадри. През цялото време има диалог между мен и аудиторията, която се отъждествява с много от откровенията и проникновенията в моноспектакъла.

- Как оцелява един артист в тези пандемични времена, в които не само публиката, но и животът ни сякаш вече е на 30, или 50%?
- Ограниченията определено оказват влияние и за професионалните артисти и музиканти днес е много трудно. Това е нашият живот и работа и когато затварят театрите и концертните зали, няма срещи с публиката и така се обезсмисля цялото творчество. Онлайн спектаклите и концерти нямат същото въздействие, като срещите на живо. Едната страна е, че тези ограничения са много тежки, а освен това покрай тях хората, като че ли отвикнаха да търсят изкуството, притесняват се да влизат в помещения с повече хора, което е разбираемо и вече има едно отдръпване от културния живот. Тъжното е, че в същото време заведенията и дискотеките се пълнят и там ограниченията не се спазват докрай, но където се предлага духовна храна за хората, изискванията се спазват много стриктно. Така се получи отдръпване от изкуството и едва ли не хората вече нямат нужда от него! Това е страшно, защото когато духовният живот запада, всичко запада и става все по-комерсиално.

- Вярваш ли, че ни предстоят по-светли дни и промениха ли се хората през тази пандемия?
- Ако не вярвам, че ни предстоят по-светли дни, то какъв е смисълът във всичко което правим. Вярвам, че в живота има баланс и не може да има само лошо, то трябва да се редува с добро. Иначе, пандемията много ни промени. В първите месеци, както всички и аз стоях пред телевизора и слушах как стотици хора казваха как ще се променим и ще станем по-близки и по-добри, но не стана така! Вече сякаш не сме духовни и нямаме нужда от ценности, отдалечихме се един от друг и всеки се оправя сам за себе си. Постоянно ни зомбират с бройките на заразени и починали от ковид и това няма как да не се отразява на психиката на хората. Направих този моноспектакъл с всички послания в него, защото хората вече са обезверени, станаха самотни и волята, надеждите и мечтите им бяха прекършени. Вярвам в смисъла на посланията в него - за това как трябва да преодоляваме трудностите и съхраним душата си, как да запазим свободата си и да не се отказваме от вярата си в доброто, въпреки всичко. Смятам, че в момент, в който и крилете са ни прекършени от обстоятелствата - всички тези неща са важни и биха въодушевили хората.

- Ти не криеш, че в живота ти е имало много знаци. Имаше ли някакъв знак свише, когато срещна съпруга ти Майкъл Батърфийлд, с когото бяхте заедно 27 години?
- Имаше много знаци - това даже ми беше предречено години преди това. С Вера Кочовска бяхме близки, с нея дори сме родени в два последователни дни в края на юли. Още преди да се познаваме, един ден тя ми се обади по телефона, дори до ден-днешен не знам как беше открила номера ми. Каза ми, че съм срещнала много добър човек, с когото ще прекарам голяма част от живота си и той ще ми даде щастието, от което имам нужда. Наистина бях много шокирана, защото не се познавахме и тя нямаше как да знае това.

- Сънуваш ли съпруга ти и вярваш ли в безсмъртието на душата?
- Не бих казала, че го сънувам, но го видях съвсем ясно, усмихвайки се, а няколко пъти усетих присъствието му. Чела съм много по темата, а имам и някои лични знаци и преживявания от мои близки, които след като са си тръгнали от този свят, са ми показвали по някакъв начин, че това не е краят. Имах частна учителка по италиански, която идваше да преподава в дома ми и много се сближихме. Когато веднъж не дойде на урок бях силно изненадана и започнах да търся начин да се свържа с нея, защото и телефонът є не отговаряше. През нощта тя се яви в съня ми и ми каза: “Диана, добре съм, бъди спокойна”. Разбрах, че вече си е отишла, а в съня ми изглеждаше много по-свежа и млада от преди.

- Ти си живяла осем години в Щатите - жива ли е още американската мечта?
- Според мен, легендата за американската мечта отдавна не е същата, както преди години. Абсолютен факт е, че това е една страна, в която човек може с умения, труд, желание и борбеност да постигне всичко, без никой да го спира. Там се дава шанс на всеки талантлив и можещ човек да расте, оценяват се качествата му и се дава път. В България един можещ човек, който е по-различен от другите, получава твърде много спънки и препъни камъни, с цел да стои в общото и да не изпъква. Като млад изпълнител аз също имах много големи проблеми още с първите ми самостоятелни записи, след излизането ми от “Трик”. Дълги години съм играла балет и винаги съм влагала много танц и грация в изпълненията и клиповете ми, също така съм се старала да съм със специални и интересни костюми. Въпреки това, първите ми няколко записи в телевизията, които бяха излъчвани многократно по “Интервизия”, не се излъчваха по нашата Национална телевизия и никой не ми даваше отговор защо!? Тогава имаше комисии и с усилия и постоянство успях да стигна до отговор и той беше, че съм имала много западно излъчване! Никога не съм търсила лесния път и винаги отстоявам себе си. Наясно съм, че щяха да ме излъчват повече, ако правех по-комерсиални неща или се появявах с къси поли, но аз имам свой стил и път и него съм избрала да следвам.

- Ти си виждала много необикновени неща, включително си публикувала в твоя личен профил подобни снимки, заснети от теб. Как си ги обясняваш и вярваш ли, че правителствата крият много неща за НЛО и други явления от хората?
- Разбира се, че се крият много неща. Това също не е случайно, тъй като ние хората живеем с доста ограничени представи за живота и енергията около нас. Винаги невидимият свят е бил по-съществен, а ние живеем в нашето по-прозаично ежедневие, решавайки дребните си проблеми, без да осъзнаваме многообразието на света и това, че не сме единствените в него. Аз бях публикувала в интернет една снимка на летящ силует във въздуха, която беше уникална и напълно реална, но имаше хора, които се усъмниха, че това е някакво отражение. Убедила съм се, че има необясними на пръв поглед неща. Случвало ми се е и преди време, когато проф. Стамен Стаменов ме покани за учредяване на Академия на бъдещето в Девин. Там присъстваха над 100 човека, вкл. представители от БАН. На това събитие се произнесе вселенска молитва за доброто на човечеството, а аз изпях моята песен “Един свят”, която също е молитва. След това от телевизия, която беше заснела всичко, дойдоха двама млади мъже да ни покажат кадрите. Много се изненадах, когато видях, че докато пея малки бели светлини идват отгоре и застават организирано, като наниз от мъниста над нас! Беше наистина необяснимо и много въздействащо.

- Кой е най-яркият ти спомен от срещите ти с Ванга и с известния лечител Рене Мей?
- Преди години съм пяла често в Петрич, като местните организатори ме питаха дали искам да ме заведат при Ванга, но аз все отказвах, защото не можех да си позволя да отнемам от времето на толкова болни и изтерзани хора, които чакат с дни. Много по-късно отидох с конкретен въпрос за моето здраве и тя ме окуражи, че всичко ще е наред. С Рене Мей се срещнах, когато той имаше семинари в България. Поканиха ме на пресконференцията и още с влизането, той седна срещу мен - погледна ме и каза: “Ти знаеш ли, че много скоро музиката, която правиш и гласът, който имаш, ще лекува хората!” Всички журналисти там занемяха, защото той не знаеше коя съм и с какво се занимавам. После ме помоли да изпея нещо пред аудиторията на следващия му семинар. Изпълних песента си “Аадия”. Инж. Иван Тодоров, който от години изучава паметта на водата, направи проба по време на изпълнението ми и микроскопът му, увеличаващ 70 000 пъти предостави невероятни картини на енергизираната вода под въздействието на гласа ми.

- Преди години твоята дъщеря оцеля, като по чудо след тежък инцидент на пътя. Вярваш ли в чудеса и усещаш ли ги в живота ти?
- Да! Това много силно ме разтърси и тогава осмислих цялото си съществуване и промених нагласата си към живота и какви да бъдат приоритетите ми в него. Случвало ми се е, когато тръгвам на някъде, но нещо изведнъж ме е спирало, после чувам, че там е имало инцидент! Вярвам, че трябва да забелязваме знаците в живота си. Вярвам също, че словото има голяма сила и апелирам към всички хора да обмислят много добре, когато казват нещо, защото всяка изречена дума има енергия, която не изчезва, а остава в пространството.

Нашият гост
Красивата певица Диана Дафова е родена в музикално семейство. Баща ѝ Анастас Дафов е диригент на народни хорове, а майка ѝ Лиляна е народна певица. След завършването на Музикалната академия, Диана стартира ударно кариерата си като става част от известната група “Трик”. През 1985-та тя решава да продължи самостоятелно на сцената и записва първите си хитове. Певицата е носител на специална награда на конкурса “Мелодия на годината”. Тя е отличена и със златна награда “Реми” от 43-тия международен филмов фестивал в Хюстън, Тексас. Талантливата изпълнителка пише и пее на 17 езика, а музиката ѝ е с уникално звучене и е позната и извън границите на България, защото тя е изнасяла стотици концерти в чужбина. Дъщерята на певицата - Лили Сотирова е наследила не само красотата, но и усета ѝ за естетика и вече е популярна художничка.