Преди броени дни Диана Димитрова постави финалната точка на своята театрална и актьорска кариера в България, като изигра последното за нея представление в образа на Ирина от „Тютюн“.

Преди да замине за Франция, за да учи 3D анимация, ѝ предстои решаване на важна съдебна битка.

Вчера актрисата прекрачи прага на Софийски районен съд, за да се яви на дело, заведено от колегата ѝ Юлиан Вергов за обида.

За съдебния казус, актьорската гилдия и новото начало, пред „Труд news”, говори Диана Димитрова.

- Диана, от Драматичен театър "Стоян Бъчваров" обявиха, че вече не сте част от театралната постановка „Тютюн“ и заминавате да учите във Франция. Ще дочакате ли у нас края на делото, заведено от Юлиан Вергов?

- Надявам се да не съм на преклонна възрастна, когато приключим делото. Бих искала да кажа за какво точно се отнася, защото предполагам, че в целия този поток от информация хората се губят. Делото не е свързано с клевета, а е във връзка с това, че аз съм го обидила с думи във Фейсбук статус. На първото дело, през декември, предизвиках Юлиан Вергов, ако се чувства невинен, да заведе дело за набеждаване в престъпление. За мен, е много странно, как човек прочита тази обида на 15 март, след неговото официално и единствено изявление, и решава да входира тъжба през август, т.е. той се е почувствал обиден след почти половин година.

- Кои са думите, предизвикали обидата в този Фейсбук статус?

- „Рецидивист с психични отклонения“ и „изрод“. Това са двете думи. Аз не отричам, че съм ги написала, но те не са в моя личен Фейсбук профил, а са в официалната ми Фейсбук страница. Има разлика. Явих се на делото, за да дам пример на жените да се борят за правата си. Не съм длъжна да се явявам на такова дело за обидни думи. Ако трябваше да съдя всеки, който се е упражнявал върху моето име в продължение на тези една-две години, ние нямаше да излезем от сградата на съда. 

- По време на процеса опита ли да осъществи с Вас контакт Юлиан Вергов?

- Не, не е в негов интерес дори един косъм да падне от моята глава, докато пресичам по пешеходната пътека. Поне така си мисля.

- Какви са очакванията Ви за финал на това дело?

- Очакванията са ми най-после да започнат да се променят нещата в България и мисля, че те вече се промениха след споделянето на моята дълго пазена тайна. Много жени последваха примера ми, които са в семейни отношения, бяха издадени ограничителни заповеди. Доволна и щастлива съм, че съм направила правилния избор, защото така съм помогнала на деца и жени, и мисията ми е изпълнена.

- Казахте ми, че осем колеги са застанали с лицата си и са Ви защитили. Имаше обаче и актьори – ваши колеги, които подкрепиха другата страна и дори открито Ви нападнаха. Защо?

- Защото са аморални, продажни и объркани като свински черва, и зависят един от друг. Заради това. Никога не съм била част от тази гилдия. Да, вършила съм си работата, но не съм си пила кафето с тези хора, защото не понасям лицемерието.

- Напускате киното и театъра. Случилото се с Юлиан Вергов и развитието след това, допринесе ли за решението Ви?

- Допринесе, защото, когато се бориш толкова дълго да създаваш изкуство, да правиш роли и когато най-накрая събереш смелост да говориш за това, което се е случило преди 5 години, този двоен бич ми дойде малко в повече. Казах си, че в крайна сметка светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

- Каква беше емоцията, когато изиграхте за последен път образа на Ирина в „Тютюн“ и какво не видя публиката? Плакахте ли след представлението?

- Раздялата беше много емоционална с колегите, защото това вероятно е най-продаваното представление. В българските театрални среди, естествено, когато нещо е много добро и то не е от тази група със „свинските черва“, за него се мълчи, но оценката от публиката е най-важна.

- Защо решихте да заминете за Франция?

- Защото ме приеха в една от най-добрите академии за анимационно 3D кино и мисля, че е време да съм повече художник отколкото актриса в България.

- Завинаги ли казвате „Довиждане“ на българската сцена или все пак си оставяте една вратичка?

- Никога не знаем, но със сигурност с голяма част от хората няма да работя, което ще сведе бъдещите проекти до минимум. Не искам и нямам желание да работя с тях, и се срамувам, че съм работила с тези хора.