След фаталния 5 юли, когато на столичния бул. „Черни връх“ загинаха две млади момичета, пометени от джип, чийто шофьор се оказа, че е седнал зад волана употребил алкохол и наркотици, стартира полицейска акция „Скорост“, като всеки ден се отчита статистика за нарушителите на пътя.

Броят им не намалява, а инцидентите с жертви на пътя, продължават да са ежедневие. Това е темата на разговора ни с Диана Русинова, експерт по инфраструктура от Европейски център за транспортни политики и член на британския кралски институт по разследване на автомобилни катастрофи.

- След стартиралата акция „Скорост“ каква тенденция наблюдавате през последните месеци?

- За мен данните при тези специализирани акции, при които непрекъснато се съобщава колко души били заловени да шофират с алкохол или под въздействието на наркотици, са шокиращи. Това означава, че на други нива тотално сме се провалили и не можем да говорим за никаква превенция. Всяка седмица съобщават за десетки, ако не и за стотици хора, които са заловени да шофират по този начин. Нещо, което ние (бел. ред. от Европейски център за транспортни политики) предложихме на Държавната агенция и на Министерството на здравеопазването, като някаква политика за превенция, е да се работи с водачи, за които вече имаме сигнали, например тези с отнето свидетелство за управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици. Досега такива се пращаха просто на един курс, на психотест, който да изкарат, след което отново ги връщахме на пътя. Обикновено статистиката показва, че тези хора се връщат на пътя и след известно време или ги залавят отново да шофират по този начин, или по-лошо - завършват като жертва на статистиката от починали, тежко ранени или предизвикали ПТП. Заради това ние предложихме първо да се дефинира, какво точно е „агресивен водач“. В закона няма такава дефиниция. На второ място предложихме да се определи методика, по която всеки един водач с подобно рисково поведение (агресивен или пък седнал зад волана след употреба на наркотици или алкохол) да бъде изпращан на терапия при терапевт, психолог или ако се наложи и психиатър. След което тези специалисти да преценят дали този човек изобщо е годен да управлява МПС. Това са хора, при които може да има рецидив, т.е., те не са си взели поука, втори път също не са си взели поука и третият път вече нещата завършват трагично. Дори в автоинструкторските среди има инструктори, които са с отнемано свидетелство за управление на МПС поради употребата на алкохол. Няма да кажа името, защото не е редно, въпреки че имам железни доказателства, тъй като аз имам самия акт, с който е отнето свидетелството на този въпросен инструктор. Не може да има инструктор с отнемана книжка и по същото това време да е продължил да обучава. Освен че е управлявал, този човек е давал пример на водачите. В момента той излиза по всички телевизии, като водещ експерт по пътна безопасност, което е малко повече от скандално.

- Споменахте, че няма дефиниция за „агресивен водач“. Какво трябва да включва това понятие, според Вас?

- Това е въпрос, който по-скоро могат да го определят психолозите. Ние работим с такива и с тяхна помощ се надявам да дефинираме това понятие. То има различни измерения и тук психолозите са на ход. Трябва да се определи, на какво може да се дължи и кога трябва да му се обърне внимание. Както кога то подлежи на някакво лечение и кога този водач трябва да бъде изведен от общата среда, за да не предизвика инцидент.

- Защо въпреки акциите на МВР, които се провеждат от няколко месеца, случаите на прекрачили закона шофьори не намаляват, а статистиката всеки ден отчита много нарушители?

- Ще се изразя метафорично, като използвам една българска поговорка „Късно е либе за китка“. Цялата отговорност много удобно беше прехвърлена на Министерство на вътрешните работи. Да, те са контролен орган, но от години се постарахме те да са най-зле обучените, облечените, оборудваните и най-зле платените. Един такъв контролен орган трябва да ни пази и защитава обществения ред. Но, когато толкова години ги поставяхме в тази абсурдна ситуация на едва ли не втора категория хора, говоря за обикновените редови полицаи, в един момент, като че ли беше нормално да се случи това, което става: „Ето ви 300 лв., пък вие ми направете конвой“, какъвто е бил случаят с „Поршето“ на Околовръстния път в София. Съществува и нещо по-странно, а именно обществото тотално да загуби уважението и респекта си към един контролен орган. Ние си плащаме цената на собственото безхаберие и грешки. Най-големият проблем на пътната безопасност в България е тежкото безхаберие и жестоката корупция, в която тънем.

- От Европейски център за транспортни политики бяхте отчели, че пътните хулигани най-често са млади водачи. Това все още ли е така?

- Да, това са млади водачи. Живеем в ерата на купените дипломи и купените книжки. Децата на прехода, на 90-те години, които си купуваха книжки и дипломи, и показваха колко е лесно и хубаво това нещо, сега са на пътя. Берем плодовете на тяхното сгрешено възпитание. Необходимо е да коригираме това общество, като тези хора да бъдат превъзпитани или просто рискуваме някой от нас да стане жертва на един такъв младеж. Давам ви пример – случаят с Милен Цветков, както и този със Семерджиев и още много други, за които не знаем, но ежедневно стават такива инциденти, като този с момичето в Шумен, което загина на кръгово кръстовище.

- Вие проследихте детайлно инцидента на бул. „Черни връх“ от 5 юли, при който загинаха две момичета, както и катастрофата на Околовръстното шосе в София, при която почина френски гражданин. Кое беше това, което най-много Ви шокира при тези два случая?

- Това, което най-много ме шокира е, че един човек, като Семерджиев, убива две момичета, става и си тръгва от пътното произшествие. Друг човек убива други хора на Околовръстното и започва да се тюхка за това, че си бил счупил колата. Третият случай, който аз няма да подмина, е в Шумен, където едно момче убива младо момиче и след няколко дни колата някак изгоря на паркинг на МВР. Стигнахме до една фаза, в която приемаме смъртта на пътя като част от ежедневието, като нещо нормално. Дори не се замисляме, че от усилията на обществото зависи ние да коригираме това нещо. Всеки се намира непрекъснато в движение. Транспортът не може да спре. Излизайки на пътя, всеки един от нас ежесекундно е в риск. 

- При тежката катастрофа на „Черния връх“ Вие обявихте тогава, че едно от момичетата е било в колата на Семерджиев поради позицията на тялото след инцидента. Оказа се, че не е така, откъде дойде тази заблуда?

- Аз съм убедена и до ден днешен, че е било така. И това не е само мое мнение. В Европейски център за транспортни политики има много експерти, които имат различни компетенции, независимо, че често пъти говоря аз. Бях на момента на пътния инцидент и съм убедена, че, когато едно тяло движещо се удари друго тяло, то няма как да се върне назад. А момичето, като е ударено, няма как да е отхвърчало наобратно. Да, едното от двете момичета наистина е изхвърчало много напред и нагоре, но другото беше намерено почти зад асансьора на метрото, към средата. Не мога да си обясня, ако е ударена, по какъв начин може да се озове там. Това повдига един много сериозен въпрос – доколко разследването на пътните инциденти е ефективно? Ние нямаме нито една „бяла лаборатория“, в която да се изготвят тези експертизи. Колата на Семерджиев беше зарязана буквално на произвола на съдбата пред СДВР и седя две денонощия там. Обикновено при общественозначими случаи такива автомобилите се взимат и се прибират в халета или хангари със специален достъп, като се изследват от хора, облечени със специални костюми, защото се изследва ДНК и т.н. Аз съм убедена, че това момиче се е возело най-вероятно в задната част на злополучния автомобил, но ние никога няма да разберем това. Така е, защото част от тези доказателства са били опорочени. Тогава заваля дъжд, а ние нямаме методика, по която да покрием колите. Водата отмива следите. 

- Смятате ли, че в определени случаи е справедливо да има наложено наказание за отнемане на шофьорска книжка завинаги?

- Мисля, че това в някои от случаите, ако вземем за пример Семерджиев, е нещо, което не би възпряло извършителя да седне зад волана, дори и без книжка. Трябва да се търсят варианти за превенция.

- Кое носи най-тежки последици – зад волана да седне пиян, дрогиран или агресивен шофьор?

- И трите носят тежки последици. Моят опит, като експерт, показва, че във всички тези случаи ще се стигне до едно - да има някой убит на пътя. Това е статистика, която е много лесно проверима.