От Института по антропология в щата Юта подготвят книга за талантливата и родолюбива наша сънародничка

Тя е създател на първото българско училище в Мичиган, журналист, театрален критик, дизайнер на бижута и облекла, учител, художник, сценограф, озвучител, режисьор, кукловод, треньор по художествена гимнастика... Тя е Диана Чолакова от Мичиган - една изключителна българка с неуморен търсещ дух, будител и родолюбец, който ревностно представя на света родната култура и успехите на талантите ни зад граница. За което два пъти е обявявана за „Българин на годината в САЩ".

Диана Чолакова смята, че е изключителен шанс да се роди и израсне в Бургас, откъдето са тръгнали много наши поети, писатели, музиканти, художници. Попила е от тази артистична атмосфера още от дете. Малката Диана е дете-чудо. Свири на пиано, мандолина и китара, диригент е на Детския мандолинен оркестър в Бургас. Успешно участва в конкурси с рисуване и рецитации, играе в театър, тренира художествена гимнастика...

Когато е в VII клас, приятели съветват майка й да запише своето дете-чудо в единственото в България Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив. Там учи история на световния театър, на музиката, изобразителното изкуство, киното, костюма, перуките, грима, режисура, актьорско майсторство, кинооператорство, фотография и чужди езици. Годината 1989-а е празна за специалността във ВИТИЗ, която е избрала – театрална критика. За да натрупа необходимия стаж от 8 месеца, работи в Центъра за художествена самодейност в Бургас, води детски театрални състави.

През 1990 г. е приета в класа по театрална критика на доц. Севелина Гьорова. Пише в издания още като студентка. Сътрудничи в програма „Христо Ботев" на БНР и в предаването на Живка Гичева „Вариант 3", работи в „Демокрация" и „Сега", в програма „Хоризонт" на БНР и е редактор в предаванията „12 плюс 3" и „Закуска на тревата". Води „Нощен Хоризонт" и „Хоризонт след обед". Успоредно с ВИТИЗ завършва и журналистика в СУ.

През 1999 г. заминава за Рим като кореспондент на в. „Сега" и националното радио. Живее в семейство на доктори в центъра на Рим, като ползва стая срещу гледане на децата им. „Беше много тежко като ти се обадят от радиото да се включиш, а си с децата. Те крещят, а ти трябва да намериш абсолютно тихо място. Случвало ми се е да предавам от банята", спомня си Диана.

В Италия среща мъжа на живота си

- проф. Боян Димитров, бивш декан на Математическия факултет в СУ. Диана трябва да го посрещне, настани и разходи из Рим, където той пристига за конференция. „Бях много изненадана от начина, по който Боян се държи и общува свободно, защото той доста години преди това беше живял в чужбина. Беше много лъчезарен, добронамерен, открит... Мъж, какъвто до този момент не бях виждала нито в България, нито в Италия", споделя дамата.

Двамата влюбени общуват близо половин година по телефоните, той от Америка, тя от Рим, докато в един момент Боян й казва, че „не може така повече да се измъчват" и да замине при него. Тя е изправена пред труден избор – Боян или Италия. Избира Любовта. През 2001 г. заминава за Детройт и продължава да пише за издания в САЩ и България. Ражда се дъщерята й Дария-Бояна, тя остава известно време вкъщи. После, когато Дария тръгва на училище, Диана прави клуб за италиански език и култура. Две години учи американчета от I до V клас на италиански език, води и часове по изобразително изкуство, запознава ги с интересни факти от историята и културата на страната.

После започва да организира оригинални и нетрадиционни тържества – рождени дни с куклени спектакли. Диана е майстор на куклите и параваните, сценограф, музикален оформител, осветител, специалист по визуалните ефекти, режисьор, кукловод. „Веднъж една жена дойде зад паравана и каза: „Ти си като човека-оркестър – с едната ръка държиш куклата, с крака си вдигаш другата кукла, с другата ръка натискаш копче да светне нещо, с другия крак натискаш касетофона да пуснеш музика. Зави ми се свят да те гледам, като многоръкия бог Шива си",  разказва през смях дамата.

Диана

създава първото българско училище в Детройт

- Школа по български език, традиции и изкуство „Аз съм българче". Дотогава никой не се наема да го направи, защото българите са пръснати в различни малки градчета и села. Разстоянията между тях са големи и българите трябва да пътуват по 2 часа в едната посока, за да водят децата си на занятия. Диана обаче не се огъва пред трудностите. Събира първо група българчета в залата на една македоно-българска църква в градчето Диърборд. Тогава македонците от църковното настоятелство, типично по балкански, вдигат врява и са против българчетата да си имат училище. Диана го мести в друг град, после пак и пак...

Училището просъществува 5 години и когато образователното ни министерство започва да отделя средства за българските училища в чужбина, група сънародници от Детройт й предлагат да кандидатстват. „Те ме поканиха, обявиха пред министерството името и данните на моето училище, а после, като спечелиха финансирането благодарение на славата на моето училище, си направиха друго и културен център", възмущава се Диана. Известно време двете училища функционират паралелно, после тя закрива своето.

Тогава прави школа по художествена гимнастика. За американците това е абсолютно непознат спорт. Около 3 години Диана обучава американчета и българчета в спортен клуб, собственост на българи. „Спрях, защото се уморих да пътувам по 2 часа в едната посока - споделя тя. - Зимата тук е кошмар, до средата на април имахме сняг и температурите бяха около нулата."

През една друга тежка зима, когато си остава вкъщи, тя решава да прави бижута от полускъпоценни камъни, но я заболяват очите и спира. Тогава

започва да плете бижута на една кука

за да представи пред американците един традиционно български занаят. Тя вплита мотиви от ажурните карета, познати от баба й, в изящни колиета, гривни, обеци, колани, акценти към шапки. „Като малка се научих на всичко – плетене на една и две куки, бродиране, тъкане - казва Диана. – Бащата на майка ми е бил шивач и е имал ателие за мъжки костюми, баба ми по майчина линия страшно много плетеше, тъчеше, шиеше и може би съм взела нещо от тях."

В Америка има бум за подобни бижута и приятелки насърчават Диана да участва в ревюта, но е трудно изящните й творения да се съчетават с различните тоалети на дизайнерите. „Така без да искам или мечтая, станах моден дизайнер, започнах да правя и тоалети", смее се Диана. Моделите й са смели, дръзки, авангардни. Една от най-хитовите й колекции е „Икони". „В България, като видяха модела „Икона”, ме нарекоха “Боянската дизайнерка”, нещо като Боянския майстор, защото им напомня за фреските от Боянската църква", смее се дамата. Моделът, както и цялата колекция, са ушити от плат с щампи на мозайки, стенописи и икони, поръчани специално от нея. От 2 години работи и върху костюми за спектакли. Нейни бижута на една кука са в магазина на централата на ООН в Ню Йорк, където се излагат творби на художествените занаяти от цял свят.

През 2017 г. печели оскар на съпътстващите награди Red Carpet Concierge International в Чикаго. Преди това получава и наградата „Руми" за най-добър креативен дизайнер на международния конкурс в Сан Франциско.

Откакто е в Америка, Диана полага много усилия, за да научат американците какви изключителни таланти са българите в САЩ. Тя е част от тима, който тази година е определил номинациите за съпътстващите оскари Red Carpet Concierge International. Интернационален координатор е и на изданието на наградите – сп. Red Silk Carpet Magazine. От номинираните от нея 10 българи от щата Мичиган тази година четирима получиха оскари, в това число и тя – този път за креативна журналистика в социалните медии.

Да те забележи Лолита Николова

През 2007 г. двамата със съпруга й проф. Боян Димитров са избрани за „Българи на годината в САЩ" от Института по антропология в Солт Лейк Сити, щата Юта. Там една неуморна българка – професорът по генеалогия Лолита Николова - от години събира истории на талантливи и успешни сънародници. „За наградите номинирахме българи в различни категории и Диана направи изключителна кампания за тези номинации, като се стараеше за всеки българин от щата Мичиган да намери нещо хубаво - каза Лолита Николова. – Миналата година тя постигна невероятни успехи с таланта си и затова напълно заслужено я номинирахме за втори път."

През юни излиза книга за Диана Чолакова, подготвена от Лолита Николова. В трите й части са включени текстове от работата на Диана като журналист, публикации за нея самата, нейната история и снимки от богатата й дейност. „Наскоро Лолита ми каза, че иска да разкаже и за съпруга ми и дъщеря ми, тъй като смята, че сме интересно семейство и талантите ни „блъскат" от всички страни", смее се Диана.

Трима в лодката

Диана и семейството й живеят в градчето Гранд Бланк в хубава къща на два етажа с двор. „Много гости ни идват, вратата ни винаги е отворена за гости", казва Диана. Обичат много и да пътуват. „Мъжът ми приема спокойно многобройните ми ангажименти, не роптае, а напротив, винаги ми е помагал по време на всичките тези театри, училища, художествена гимнастика. Винаги съм била с много реквизит и с много багаж и той ми е бил редовният носач и шофьор. Боян ме е финансирал за всичко и съм му много благодарна за подкрепата. Надявам се да е инвестирал правилно в мен", смее се дамата.

Дъщеря й Дария-Бояна е на 14 години и също като нея се развива в много посоки. „Тя също ме подкрепя, много ми помага във всичките ми начинания и е най-безкомпромисният ми критик. Тя е моето вдъхновение и аз нейното. Дария вече има награда като най-младия дизайнер в Мичиган. С нея правихме съвместно модно ревю и се представихме блестящо", разказва щастливата майка.