Озадачава ме тишината, която идва от ляво.

Визирам, разбира се, убийството на мъжа, извършено от жена му и тъща му - и двете кадри на Продължаваме Промяната. Въобще, странна работа. Гласовитите, по принцип, диванни остриета, са странно мълчаливи, когато става дума за винетки, апартаменти, гешефти, кражби и убийства, извършени от техни хора. Да се чуди човек къде отидоха всички гръмки приказки за морал и чест, с които ни баламосваха години наред, докато се наредят на софрата.

Този статус е на няколко години. И не се отказвам от нито една дума. 

Престъпниците нямат пол и националност. Съжалявам, че напомням елементарни неща, но все пак – всички ние сме продукт първо на ролевите модели, морални характеристики и възпитание в рамките на семейството ни, а на по-късен етап - на конкретната социална среда, в която сме попаднали, с нейните социални, културни и икономически параметри.

Консолидирането на вътрешните ни нагласи, ценностна система и морал, е пряк резултат от всички тези фактори, с изключение на клинични случаи като психопатия. 

С други думи, ако изборът на един индивид е насилие над по-слабия, бил той мъж, жена, дете, старец или животно, и ако този индивид може да носи отговорност за действията си, диагнозата е ясна. Оскотяване. Липса на възпитание. Липса на правилен модел в семейството. Липса на морал. Липса на ценностна система. Липса на спирачки, на бариера, която дели нормата от извращението. 

Грубите обобщения и поставянето на мъжете под знаменателя ‘всички мъже са насилници’ е не само глупаво, но и дълбоко погрешно. Просто защото статистиката казва друго: "Смъртността в следствие на насилие при мъжете в България е три пъти по-голяма, отколкото при жените". 

Предлагам всички жени да се поуспокоим и да се сетим, че имаме мъже, братя, синове. И че статистически, шансът те да станат жертва на насилие, включително убийство, е ТРИ ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ. И че сегрегирането по полов признак е тъпотия. И че ТРЯБВА ДА БОРИМ НАСИЛИЕТО ПО ПРИНЦИП. И че насилието често започва в детска възраст, обикновено с насилие срещу животно. И че насилническият инстинкт у детето може да е реакция, в следствие на физическо или психическо насилие спрямо самото него от страна на единия или двамата родители (включително майката). И че черно-бялото мислене на истерични популисти е cancer. 

И въобще, тенденцията за стигматизиране на мъжа е дълбоко гнусна (макат и отлично заплатена), защото тя внушава, че всяка проява на насилие от страна на мъжа към жената, е не някакво отвратително изключение, а ПРАВИЛО. И че мъжете масово са насилници. Престъпниците могат да са и мъже и жени, също като жертвите. Нито мъжете са абонирани за ролята на насилника, нито жените за ролята на жертвата. Ако в 21 век водещата теза е ‘Мъжете, и най-вече тъпите български мъже, са врагове на жените, защото са насилници’, и това е най-широкият хоризонт на осмисляне на проблематиката, имаме сериозен проблем.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)