Пандемията от коронавирус нанася трайни щети върху европейската и световна икономика и това е неоспорим факт. С приключването на четвъртото тримесечие на 2020 година ще бъдем наясно колко точно са пострадали различните икономики от ограниченията, наложени за овладяване на вирусната инфекция и естественият спад от потреблението, който предизвика тя. По предварителни данни очакваното V-образно възстановяване на икономиките в Европейския съюз и САЩ няма да се осъществи, като можем да очакваме развитието на рецесията през цялата 2021 година.

Не всичко във финансовата сфера обаче изглежда толкова негативно. Подобно на всеки един друг момент в човешката история, в който цивилизацията се е изправяла пред голямо изпитание, пандемията от COVID-19 ведно с щетите, носи и позитиви. Най-яркото им изражение към този момент се наблюдава в ускоряването на вече стартиралия процес на дигитализиране на финансовата система. Преди по-малко от месец управителите на 26 централни банки от Азия, Черноморския регион и Балканския полуостров обявиха, че предизвикателствата около пандемията от коронавирус ще имат „широкомащабни последици в световен мащаб“, като по-голяма дългова тежест и увеличена финансова уязвимост. Същевременно според тях пандемията е допринесла за разширяване на електронната търговия и че това е една от причините централните банки сега да мислят да въведат дигитални валути.

Идеята за създавани от банките дигитални валути и повишаващият се интерес към съществуващите вече криптовалути обаче не е единствената, която говори за революцията във финансовия сектор. Според проучване на Бизнес рисърч груп финансово-технологичният сектор се е оценявал на 127 милиарда долара през 2018 година и се очаква да достигне до близо 310 милиарда долара към 2022 година, което представлява растеж от близо 25% на година. Тези данни със сигурност ще се ускорят от корона-кризата, която мотивира все повече компании да прибегнат до дистанционните дигитални финансови услуги.

Изброеното дотук е добра новина и за България. През последните години българският банков сектор се открояваше със стабилност, но и с недостатъчна мотивация за приемане на нови технологии. Обстоятелствата около Covid-19 обаче промениха това. Родните финансови институции все повече дигитализират услугите си, а вече се появи информация и за първата дигитална банка у нас - MyFin. Наред с дигиталните портфейли на Райфайзенбанк, Vivacom и А1, тези нови проекти ще имат нужда от време, за да се наложат масово сред българските потребители, но световният и европейски опит в сектора показват, че това е бъдещето.

Дигитализирането на финансовите услуги може да донесе и други ползи за България. Развитият IT сектор у нас ще е сред най-малко засегнатите от Covid-19 пандемията, което показват и вече наличните данни за свиването на икономиката. Специалистите в областта на FinTech ще бъдат все по-търсени през следващите години както от българските, така и от международните компании. Тук е много важна и ролята на държавата, която не трябва да пречи на развитието на сектора. В това отношение е важно да бъдат забравени всички идеи за повишаване на максималния осигурителен праг и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Само така можем да извлечем позивите от негативната ситуация с пандемията от коронавирус.