- Завършиха разговорите между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Какви са перспективите за създаване на правителство, г-н Гърдев?
- Участвах в последното заседание в събота, посветено на външната политика, което продължи 7 часа. Това, което мога да кажа е, че има много положителни сигнали и голяма вероятност правителство да се случи. Работихме в абсолютно открит режим, с доста откровени и разменени мнения. Видя се, че в четирите партии има желание за конструктивен диалог - иначе не би продължила толкова дълго тази среща, а и нямаше да има такъв консенсусен резултат.

- Няма начин една от темите да не е била Северна Македония...
- Ами около 50 минути бе обсъждането. И ние дадохме ясни сигнали в две направления. Основното е - коалиционната група препотвърди позицията на България, изразена с декларацията на Народното събрание, с позицията на БАН, всъщност консенсус в цялото българско общество. И второ - бяха начертани конкретни мерки за ускоряване на диалога. Задължение на следващия кабинет ще бъде активната работа с нашите северномакедонски партньори за ускорен диалог за показване в реален план желанието на България този въпрос да има реални измерения и то свързан с работните групи, които са посочени в двустранния ни договор в РСМ. Тяхната работа трябва да стартира, трябва да бъде много интензивна, почти ежемесечна. Няма никакви различия между партиите, които бяха на срещата в събота, че стратегическата цел на България е всички държави от Западните Балкани да станат членове на ЕС и да бъдем заобиколени от партньори и приятели. Но не за сметка на подписания двустранен договор между България и РС Македония, приет от двете държави.

- Забелязахте ли някакви нюанси в позициите на четирите партии за ЕС и НАТО?
- Не. Имахме дискусии, разбира се, много обстойни, свързани с обстановката и в региона, и в Черно море, свързани с това, което се случва на континента и на Балканите. Имахме категорична единна позиция, че външнополитическата ориентация на страната се запазва. България е член на ЕС и НАТО и трябва да ускори и активизира своята роля в тези организации. Моите предложения бяха свързани с активизиране на участието в процеса на общата европейска отбрана - виждате, че за това се говори все по-активно и президентът Байдън дава такава препоръка на ЕС на последната среща в Словения.

- Какви са заплахите за сигурността на България?
- Те идват от няколко направления - обстановката в Черно море, проблемите на Западните Балкани - знаете колко бързо ескалира напрежението между Косово и Сърбия, и естествено - бежанските потоци, които евентуално могат да дойдат откъм Турция.

- Русия беше ли спомената като потенциална заплаха за България?
- Не, не сме говорили в този аспект. Обединихме се върху позицията, че трябва да бъде възстановен диалогът между ЕС, НАТО и Русия на базата на международното право и на принципите на зачитане на международните норми.

- Говорихте ли кой ще бъде външен министър? Завъртя се името на Даниел Лорел?
- На тези срещи не са обсъждани никакви позиции и никакви лица.

- След края на разговорите между четирите партии има ли според вас някакви непреодолими различия за съставяне на правителство?
- Аз не мога да генерализирам, това ще го направят лидерите. Но специално в това направление, за което отговарям като международен секретар на партията, и това, което се случи на този маратон в събота - защото знаете колко са различни позициите и на БСП, и на „Демократична България“, нашата партия и новата формация, която трябва да се позиционира - резултатът е много обнадеждаващ. Има огромен потенциал от разбиране, желание за компромиси и за постигане на общо решение, което да бъде трайно, а не полярно.

- Преглътнахте ли евентуалната кандидатура на Кирил Петков за премиер? В предишния парламент вие изнесохте, че той е с двойно гражданство?
- По този въпрос трябва да ви кажа, че аз просто пуснах въпрос към Външно министерство, след като въпросът беше поставен на парламентарна група. Ние спрягахме г-н Петков тогава за наш евентуален министър и членове на групата казаха, че са чели в медиите такава публикация още през юни. Аз не я бях чел. И беше поставен въпросът как може да бъде официално проверена тази информация. И тъй като Канада няма посолство в България и не може да бъде запитана директно, парламентарната група взе решение да запитаме чрез външно министерство и аз като международен секретар на партията поставих въпроса - това беше мое задължение. Партията нито е правила предавания в нашата телевизия, нито сме повдигали въпроса. Лично аз никога не съм го коментирал.

- Има ли вече някаква яснота колко министри ще има ИТН в бъдещото правителство? Говори се за четирима?
- Тези разговори тепърва предстоят. Логично е така. Първо трябва да се разбере ще има ли коалиция. Резултатите от всички разговори ще бъдат обединени, ще видим като партия кое за нас е приемливо, с кое не можем да се съгласим и ако има общо мнение, че консенсус е възможен, тогава ще се даде съгласие за парламентарна подкрепа и естествено тогава ще бъдат представени визиите на различните парламентарни групи за участие в правителството.

- Доайенът на 47-то НС е депутатът от ИТН д-р Силви Кирилов, който ще открие първото заседание. А има ли вече консенсус кой ще е председателят на новия парламент?
- Това също не е обсъждано за момента. Всичко зависи кои от евентуалните кандидати ще бъдат в парламента и кои ще бъдат в правителството.

- В интервю в неделя бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков каза, че януари-февруари ще се наложи да се търси подкрепата на ГЕРБ за конституционни реформи. Вие как мислите?
- Не си мислете, че ГЕРБ ще подкрепи нашите предложения за реформа на съдебната власт. Дълбоко се съмнявам, че ГЕРБ и ДПС, които създадоха тази структура на съдебната власт, биха си направили харакири. Хубаво е човек да има пожелание и въображение, но като види реалността... Тази реформа е в основата на реформирането на модела ГЕРБ.

Нашият гост
Димитър Гърдев е роден на 17 ноември 1968 г. в Сливен.. По професия е дипломат. Има магистратури по Международни икономически отношения, Национална сигурност и Информационна сигурност Работил е в Министерство на външните работи, бил е дипломат в посолството на Република България в Никозия, Кипър. Той е международен анализатор с над 100 статии във в. “Труд”, “Стандарт”, “24-часа”. Работил е в Европейска Асоциация за международни отношения като регионален представител и в Европейски парламент като съветник в комисиите по външна политика, сигурност и отбрана. Бил е депутат от ИТН в последните два парламента, международен секретар на партията. Владее английски, немски, руски и гръцки.