Димитър Ковачев-Фънки: Ще зарязваме здраво на 14-ти февруари

Аз съм безумно влюбен в свинската пържола

С „Черно фередже“ атакуваме и двата празника

След Ковид имам 11 антитела

- Фънки, на 14-ти февруари предстои предстои премиера на два нови клипа на група „Черно фередже“. Вие сте известни с ироничните си песни – във видеоклиповете също ли сте наблегнали на чувството за хумор и има ли твои идеи в тях? 
- Ние общо ги раждаме нещата, но сега въпросът е, че на 14-ти има два празника – Трифон Зарезан и Сейнт Валънтайн. „Черно фередже“ атакува и двата празника – няма да се излагаме! Ще ударим първия с едно страхотно парче -„Трифон Зарезан“ и утре ще снимаме клип към него в една просташка атмосфера и здраво ще зарязваме лозя. Тошо и Рая ще играят най-много и сигурно ще падне смях в Годеч, където ще бъдат снимките. Ще направим поздрав и за Сейнт Валънтайн със „Сънувах те, ти спа до мен без гащи и без сутиен...“ (Смее се.) Парчето всъщност се казва само „Сънувах те“. 

- Свети Валентин, или Трифон Зарезан ще отбележиш на 14-ти февруари?
- И двата задължително – никаква прошка, как! Какво му е пък на Свети Валентин, айде де!? Обичам всички празници. Аз съм постоянно, безумно влюбен в свинската вратна пържола! Да не пропускаме моята голяма любов – с водката, разбира се, защото дълбоко в душата си съм водкар, много хубаво пия водка. 

- Един от хитовете на „Черно фередже“ се казва „Изтрезняваме бавно“. Ти бавно, или бързо изтрезняваш и имаш ли твоя рецепта да не те боли глава на сутринта?
- Не мога да давам пример с менe, защото аз нямам махмурлук - може да се навъртя и сутринта пак да започна да закусвам карфици! Даже да се напия на другия ден съм готов за бой – бързо реанимирам. 

- Успя ли да отпразнуваш рождения ти ден през януари в това време на строги мерки и ограничения?
- Рожденият ми ден беше много скромен – в компанията на няколко приятели, евентуално ще мисля по въпроса за едно великанско празнуване по-нататък, но първо да видим какво правим с ш…..я вирус и народа да се ваксинира весело!

- Ще се ваксинираш ли?
- Аз ще се ваксинирам и въобще не ми пука, само да ми предложат! Като гледам сума ти народ се ваксинира, дори приятели доктори го направиха. Аз даже изкарах ковид, но много леко – направо не можах да разбера, че съм бил болен. Изкарах си изолация 14 дена и пих всички антибиотици и лекарства, които ми дадоха. За няколко дена всичко отшумя - слава богу, само загубих обоняние и край, нищо друго ми нямаше.  Скоро си направих изследване и ми казаха хората, че имам 11 антитела - не знам какво значи това. Това с антителата си е думба-лумба според мен, имаш ги само за два месеца и след това си чао, затова направи си ваксина да ти е сигурна работата. Виж само колко народ измря, е.а ти ужаса… Откакто се появи този вирус и не смея да ида до майка ми на гости, само се чуваме, или и оставям нещо долу на входа, което си е доста тегаво. 

- Тази година SME имате юбилей и ставате на 30 години. Какви концерти планирате в тази сложна обстановка и кой е най-успешният ви концерт досега?
- Много е трудно да отговоря на този въпрос, защото сме зависими от международната обстановка и от гадния ковид – много е сложно. Засега сме планирали да проведем фестивала „Hills of Rock“ през юли в Пловдив и чакаме да дойдат „Slipknot“ - дано не се уплашат нещо, защото те имат концерти и в Чехия, а там положението е страшно. А успешните концерти са много – трябва да си отворя архива, но веднага се сещам за тези на Мадона и на „Металика“.

- През всички тези години колко пъти ти се искаше да кажеш край на всичко и как се отрази пандемията на бизнеса ви?
- Никога не ми е се е искало да кажа край на всичко - това си е нашият бизнес, въпреки че пандемията направо ни размаза и тук с Ваньо (Иван Несторов-Амебата-б.а.) сме като Ромул и Рем и продължаваме да развяваме знамето тайно. Опитваме се още да сме живи, но може би нашия бизнес пострада най-много – той направо умря. Ние печелим, ако много хора дойдат на концерт, ако не дойдат - губим, а в момента няма концерти и това е ужасно, това ни убива. Стискаме зъби да издържим, но никой не ни обръща внимание и да каже - тези момчета какво стана с тях, какво правят, толкова култура внесоха в България, толкова банди и изпълнители! Няма кой да помогне - ситият на гладния никога не вярва! Ако знаех, че ще стане толкова сложно щях да се обърна в к…т, за да имам как да живея сега, защото ние с Иван не сме плюшкиновци и всичко сме опухали под формата на купони, ядене, пиене и веселба. Много е зле положението, но се надяваме, че на хората им липсват концертите на живо и с ваксинирането да се отпуснат нещата.  По кой начин да направим концерт на Лайнъл Ричи например с 30 процента зрители - какви 30, като той струва майка си и баща си! Спасението е смачкване на тъпия вирус и живота да се върне в старото си лоно - никога няма да бъде точно като старото, но поне да тръгне малко по-добре.

- Понякога мислил ли си, че целенасочено се насажда някаква масова психоза около вируса в цял свят?
- Абе, какво да ти кажа, не знам какво да мисля – имам такива познати, които танцуват на тая струна за световна конспирация. Може би съм тъп, но все си мисля, че не е възможно, въпреки че съм чувал някои неща – не знам!

- Често си канен за жури в различни формати. Според наблюденията ти, талантлив народ ли сме и виждаш ли сред младите изпълнители такива с потенциал за световни, или поне европейски звезди?
- Значи, българите не сме голям народ и имаме талантливи хора, обаче те са доста малко, но забелязвам например, че по-добре се справяме в класическата музика и операта, отколкото в комерсиалната музика. По-талантливи хора излизат в т.нар. сериозен жанр, докато в комерса нямаме никакви шансове – там трагедията е пълна, но си имаме достатъчно за нашия пазар. 

- Тази година, отново ли ще си в журито в новия сезон на „Като две капки вода-All Stars“ и ще ти липсват ли някои от участниците от миналите сезони? 
- Да, в журито съм и от 22-ри февруари захапваме. Никой няма да ми липсва - въобще не ми пука. Да става веселба и това е! Доста добри певци са подбрали този сезон. Софка например е природно надарена, няма кой да спори за този убийствен глас, който има. Милица също е просто убиец, както и Фики! Евала на Тони, не съм очаквал, че ще възпита такова приятно момче.

- А как минаха снимките на видеото на Константин и Софи Маринова – „Проблем“, в което ти имаш запомняща се роля. Със Софи допаднахте ли си, като с Коце?
- Голям майтап беше, то беше е…и хита! Ние с Коцето сме просто двама приятели, които си изкарват много готино заедно. Някои казват: „Как така, той пее еди-каква си музика - той е такова, той е онакова…“ Какво ме интересува - да не би той да се интересува, че аз слушам „Слейър“ примерно. Ние си се забавляваме супер заедно. Със Софка също сме в много добри отношения, но с Коцето все пак сме мъже, а Софка е жена и си има други задължения, има си семейство и т.н. 

- От къде идва твоето чувство за хумор и колоритния ти характер – какви са родителите ти?
- Нескромно е да говоря за себе си. Може би идва по майчина линия, защото мама има страхотен характер – Господ здраве да й дава. При нея винаги има всякакви случки, поговорки, вицове..., докато баща ми беше по-строг човек - лекар.  

- Работил в болница и си бил санитар…
- Да, когато дойде момента да кандидатствам постъпих санитар в Инфекциозна болница, защото тогава законът беше такъв. Трябваше да имаш 8 месеца трудов стаж преди кандидатстване, така че аз постъпих там и развявах парцала, но пък имах достатъчно време да свиря спокойно през нощните дежурства - тогава пердашех много здраво. 

- Имаш ли любим спомен от детските ти години?
- Аз съм отраснал в Сандански, защото баща ми по разпределение беше главен лекар в болницата там. Спомням си, че с моите приятелчета - Бойко и Митко бяхме индианци и си бяхме направили томахавки от пръчки с парченца тенекия и даже колиба от един голям кашон. Да, ама трябва и да ядем нещо и да ловуваме, така че взех убийственото решение да отида в близкия ресторант и да кажа на едни хора, че ако ми дадат 50 ст. ще изпия оцетницата и те казаха – давай! После, вместо 50 стотинки ми дадоха един лев. Представи си какви времена – отидохме в магазина и за левчето си купихме цели 10 см. телешки салам – толкова евтино е било! Купихме салама и в картонената ни кула си го изядохме по братски, голям кеф беше. Тогава обаче сред най-известните хора в града бяха началника на полицията и шефа на болницата и те първи научаваха за всичко, което се случва. Така че, вестта, че синчето му пие оцет и го излага безобразно, много бързо стигна до тате. Естествено, вечерта хапнах един бой с вечерята от него. След това, той ми каза да престана да върша такива простащини, защото го излагам страхотно! Това е една от важните истории от детството ми и беше голям майтап… 

- Какво си спомняш за първата любов?
- Не си спомням много - беше в шести клас и толкова бях влюбен в две девойки-близначки, които живееха срещу нас, че като ги видех и се опитвах да ги впечатля с ритници, или с някой удар с чантата по главата. (Смее се). 

- А сега станал ли си по-романтичен - подаряваш ли цветя на съпругата си за Свети Валентин, или за годишнината от сватбата ви и винаги ли се сещаш за точната дата?
- Значи, гледай, аз много не се сещам за такива работи и за цветя, защото мама ме е възпитала, че некви там треволяци са глупости - нещо практично е по-добре. Сега за Сейнт Валънтайн мога и да й дам некое цвете, но защо пък да й давам цвете!? Ама, верно може някой треволяк да й подаря! А може да седнем и да изпием по бира. Купонджии сме – тумба-лумба и повече веселби да върви и гостите да са около нас. Винаги сме свикнали да сме обградени от приятели и тези изолации са направо кошмар за нас.

- Често ли се сещаш за Иван Ласкин, с който бяхте много близки?
- Не обичам да говоря за това, това си е лично наше. Бяхме приятели и до ден-днешен имам усещането, че той ще се върне - все едно е отскочил до някъде и ей сега ще се появи.

- А липсват ли ти хора, като проф. Вучков в родния ефир?
- Да, аз познавах професора лично и съм от хората, които много го уважават – много интелигентен и умен мъж. Някои  хора му се подиграваха, но той е написал 25 книги и умът му беше като бръснач. Ако имаше повече такива хора, които директно пердашат - съвсем друг щеше да е филмът в момента. 

- Какво може да те зарадва истински с днешна дата?
- Някой да ми подари нова китара – ще се радвам като луд! Един хубав скъп бас да ми подари някой и наистина няма да има по-радостен човек от мене!

- Твоите две деца с какво се занимават?
- Карла учи интериорен дизайн и мода, а синът ми е финансов брокер.

- Каква е цената на успеха за теб?
- Лишения, бачкане и много талант. Без талант нищо не става, ако ще да бачкаш като луд! Говоря за човек, който е творец, защото като копаш с мотиката не ти трябва талант.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта