В Скопие, столицата на Република Северна Македония, вече от седмици върви следната история: чуждестранен дипломат, посланик на своята страна, на неформална среща попитал досегашния министър на външните работи Буяр Османи кой всъщност е Димитър Ковачевски. Това станало някъде в началото на декември, по времето, когато премиерът в оставка Зоран Заев бе взел на няколко свои срещи с евентуални коалиционни партньори заместник-министъра на финансите Димитър Ковачевски и недвусмислено бе дал знак, че това ще бъде неговият наследник начело на СДСМ и на изпълнителната власт. На прекия въпрос на чуждия дипломат Османи само повдигнал рамене и отговорил: “Не знам кой е, но знам, че брат му в Куманово е отличен лекар”. Посланикът, чието име е известно, само кимнал учудено и престанал да пита повече.

Да, Ковачевски е от Куманово и е от стара известна партийна фамилия. Баща му е бил кмет на града, а после посланик на Република Македония в Черна гора. Това дава основание на мнозина днес, като разнищват биографията на Ковачевски, да твърдят, че и той е “наше дете”. С това название край Вардар определят децата на бившата номенклатура, която обичайно живее в къщи в подножието на хълма Водно край Скопие, нещо като нашата Бояна или Симеоново. Кариерата на тези млади хора е гарантирана, стига да не на правят някой сериозен гаф, макар че често и това им се прощава. Разбира се, тази кариера задължително минава през участие в младежката организация на СДСМ, съпроводена от образование във възможно най-добрите училища в републиката, доколко ги има. Ако не е най-престижната гимназия в Скопие “Йосиф Броз Тито”, някъде наоколо. Такава е съдбата и на Димитър Ковачевски.

Зоран Заев наистина се опита да създаде някакъв публичен имидж на Ковачевски, взимайки го със себе си на преговорите с лидера на една от албанските партии, когато тя бе ухажвана да влезе в правителството и да осигури парламентарно мнозинство на кабинета. Това пък даде основание на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ да критикува Ковачевски, че не е нищо повече от “една пионка на Заев”. Разбира се, Ковачевски веднага отговори, че не се чувства ничий човек и че сам има своята биография. Но така и остана чувството, че изборът му за наследник начело на партията и правителството е дело на Заев и че Ковачевски тепърва ще трябва да уплътнява щрихите на своята политическа и държавническа биография. Последвалите действия на Ковачевски показаха, че в опита си да изглежда самостоятелен и еманципиран от Заев той сяда на скута на Бранко Цървенковски. Нали не сте забравили Бранко Цървенковски, някогашният лидер на социалдемократите и дългогодишен премиер на страната, а в един петгодишен мандат и неин президент. Уж се бе оттеглил в политическо отшелничество, но в решителни моменти излизаше от своето “усамотение” и хвърляше някоя бомба с разтърсващи последици. Ковачевски се яви на обявения конкурс за лидер на СДСМ и в съперничество с още двама кандидати спечели гласовете на членовете на партията с голямо предимство. Той не чака дълго и състави ръководните органи на партията, вкарвайки там млади хора от новото поколение социалдемократи, но и връщайки кадри от времето на Цървенковски, напуснали ръководните си позиции след идването на Заев. Самият факт, че при избора си за лидер на СДСМ Ковачевски посочи като една от главните задачи пред себе си укрепването единството на партията говори, че всички онези слухове за вътрешно разцепление, което доведе до загубата на местните избори и до двойната оставка на Зоран Заев, са имали основание.

Ако потърсим някаква определяща характеристика на Димитър Ковачевски, най-вероятно ще трябва да кажем, че той е образован и подготвен технократ. Цялата му подготовка - образователна, научна, преподавателска, както и местоработата му на отговорни функции преди всичко в телекомуникационни компании преди да влезе в министерството на финансите, дават основание за такава оценка. Вярно, опозицията веднага се взря в онзи момент от биографията му, където пише, че е завършил бизнес-школата в Харвардския университет. Аха, още един “харвардец” плюс двамата в България и онзи, най-стария - в Атина? Разровиха се, звъняха, питаха, разпитваха и накрая обявиха, че Ковачевски няма диплома от Харвард, а е само един “тридневен курсист”. Каквото и да означава това. Във всеки случай, звучеше достатъчно обидно. Но все пак вдъхва надежда, че относителната младост на Ковачевски - той е на 47 години, и тази на българския премиер Кирил Петков, както и сходния им поглед към двустранните отношения и към света ще помогнат двамата да намерят общ език.

С мандат в ръката

Като легитимен лидер на СДСМ на 29 декември Ковачевски получи от президента Пендаровски мандат за съставяне на правителство. Някак си тихомълком бе забравено задължението мандаторът да представи на държавния глава гаранции, скрепени с подписи, че има подкрепата на парламентарно мнозинство на повече от 60 депутатски гласа. Конституционният срок от 20 дни тече, Ковачевски води усилени консултации, но вече се сблъска с оставките на някои от най-солидните имена в кабинета. Напусна го Радмила Шекеринска, която не поиска ръководен пост и в партията. Министърът на здравеопазването Венко Филипче също хвърли кърпата. По всяка вероятност, като посланик в САЩ ще замине вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров. Създаде се конюнктура, в която партиите на албанците да вземат повече места от тези на социалдемократите. Картината се очертава сложна, още повече, че опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ преизбра Християн Мицковски за свой лидер, а той бе най-яростният и упорит критик на Зоран Заев. Няма съмнение, че така ще бъде и срещу Ковачевски.