За 60 години в морето рибарят Димитър Янчев-Брадата не е виждал две неща: тюлен-монах и някой, който да не иска да заграби морска акватория в мирно време. Тюленът-монах живеел по пещерите на Калиакра и Маслен нос преди много, много години и изчезнал безследно, разказвали най-старите морски вълци. Желаещи да сложат ръка на морето обаче вече се появиха и нищо чудно скоро да поискат да владеят цялото крайбрежие.

Според Брадата, тези хора са досущ като рибата лефер, един от агресивните хищници в Черно море. Имало е много случаи - пускаш въдиците, после ги вадиш, а по кукичките висят само глави на риби. Леферът ги отхапва с бясна скорост, а от гледката те побиват тръпки.

С такова сравнение от живия риболов, най-опитният далянджия у нас - Брадата, който е и кмет на рибарското селище Ченгене скеле, коментира заповедта на министъра в оставка Борислав Сандов да забрани движението в морската шир пред плажа "Корал".

Надига се огромно недоволство. Рибарите са най-свободните хора, а това е посегателство на нашата свобода. Никой не може да се разпорежда с морето, а ние сме негови работници. На нас, рибарите, морето ни е началник - споделя кметът на Ченгене скеле - Ревне ли морето, прибираш всичко и се подчиняваш само на него.

Димитър Янчев е кореняк бургазлия. От години той е кмет на бургаските рибари, чиито хижи са живописно накацали по каналите на селището Ченгене скеле. Известен е със свободолюбивия си дух и смелост. Рибарят не може да е страхлив и да се крие като далдисва (потапя се) в морето. Той трябва да е на предни позиции, смята морският вълк и не се страхува да казва какво мисли за всичко, което ни заобикаля.

Както всеки рибар, има чувство за хумор, не се ядосва на прякора си - неговият е заради брадата. С прякори са всичките му колеги. Дънди Крокодила (рибарят прилича на киноактьора), Гошо Изгорелия (в хижата му имало пожар), Янко Попчето (по името на първата му гемия)…

Брадата израснал край морето и, както сам разказва, "веднъж попаднал на един далян". Попаднал и останал там за цял живот. Даляните са най-романтичните места на тихите заливи. Вече са на изчезване и на път да отидат в музея. А едно време са били десетки. На гости на далян се ходело задължително с хляб и яйца. В малката постройка на брега непрекъснато къкрел казан с рибена чорба. "Материалът" за нея морските вадели с лодките от морето, а яйцата били за застройка. Хлябът пък свършвал бързо и затова гостите трябвало да носят, за да не объркат дажбите на рибарите.

Удоволствие е да слушаш разказите му за едновремешния живот на даляните. Далянджиите си имат свой собствен език. Например "тайфа" се наричат рибарите в даляна. Сутрин, по изгрев "тайфата" тръгва "на воля" -  т. е. да събере рибата, попаднала в мрежите на съоръжението през нощта. „Палози“ наричат коловете, на които се крепят мрежите, като най-големият от тях обикновено в центъра, е „бащата на даляна“. „Шадрафоли“ са страничните котви, има още „сапаци“, „ципи“, „двор“, „къща“. „Хавлия“ пък е мрежата, която води до брега.

Заради безхаберието и липсата на загриженост от страна на държавата, вече много неща са се променили и даляните, както и много риби, са изчезнали от морето, например скумрията.

"Едно време, напролет, тя се появяваше. Наричахме я чироз, защото не ставаше за скара. Чак наесен идваше по-добрата скумрия, която соляхме. Сега изчезна", разказва Димитър Янчев.

Наистина, в Държавен Архив - Бургас се пази стар рибарски дневник, чрез който може да се проследи риболова през 1938-1940-а година. Там пише, че тогава предците ни са вадели в мрежите си най-много "чирозъ" - черноморска скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморска скумрия няма. И не само нея.

В същото време в морето се появяват инвазивни видове, като рапанът, които променят изцяло морската система, защото унищожават естествения филтър на морето - черната мида. Затова нито една черноморска държава не провежда изследване - как този ефект да бъде намален.

Според Димитър Янчев нужна е държавна политика, за да се запазят и умножат рибите в Черно море. Например в съседна Турция имат развъдници за калкан. Когато калканите станат 10-12 см, пускат ги в морето. А у нас никой не мисли за рибата, за морето, за рибарите с трудния им занаят, който едва ли не искат да затрият, смята Брадата, който е и председател на рибарското дружество "Морски сговор".

Що се отнася до свободата и забраните - забрана за минаване на лодки има само на фарватера - пътят на големите кораби, за да няма катастрофи. И за риболов - само, когато рибите хвърлят хайвера си.

Мечтае занаятът да не застарява

Едно време чрез ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) всички деца на Бургас се учеха на умения - да правят морски възли, да са ветроходци, да се гмуркат… Сега това може да е скаутско движение, което да ги учи да оцеляват и на брега, и в морето, предлага кметът на Ченгенето. Болката му е, че много нeща, свързани с професията, отиват в историята.

Никой не прави вече и „меремет“ - кърпене на мрежи. Купуват готови - китайски мрежи, но за да се запази занаятът, трябва да се обучават младите и рибарлъкът да не застарява.