Динозаври летят над Балканите

Мило Джуканович

Поредната кандидатура на черногорския президент за още един мандат показва, че на Балканите за политическото дълголетие няма граница

Мило Джуканович остава най-силната фигура в своята държава

Някак си бе нелогично да се приеме това, което действащият президент на Черна гора Мило Джуканович заяви неотдавна в Мюнхен на прословутата традиционна конференция по сигурността. На въпрос дали ще се кандидатира за нов мандат като държавен глава на бившата югорепублика той отговори, че още не бил решил и че щял да си помисли. Докога ще мисли, бе логичният въпрос, който трябваше да му бъде зададен, след като срокът за регистрация на кандидатите за президентския вот на 19 март 2023 г. изтичаше на 26 февруари. Очевидно човекът-политика, който повече от 30 години е начело на Черна гора ту като премиер, ту като президент, ту като сив кардинал, дърпащ конците зад кулисите, явно беше взел решението да се впусне отново в битката, но чакаше то да бъде официализирано от ръководните органи на Демократичната партия на социалистите (ДПС), начело на която е самият той.

И това се случи, както и се очакваше. Мило Джуканович иска да бъде президент на своята Черна гора още пет години, колкото конституцията на страната позволява. Нещо повече - веднага след като кандидатурата му бе одобрена, той не се посвени да заяви, че очаква победа още на първия тур. Самочувствието му на „вечен“ в политиката му даде силата да демонстрира дори липса на интерес към другите кандидати. С една дума - той вече се чувства победител, както в много политически битки през изминалите три десетилетия. Е, ако това не се случи още на първия етап, все ще отиде с някой от другите претенденти на балотаж, където сигурно ще победи. Независимо кого. Човекът си има своята самооценка на силата си, не може да му се отрече, и как няма да я има, когато през всичките тези години на прехода след разпада на някогашната СФРЮ, та до днес, Джуканович е неизменното лице на политическия елит в Подгорица. Независимо от превратностите на ситуацията, независимо от своята лична трансформация на няколко пъти от близък съратник на Слободан Милошевич и негласен бизнес партньор на руски олигарси като Олег Дерипаска, дори и в късите периоди, когато бе в опозиция, той си оставаше силният човек на политическия терен в Черна гора. Лесно забележим, и то не заради високия си ръст на баскетболист, или по-скоро на типичен черногорец - 196 см, а заради лидерството си на ДПС, която някои и до днес наричат черногорски филиал на някогашния Съюз на комунистите на Югославия. Нищо чудно - в биографията на Мило има периоди, които го определят като най-младият делегат на един от конгресите на СЮК още като ученик.

Държавната изборна комисия на Черна гора прие внесените от ДПС документи на Джуканович и го записа сред кандидатите за държавен глава. Всъщност в Подгорица говорят, че партията, в която Мило е икона, не е имала друга фигура, която да предложи за президентския вот. Дори нещо повече - през тази година, когато след президентските ще следват и парламентарни, и местни избори, чрез излъчването на лидера си Джуканович за кандидат за държавен глава ДПС се надява да нанесе удар и да вземе своя реванш от загубата си преди две години и половина.

В противен случай, при нова загуба на общите избори, това би означавало край на партията, която всички свързват тъкмо с Мило Джуканович и която без него на най-високия пост в държавата вече няма да има същата политическа тежест, която имаше досега в Черна гора. И, парадоксално или не, няма да може два консумира ефекта от очакваното членство на страната в Европейския съюз, за което работи вече толкова време. Всички глави в преговорния процес са отворени и са на масата, диалогът върви, което си е терен за трупането на политически активи на местна почва. А и примерът на съседна Хърватия, която с приемането на еврото и влизането в зоната на Шенген окончателно приключи целия цикъл за пълноправно членство в ЕС, е достатъчно увлекателен, за да бъде следван. Но там генерационната смяна бе извършена навреме и колко и да е болезнена тя, се оказа ефективна.

Всъщност, като се замисли човек, фактът, че Джуканович започна своята кариера като убеден и възторжен млад комунист може би отразява и една от характеристиките му като политик, а тя е, че той най-вероятно е единственият държавник на Балканите, останал в активната политика след като е започнал кариерата си още по югославско време. Друг „динозавър“ май не остана. Те един по един или приключиха земния си път по естествени причини, а други, като Стипе Месич в Загреб, да речем, се оттеглиха на заслужен отдих, трети станаха клиенти на международните правни институции, след което отидоха или в килията, или в забрава. Но Мило все още е под прожекторите, от активен комунист стана евроатлантик, след като вкара страната си в НАТО и започна преговори за членство в Европейския съюз. Имаше едно „залитане“ в първите години след разпада на Югославия да се опита заедно със сръбските лидери в Белград да държи на командно дишане някогашната федерация под формата на Съюзна република Югославия. Но и това време мина, остатъчната мини-федерация приключи безславно, а Джуканович пое по пътя на самостоятелното движение напред на Черна гора. Път, по който Мило утвърждаваше своята политическа стойност, след като шест пъти бе премиер на страната и два пъти неин президент.

Колкото и да изглежда устойчиво неговото политическо дълголетие, то непрекъснато бе провокирано от слухове за съпричастие или дори съучастие в незаконни сделки и бизнес. Още от първите години на кариерата му, когато италиански медии твърдяха, че е свързан с незаконен внос на наркотици, та до последните години, когато премиерът Дритан Абазович го обвини публично в нещо подобно. Тогава, преди две години, Джуканович даде ясно да се разбере, че ако управляващите докажат своите обвинения, той ще напусне поста си. Фактът, че отново се кандидатура за президент и че Държавната изборна комисия не вижда нищо съмнително или незаконно в това, говори само в него полза.

На Балканите дългото и предълго политическо лидерство никога не е било дефицитна стока. Примери и у нас и наоколо, колкото искаш. Тито, Чаушеску, Тодор Живков, Енвер Ходжа и така нататък, списъкът е дълъг и предълъг. Толкова свикнахме с тях, поколения израснаха с техния образ, че си задавахме въпроса дали пък наистина по света има друг модел на избор и оформяне на лидерство? 

Обикновено казваме, че комунистическата система ражда и утвърждава такива вечни лидери, които само смъртта може да смени. Или съответната „нежна“ революция, да речем. Джуканович прескочи от тоталитаризма на бивша Югославия в демократичната Черна гора, където се чувства достатъчно комфортно, за да изявява своите лидерски качества и под светлините на прожекторите, и в кратките периоди, в които бе принуден да се крие зад сцената. Какво, трябва да го приемаме като копие на онези дълговечни партийни и държавни ръководители, които не слизаха от поста си с десетилетия? Или просто да се примирим, че на Балканите е било така и ще бъде по същия начин? Защото Джуканович, с всичките си качества на човек и на политик, не е сам на терена около нас.

Във всеки случай, ако вложим и щипка хумор в разказа, току виж сме казали, че едни политически динозаври продължават да летят над Балканите. Ето ги, ето ги...

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи