„Ню Йорк Таймс“ публикува материал, с изнесен план, с който се „възнамерява да се изтреби българското население в Македония“

Спускането на желязната завеса на практика улеснява задълбочаването на терора 

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Едно от най-значимите постижения за човечеството след края на Втората световна война е създаването през 1945 г. на Организацията на обединените нации. Нейна основна цел е опазването на мира в световен мащаб, като се ангажира с решаването на значими глобални и регионални проблеми. Това дава отражение и върху развитието на македонския въпрос.

През този период в Гърция възниква първият голям въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война, продължил до 1949 г. Тъй като по-голямата част от военните действия се разиграват в нейните северни части, ООН е принудена да разгледа ситуацията в Централните Балкани, чиято сърцевина е географската област Македония.

Това води до активизиране на Македонските патриотични организации (МПО) в Америка и на 10 ноември 1946 г. за централата на ООН в Ню Йорк заминава тяхна делегация, съставена от Коста Попов, Любен Димитров, Методи Чанев и свещениците Георги Николов и Васил Михайлов от македоно-българските църкви „Св. Климент Охридски“ в Детройт и „Св. Георги“ в Торонто. Към тях се присъединява проф. Алберт Лайбаер, съветник на президента Уилсън по балканските въпроси и бивш член на американската делегация на Парижката мирна конференция. Той урежда групата да бъде приета от Елеонор Рузвелт, служител на ООН и съпруга на покойния американски президент Теодор Рузвелт. След това е направена среща с Андрю Кордие, изпълнителен секретар на световната организация, на която е връчен меморандум с искане, което обърква плановете на редица балкански държави - създаването на свободна и независима Македония под протектората на ООН.

Това първо посещение на делегация на македоно-българската емиграция в ООН е с историческо значение, защото изнесените факти стават причина в началото на 1947 г. да се създаде анкетна комисия на ООН за Балканите. Американският представител в нея Марк Етридж пише по този повод, че „комисията е упълномощена да се занимае с македонския въпрос. Той представлява един от проблемите, въз основа на които Съветът за сигурност създаде тази комисия“. През 1948 г. комисията прави една от най-важните си за нас констатации - че 90% от задигнатите деца от партизаните на ген. Маркос са „от славяно-български произход“.

Като следи дейността на представителите на ООН на Балканите, на 4 октомври 1949 г. ЦК на МПО изпраща телеграма до генералния секретар Тригве Лий с искане „да се отстояват за говорещите български език лица в Македония благословените от Бога права да се молят и да говорят свободно на своя многовековен роден език“.

Съществуващата практика на блокиране на различни инициативи, водеща до невъзможност или бавно взимане на решения в Политическия комитет, става причина на 17 октомври 1949 г. втора делегация на МПО да пристигне в централата на ООН. В разпространения документ се набляга на необходимостта за „гарантиране правото на македонските българи да се ползват свободно от своя роден език, както и да се молят Богу в своите храмове на свой език“. Отзвукът от тази акция е голям. На следващия ден вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува материал, в който е изнесен плана, с който се „възнамерява да се изтреби българското население в Македония“.

Спускането на желязната завеса на практика улеснява задълбочаването на терора във всички части на Македония. Жестокото убийство на петимата струмишки студенти от УДБА през 1951 г. става причина македонските българи да изпратят на 20 ноември телеграма до председателя на генералната сесия на ООН в Париж д-р Луис Падиля Нерво. Изнесената информация е насочена за разглеждане на следващото заседание на Комисията по правата на човека.

Тъй като репресиите върху македонските българи не спират, на 28 април 1952 г. за трети път делегация на МПО посещава ООН. Нейната дейност е подпомогната от американеца проф. Фредерик Крюгер от Университета във Валпараисо. На генералния секретар на ООН Тригве Лий е връчена петиция, в които подробно са изложени извършваните репресии и се обръща внимание върху необходимостта да се спазват човешките права на бежанците от Македония.

През последвалия период Македонските патриотични организации осъществяват още пет посещения в централата на ООН в Ню Йорк - през 1954, 1959, 1960, 1969 и 1972 г. Особено голямо е значението на разпространения меморандум през 1969 г., тъй като документът засяга потъпкването на човешките права в Югославия както на македонските българи, така и на хърватите. За целта е сформирана и обща българо-хърватска делегация, която посещава световната организация.

При всички тези дипломатически акции абсолютно винаги са защитавани потъпкваните човешки права на македонските българи. Така например при посещението в Ню Йорк на 17 февруари 1972 г. председателят на ЦК на МПО Петър Ацев и неговият заместник Христо Анастасов връчват „Декларация-протест във връзка с антибългарския национален геноцид в Македония под титово робство“. В този документ, на фона на оказвания югославски натиск над студентите от СР Македония, обучаващи се в България, е разгледано и поведението на македонския министър на вътрешните работи Иван Гиновски, който наредил на МВР да събере в Битоля родителите на тези студенти и им отправил следните обвинения: „Младите, при следването им в България, показвали явни признаци, че се разколебава македонското им народностно съзнание и че прогресивно отслабва.

Те повече обикнали българското, следователно „изневеряват на родината си“. Къде отиват нашите усилия да изградим нацията си, щом младите още при кратък допир с българската култура и общественост се поддават на нейното влияние? Българите са враг номер едно на Македония и на македонската нация, ние няма да позволим на нашата младеж да ни изневери“.

Освен разгледаните преки контакти с водещи фигури в световната организация, ЦК на МПО е подготвил 13 меморандума, пряко адресирани до генералния секретар на ООН - два през 1953 и по един през 1954, 1955, 1956, 1960, 1968, 1969, 1970, 1972, 1974, 1976 и 1978 г. Освен тези документи, на някои от годишните конгреси също се приемат декларации до ООН, каквито са случаите през 1953 и 1976 г. Всичко това прави необятна темата за отстояването на българската кауза в ООН.

Въпреки това, основният извод е, че водеща линия в документите на македонските българи, връчвани в ООН, е отстояването на българския характер на Македония. Така например ЦК на МПО протестира пред генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, че на 10 декември - обявен за ден на правата на човека - председателят на 32-то заседание на общото събрание на ООН, югославският представител Лазар Мойсов, е говорил за значението на Всеобщата декларация за правата на човека, като в същото време „в Югославия, а по-специално в заетата от нея част на нашата родина Македония, принципите, които Лазар Мойсов на думи възхвалява, са жестоко погазвани“. След като в документа са посочени редица примери на потъпкване на правата на човека на българите в Македония през периода 1970 - 1978 г., в него се констатира, че „в Югославия не съществува писан закон, който да определя гонитби и наказания против българите, само защото са българи. Но срещу тях е насочена цялата държавна политика на Югославия. На практика полицията, училището, пресата, казармата, тамошната „наука“ и пр. систематически прокарват културно-национален геноцид срещу местната българщина“.

За съжаление ситуацията днес в Скопие не е съществено променена, поради което разпространените от македонските българи документи в ООН са изключително важни. Те трябва да се познават и да станат част част от съвременната аргументация при отстояването на българската позиция за Северна Македония.