Любка Биаджони разказва за синовете си, за патето Емил и други истории "Елате тук на слънце", Любка Биаджони избира един от 40-те стола в голяма и светла приземна зала в НДК. Елегантна и цялата в бяло, баронеса цу Гутенберг приема журналисти в новата зала на оркестъра си "София Симфоникс". Част от музикантите работят и на други места - операта, радиото, филхармонията, и идват, когато ги покани за някой концерт, но някои работят само с мен и за мен. За концерта на Найджъл Кенеди ще бъдат малко - "само“ 40 души. Но когато ходят по турнета, набъбват до 80 души. Рок звездата сред класическите музиканти, цигуларят Найджъл Кенеди, е в България за два концерта. На 17 и 18 септември в зала 1 на НДК и в Античния театър в Пловдив ще представи последния си албум "Новите четири годишни времена". Това е авторска трактовка на музиката на Вивалди. И двата концерта са под палката на известния диригент Любка Биаджони и под съпровода на нейния оркестър "София Симфоникс". Двамата големи музиканти работят за първи път заедно. За концерта в събота вечерта от 20 ч в София има билети по 20, 30, 40 и 50 лв.   - Повече в България или в Германия живеете? - В Германия. Когато бях диригент на Софийската филхармония, имах концерти два пъти в месеца, затова бях много време в България. Сега това не мога да си го позволя не само защото съм напуснала филхармонията, а и защото моите деца - аз имам две момченца, сега са в ново училище и имат нужда от мен. Колкото и да ви учудва, за мен все още най-важното са моите деца. Аз като българо-италианка съм много привързана към тях. Бяха много тъжни, че тръгнах за България, имаше сълзи. Почти бях на път да оставя всичко и да остана. Но те разбраха, че този концерт е важен, и ще ме чакат да се прибера. Много важно е човек да слуша вътрешния си глас. Моят вътрешен глас ми казва, че сега трябва да съм майка. От друга страна, децата трябва да се научават, че има работещи майки. - Успявате ли да се засечете у дома със съпруга си, който също е диригент и много пътува? - Да, да, разбира се. Понякога имаме щастието да прекарваме по цял ден с децата. Къщата не е само децата - имаме три кучета, аз имам една патица, коне, градината, готвенето и... Ако питате как си почивам, не си почивам. До късно нощем си чета партитурите, ставам в 5 часа сутринта. Може би не така си представят хората живота на един аристократ. - Как се казва патицата ви? - Емил. Спи винаги до леглото ми. Много е сладка, защото винаги чака тихо и мирно да стана, тогава и тя става: "Пиу, пиу, пиу" - тя още казва "пиу", защото е на един месец, още е бебе патица. Трябва да го да го къпя, да го храня, да го гушкам, да го галя. Емил обича музиката и аз му пея на български. Много е сладък. Във фейсбук съм сложила няколко видеоклипчета. Радост е за цялото семейство, това е моето трето дете, така да се каже. - Вашите деца Паолино и Йохан (на 12 и 10 г. - б. р.) идват ли често в България? - Разбира се. Сега бяхме на море. Обичат да идват на моите концерти. Те обичат много България, моите оркестранти, българската музика, българската кухня... Въпреки че не говорят български. Сега са заети да учат старогръцки, английски и латински. Но разбират български, разбира се. - Музикални ли са? - Да, да. Те са много музикални, много мързеливи и както обикновено момченцата на тази възраст имат много други интереси и човек трябва да ги бута. Животът се развива много бързо в космически измерения. Няма почти нищо нормално, аналогово. Всичко е електронно, компютризирано. Преди няколко месеца бяхме в Дубай и в такситата още имаше шофьори, сега разбрах, че всички коли вече са без шофьори. Много опасно е това да разчитаме толкова на машините, но това е новото време. Аз се старая да науча моите деца да останат земни, да останат човешки същества. И тази човечност, която още от Ренесанса 15-16-и век се развива в изкуството, литературата и философията, да се запази в нас. Не знам как ще се развие нашият вид, но се боря за запазването на човешкото у нас. И започвам тази борба точно с нашите деца. - В едно интервю Найджъл Кенеди казва, че ролята на диригентите е силно преувеличена. Вие какво смятате по въпроса? - От една страна е така - ако диригентът пречи, не се съобразява с оркестъра или налага насила неща. Диригентите, които са скъпоплатени и са някакви звезди - това ми се струва преувеличено. От друга страна - намирам, че ако диригентът има добро отношение и наистина успява творчески да създаде една специална музика, има смисъл. Често цигуларите - и включвам може би и Найджъл, когото все още не познавам толкова добре, подценяват ролята на диригента. Един цигулар може да ръководи, но да се дирижира е малко по-различно. Извинявам се много, но това, което учим ние като диригенти не е това, което учат цигуларите. Ние учим просто много повече - и като четене на партитурите, и като задълбочаване, размисляне върху епохата. Дирижирането не значи само броене на тактове. Примерно, когато дирижирам симфония на Антон Брукнер, аз чета 10 книги, докато разбера точно как е мислил, какво е мислил. Това го правя и с Верди, и с Малер. За да мога след това този дух, който съм усетила, да го предам на хората. Музиката се ражда чрез нашия дух. Ако аз нямам дух, и музиката няма да има дух. - Познавахте ли се с Найджъл Кенеди?   - Видяхме се сега, представих му оркестъра, зарадвахме се, огледахме зала 1. Интригуващо е да се види как звучи този интересен творец. - Напускането на Софийската филхармония остави ли у вас горчилка? - Горчилка... Аз се радвам, че работя с музикантите, колкото и да се опитват да ни спъват и да слагат нарочно концерти, които да ги възпрепятстват да работят с мен. Аз обясних защо напускам филхармонията миналата година в писмото си на страницата си във фейсбук. Сега се радвам, че съм независима, сама си решавам с кого и кога ще работя, какво ще дирижирам и няма никакъв цигулар да ми казва какво да правя. Смятам, че цигуларите трябва да си гледат цигулката. Има други хора, които решават творческия план, и това не са цигуларите! - Българската действителност и нравите тук са доста особени и е за учудване, че искате да работите тук.  - Аз обичам българските музиканти, които са наистина нещо изключително. Виждам, че тук има хора способни. Трябва да им се даде шанс да изявят тази способност, да могат да творят. Защото България има нужда от творци. Тук все още са останали интересни музиканти, творци, интелектуалци, хора на изкуството, на мениджмънта, които искат нещо да направят за тази държава, слава богу! Не става въпрос само за пари. Ако човек може да се свърже с правилните хора, може да направи нещо наистина за бъдещите поколения. Това е една наистина богата на култура страна. Богата! Трябва просто хората да го повярват. А не само да мислят: "О, милата ни родина, тя така и така е загубена, всичко е ужасно, не можем нищо да направим." Напротив. Има страшни възможности. Нека ние, които живеем на Запад, да подадем ръка на тези таланти.