Родното училище полека загърбва пандемията от COVID-19, вероятно ще свали маските, както спира тестването за вируса, което е добра новина. Междувременно обаче системата се връща към стари проблеми и е изправена пред нови предизвикателства. Освен записването на деца от Украйна и тяхното приобщаване, се налага да се мисли и върху три варианта за учебния график, за това как да бъдат променени учебните програми и учебниците, защото оказва се, децата на 2022 година са много по-различни и има нужда от нов подход. По тези въпроси разговаряме Диян Стаматов, който освен директор на едно от най-големите столични училища е и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България.

- Как ще се работи с украинчетата, които вече са записани в училището ви, господин Стаматов?
- Първите дни са наистина сериозна адаптация в новата среда тук. На всеки един от учениците и родителите ще предложим допълнително часове за изучаване на български език като чужд. Вероятно ще сформираме две групи за записаните ученици, като ще ги разделим по възраст. Според възрастовите им характеристики ще им предложим различен брой часове допълнителна подкрепа. На големите ученици, които са осми, девети и десети клас са им предоставили по един лаптоп, за да мога да извършват дистанционно обучение със своите учители, които са извън страната, а да не губят връзка с тяхното обучение. Самите деца при идването си споделиха, че при тях дистанционното обучение при тях продължава, без значение къде се намират техните учители. И третото, което сме говорили с колегите да направим, е училищният ни психолог, който знае руски език, да прави с тях групови консултации, разговори за това как се чувстват, каква е адаптацията, как ги възприемат новите им съученици и какви проблеми имат. Това са трите стъпки.

- Те могат ли да завършат текущия клас в България или ще започнат направо от 15 септември?
- Това е доста индивидуално. При малките ученици наваксването и подготовката вероятно ще бъде много по-бърза. Имаме момиче, което втори и едно, което е четвърти клас. За тях двете със сигурност няма да се налага никакво повтаряне или допълнителни изпити. За останалите ученици, които са в другите етапи, ще се наложи със сигурност подобно допълнително провеждане на изпити и консултации. Това, че те продължават онлайн обучението си за съответния клас, означава, че те ще завършат в класа, в който учат в Украйна дистанционно. Това ще им гарантира и документ за завършен клас. А всичко ново, което научат тук, ще бъде положителен бонус за самите тях и вероятно ще има необходимост от изпит по български език, както и по другите предмети. Но е прекалено рано да се каже в каква посока ще бъдат.

- Как ще коментирате опасенията на родители, че те се борят за места в училищата и детските градини за децата си, а пък междувременно украинчета вече са приети?
- Аз като ръководител на едно доста голяма училище, винаги съм полагал грижи и максимални усилия, всички ученици, които живеят на територията на района в начален етап да бъдат приета на 100% в последните 5-6 години. И това е факт. Движението на учениците след начален етап е доста интензивно. Записването на един ученик над общата бройка във всеки един клас, по никакъв начин не би навредило върху самия колектив и клас. В конкретната ситуация подобни гласове винаги са ми се стрували странни, защото тези хора се намират във война. Ситуация, която граничи със смъртта, поради което аз смятам, че е изключително необходима тяхната подкрепа, тяхното записване и то не бива да се свързва с общата голяма бройка ученици в което и да е училище. Например при нас има 1600 ученици, когато бъдат записани още 8-9, дори 60 ученици във всяка една паралелка по един, това няма да навреди на общия микроклимат, особено в тази ситуация.

- Стана дума за приемът в първи клас – кажете какви са важните моменти, които родителите трябва да имат предвид за предстоящата кампания?
- Тази година няма промени по отношение на критериите за приемане на ученици в първи клас. Запазва се водещият критерий избор от страна на родители и правят корелация с най-близкото по местоживеене училище. Естествено е, че основно се гледа продължителността на живее в даден квартал, район и това носи по-голяма степен на точки за кандидатите. Другият допълнителен бонус, който беше и миналата година, са деца, които имат по-големи братя и сестри до 12 г. в същото училище. Те също имат една бонусна ситуация при записването. Районирането за София е факт и всеки родител трябва да види къде попада районът на съответното училище по отношение на административната цялост на даден район. Всяко училище има малък обсег на определени улици и булеварди. Най-хубавата част на приема тази година е, че абсолютно всичко е електронно. Няма губене на време за родителите, в рамките на минута могат да попълнят необходимите данни. Всички документи се получават по служебен път в самото училище, което е наистина изключително голяма облекчение за родителите.

- Редакция на учебните програми и учебниците ли е най-спешната промяна в средното образование?
- Редакцията е един изключително важен, но и много сложен процес. Важен, защото последната редакция, която е правена, е от 2014-15 г. Не е толкова отдавна, но оттогава се случиха доста неща и реално децата на 2022 година са коренно различни отпреди 10 години. Толкова силна е динамиката във всекидневието ни. Сложен, защото нашите учебни програми и учебници съдържат в себе си много фактология, която е изключително задълбочена и в много от случаите ненужна. Тя трябва да се отсее, да се намали до степен, която да е превърне в максимално практична и използваема от всяко едно дете. В този процес аз смятам, че активното участие на учители от различни населени места, от различни възрасти и поколения, е много важно. Те трябва да са водещите, да са мнозинството, за да не кажа, че това са единствените хора, които трябва да извършат тази редакция. За да се случи това, трябва то да стане факт бързо и никакво изчакване.

- Какъв е обозримият срок за това?
- Сформирането на работните групи трябва да започне още от началото на април. То почти вече е в ход със събирането на подобна информация и искани предложения по училища. Активното работене на колегите, които да разгледат за отделните класове и по предмети редакцията, трябва да се случи през април, май и юни. Като в началото на юли да са почти готови, защото по-бавният процес е изготвянето на самите учебници. Един учебник, за да стигне от началото на неговото обявяване на процедурата до ученика, са необходими 18 месеца. Изписването му, подготвянето му, оценяването му, редакцията и отпечатването е наистина бавен процес и затова не бива да се губи време по отношение стъпките, очаквани след редакцията на учебните програми. Всичко това реално може да стигне до ученика и учители едва през 2024-а учебна година.  

- Нужно ли е да участват учениците в тази редакция, това няма ли да забави процесът допълнително?
- Участието на учениците е смислено, доколкото в гимназиален етап биха могли да кажат определени критични бележки и да са доста обективни. Но за учениците под осми клас съм изключително скептичен дали биха могли да отсеят критично полезното от неполезното за учебното съдържание. 

- По повод участието на децата в реформите в училище, какво се случи с идеята на Министерството на образованието и науката учениците, редом с директори и учители, учениците също да дават идеи за справяне с агресията във и извън училище?
- Това, което се случва обикновено, е предлагането на определени положителни практики да се популяризират. Представят се на различни форуми, разпространяват се по различни канали и при следващата проблема ситуация се тръгна отначало. Тоест няма една стройна система, която да мултиплицира положителния успех, натрупаните умения в дадената посока и те да се ползват постоянно от всички участници в системата на образованието. Поради този факт тези дейности се превръщат в кампанийни и непоследователни.

- Това ли е съдбата и на тази конкретна, след като случаите на насилие сред ученици са буквално всекидневие?
- За съжаление, да, така е. Реално не е минато напред в това отношение.

- Стигаме неизбежно и до въпроса за това кога трябва да започна учебната година и кога да са ваканциите. Има ли развитие по този казус, който среща огромен обществен отзвук? МОН ни представиха три варианта за старт на учебната година...
- Най-успокояващото е, че следващата учебна година ще започне на 15 септември, което е много важно за абсолютно всички родители, ученици и учители. До 15 септември тази година трябва да се стигне и до консенсус и крайно решение как ще стартира по-следващата учебна година – 2023/2024 г. Всички графици, които се правят, са преди старта на учебната година. Засега няма единно мнение на членовете на Отрасловия съвет към МОН. По-скоро клони към запазване на сегашната ситуация. Нагласата и желанието на образователното министерство е да се промени от по-рано началото на учебната година. Дните, които са като плюс, да бъдат използвани за допълнителна ваканция на всички ученици.

- А кога ще започне широкият дебат по темата, който обещаха от просветното ведомство?
- Реалният, фактологичен дебат с всички плюсове и минуси, които съществуват, тепърва предстои и той трябва да бъде реализиран в пряка връзка с нивото на провеждане на редакцията на учебните програми и учебниците. Успоредно трябва да вървят двете дейности, за да има смисъл. 

- А междувременно мерките в училище започват да отпадат. В понеделник е последното тестване за COVID-19. Трябва ли да паднат и маските, както се случва на много места в Европа, където също разхлабват мерките?
- Със задоволство приех решението за премахване на тестването, защото неговата превенция отдавна беше достигната. Може да се каже, че от началото на 2022 година този механичен процес беше в абсолютна тежест на всички в образованието. Маските и в момента не се носят от учениците и тук не намирам някой да е виновен. По-добре е постепенно да се тръгне към премахване и тази мярка. Нещо, което, разбира се, националният здравен инспектор ще го обяви кога е най-разумно да се случи. Но реалната практична дейност е, че учениците са почти навсякъде без маски. Следвайки европейските практики, вероятно ще се направи така и в нашата страна - както в големите търговски и развлекателни обекти почти навсякъде е без маски, така и в образователните институции.

- Предстои пролетна ваканция, но и грипът се завърна. Ще се наложи ли отново дистанционно обучение, този път заради грипа?
- Най-положителната част е, че от април социалните ни комуникации ще включват и традиционните ни зелени училища, училища сред природата, екскурзии с учебна цел – неща, които са много полезни за всички възрасти. Като чуя дистанционно обучение и настръхвам, не бих желал да се връщаме към такъв формат и ми се струва като една ненужна дейност. Дано не стигаме до такъв вариант. Това, което прави впечатление, че в училище родителите отдавна спряха да пускат децата с грипоподобни симптоми или се възползват от възможността отделни ученици да бъдат за кратко в дистанционен формат. Това е по-добрият вариант, а не да излизаме всички в дистанционно. Добре е да си възстановим нормалната практика, когато ученик е болен от грип, да има медицинска бележка за отсъствията и след като възстанови, да се върне в училище.

- До 22 април 7000 български деветокласници ще минат през международното изследване PISA. Какви резултати можем да очакваме от това издание – ще влошим ли резултатите, които през 2018 г. не бяха особено добри?
- Нямам никакви очаквания по една единствена причина. Всички деца в Европа и не само бяха в същото положение – в дистанционен формат, хибридни преминавания от време на време, затова резултатът всъщност ще бъде съвсем неочакван за всички. Ще бъде различен от предишните, тъй като говорим за две години дистанционен формат. Няма как да се прогнозират има ли или не пропуски, какво е нивото на знанията. Изключително сложно е. За нашето училище изследването предстои след седмица.

Нашият гост

Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.