След като COVID ограниченията вече не доминират в образователния процес у нас, говорим с Диян Стаматов за това какви са проблеми в училище сега. Оказва се, че процесите в родното школо са се върнали в обичайното си русло - има нужда от нови учебни програми, от нови начини на преподаване и не от хартиени, а от дигитални учебници. Но дали това е дневният ред в промените, които се дебатират по отношение на средното образование в парламента, оценката дава Диян Стаматов - директор на 119. СУ и бивш зам. просветен министър.

- Промените, които „Възраждане“ предложиха - мандатност на директори, да се повтаря в начален курс, да няма атестация, бяха отхвърлени от образователнта комисия в парламента, господин Стаматов. Защо бяха толкова остри реакциите срещу тях - не им е времето ли?
- Имаше висока степен на активност в предложенията, които се правят в посока мандатност на директорите, повтаряне на ученици в начален етап, премахване на атестирането и по-строги правила за конкурсите за началници на регионални управления. И четирите предложения бяха в пълно разминаване в основната философия на настоящия закон. Той и сегашният начин на структуриране на средното образование указват да се положат всички усилия да няма хора, които отпадат от системата. И четирите предложения са противоположни, изключващи. Повтарянето на учениците е точно в тази посока. Със сигурност много хора биха казали - чудесно, ученикът, като не знае, трябва да повтаря. Но в момента в европейски план само в някои от бившите страни от социалистическия лагер тази пракитка съществува още. Всички усилия трябва да са насочени и са насочени към това ученикът да има повече знания, да положи повече усилия и да няма отпадане. Когато ученик повтаря, неговата възможност за отпадане е много голяма. И тук ще добавя следния и категоричен пример - когато действаше Законът за народната просвета и имаше възможност да се повтаря, в страната годишно тя се прилагаше за неповече от 50 деца. Това показва, че и тогава не се е прилагала тази опция. По отношение на мандатността - тя не е най-важният казус и то по много причини. Ако се стигне до ситуацията да се въведе такава, трябва да бъде много добре обмислено всичко за това как да бъде приложено, как да бъде промен кодексът на труда - какво ще прави един директор, когато вече не е такъв, кой ще оцени качеството на труда на даден директор. Притесненията са ни и, че такива промени може да доведат до сериозна политизация в ситемата, защото 5-годишният мандат би дал възможност за сериозна намеса на различни политически структури при назначаването.

- Има упреци, че и сега е така в системата...
- Да, много е чувствителен този казус, но по-скоро трябва да се види няма ли друг механизъм, с който да бъдат мотивирани онези директори, които не си вършат работата качеството, да започнат да го правят.

- Какви са вашите предложения?
- Атестирането е една от възможностите. То може да се прави не на пет години, а на по-кратък интервал. Защото, ако директор не си върши работата, в тези пет години би довел до сериозно съсипване съответната образователна институция. Ако атестирането от една малко по-широка група хора се прави всяка година и оценката от него може да повлияе върху продължаване дейността на даден директор или не продължаването му с определени механизми, това би било възможност. Най-голямата опасност сега бе, когато има доста лъкатушещ парламент, да се дебатира точно този казус - не той е най-важен за системата ни. Би станало пълен хаос със смяната на директори в една такава ситуация.

- С какви проблеми се налага да се справяте сега, когато мина пандемията, и в това отношение е по-спокойно - всъщност не е ли твърде тихо в средната на учебната година?
- Постепенно образователната система тръгна в своето обичайно русло и на преден план се проявиха най-обичайните проблеми, свързани с учебното съдържание и неговата до голяма степен неадекватност към поколението, което сега се обучава. Това е първият и сериозен казус, който съществува. Естествено появиха се и обичайните агресивни форми на поведение в определена ситуация, за която трябва да се работи всеки ден и да не се отлага провенецията по никакъв начин. През последната година се намираме в сериозно затишие по отношение на всякакви конструктивни промени в сферата на средното образование. Аз самият оприличавам настоящата 2022 г. като пълен застой - образованието го разглеждам като самотен пътник, който чака закъснял влак, но на изоставена гара. Доста е страшно, но за съжаление е така. Започнахме 2022 г. с електронна среда, монотонно, но това беше единствената възможност по време на COVID. За жалост не си откраднахме почти нищо от онлайн обучението или доста бързо забравихме положителните неща. Все пак има много дигитални възможности, които биха могли да бъдат продължени.

- Как трябва да залегнат те в промяната на учебните програми, за която толкова много се говори?
- Според мен трябва да копираме в известен смисъл това, което направиха европейските образователни системи с прилагането при необходимост на хибридни форми на преподаване. Това в много страни стана факт, а у нас просто се прехвърлихме в реалната, всекидневна среда. Сега е възможният вариант да се приложат нещата и постепенно във времето да има възможност за дистанционни изпити, за дистанционен формат на обучение при определени здравословни проблеми на отделен ученик или на групи ученици. Тоест хибриден вариант за обучение е нужна стъпка.

- Има ли воля за такива промени - преди началото на учебната година вървеше преглед на учебното съдържание? Какво се случи с него или той мина на заден план, заради въвеждането на електронната система, която създава доста ядове?
- Това, което беше направено тази година по отношение на учебното съдържание, е че бяха сформирани поредица от работни групи, бяха направени анкети, адресирани към учителите, родители и ученици, но безрезултатни към финала на тази година. Няма нищо променено, което да е факт, и нищо, което се предвижда като възможност за дебатиране, за да бъде приложено максимално скоро. Тоест всичко си остана в сферата на пожеланията по отношение на промяна на учебното съдържание и в известен формат - промяна на учебния план. По отношение на дигитализацията още в началото на 2022 г. бе въведена електронна централизирана система, която на два пъти разклати организацията на средното образование, с това, че не беше добре разработена, не функционираше пълноценно. Тя доведе до много неизвестни, включително дали няма да бъдат за малко спрени електронните дневници.

- А докъде стигна надграждането и изработването на тази система - сработи ли най-сетне, след като от МОН обещаха, че това ще става на етапи?
- Всичко продължава да е в процес на етапи, на надграждане. Бавенето в определени моменти създава затруднения, както за съхранение на самата информация, така и за нейната гъвкавост в цялата система. Всички сме убедени, че трябва да има такава функционираща електронна система, която да е централизирана, но тя трябва да работи съответстващо на днешното дигитално време, а не да създава проблем.

- Няма ли положителна промяна, която да е станала факт все пак през тези месеци - например ръстът на заплатите?
- Ако трябва да говори за нещо много положително през тази година - има няколко такива неща. За разлика от другите сфери, в средното образование и тази година бяха променени заплатите на педагогическите и непедагогическите специалисти с около 16 процента, което продължи тенденцията за напредване на възнагражденията на учителите с това, което беше започнато в предходните години. Другото успешно са двете сериозни национални програми, които функционират - летните безплатни лагери за учениците по „Отново заедно“ и въвеждането от 15 септември на допълните кръжоци по програмата „Изкуства и спорт“.

- Не очаквате ли и още едно голямо събитие - да получите финансирането от около 500 млн. лв. от Плана за възстановяване и развитие за STEM центровете? Имаше заявки, че до седмици се очакват първите средства по това перо.
- Планът за възстановяване е една от надеждите за развитие на средното образование за следващата годината, особено акцентът за STEM кабинети. На този етап всичко е в процес на очакване. Надеждите ни са средствата да дойдат и оттам насетне правилата, които министерството на образованието разработи, да бъдат максимално децентрализирани - да дадат възможност на директорите на училищата да изградят най-необходимите за съответните училища STEM центрове, да има възможност за техническо обезпечаване със съвременни технически средства и още толкова важно - да има съвременна класификация от ново поколение за цялостно излизане от класно-урочен формат, който все още съществува на много места, за да може да се преобърне начинът на преподаване на учениците и това, което се преподава, да бъде още по-интересно. За това квалификацията е много важно да бъде реализирана успоредно с направата на центровете. Изграждането на материално-техническата база е важно, но точно толкова е важно учителят спокойно и свободно да борави с всичко, което е вътре, с целия този ресурс. Финансирането на изграждането на STEM центрове ще бъде на три етапа, но е хубаво, че всички училища ще имат възможност да получат средства от европейския фонд за STEM.

- Преди няколко дни беше внесен законопроект в Народното събрание, който предвижда зрелостниците да могат да се явяват втори път на матура, за да си повишат оценката и ресорната комисия го прие. Но допреди това предложение, не се чуваше нищо за изпитите от Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити - как се подготвяте за тях всъщност?
- Спокойното за родителите е, че няма промени всъщност, защото това, което беше миналата година, това е беше и по-миналата във формат на Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити. Притеснителното е, че липсата на промени в структура, начина на провеждане, показва, че твърде малко неща, за да не кажа нищо, не се случва в средното образование през тази календарна година. Промяната на тези изпити е водеща, защото реално и сега учениците продължават да се подготвят за самия изпит, тъй като това е предопределено от самия им формат, а не трупат знания, които ще са им необходими в живота и практиката. Нещо, което може да се реализира само със сериозна промяна в изпитите.

- И тези промени ли са заложник на нестабилната политическа ситуация?
- Според мен промяна в сферата на средното образование може да има тогава, когато има стабилност в управлението на страната. Няма как да имаме толкова нестабилно управление и в същото време стабилно образование. Лошото във всичко това е, че с всяко външно оценяване ще виждаме за жалост не толкова добри резултати, колкото ни се иска, и това до голяма степен е резултат от учебното съдържание. Не можем да упрекваме ученика, независимо дали е от малък или от голям град, че не искал да учи, поради сложност на учебното съдържание. Точно тук е философията на съвременното образование - да има промяната на самото образование към ученика, а не ученикът да се нагажда към системата.

- Водим ли това до нови предмети, които да се преподават в училище?
- Добрата стъпка на STEM кабинените би позволила първата възможност за хибридни предмети в природния цикъл. Естествено е, че това ще дойде постепенно във времето, но първите предмети, които са и доста трудни - биология, физика, химия, математика, биха могли да имат обединени теми и раздели, за да учи това, което в развитите европейски страни е факт от доста години. Това е в пряка връзка с дигитализацията на образованието, защото не е тайна, че гимназиален етап от учениците предпочитат използването на дигитални учебници, на дигитални ресурси и с това трябва да се съобрази цялата образователна система, а не да се връщаме към хартиения учебник.

- На първо четене в НС мина предложението да има безплатни учебници от 1. до 12. клас, но дали ще се съобразят депутатите с това, което казвате за дигиталните издания, като ги включат в закона?
- Със сигурност има положително в това решение да има безплатни учебници, особено в онези населени места и семейства, където има дефицит на средства, но не трябва да забравяме, че болшинството от учениците в гимназиален етап наистина нямат учебници и използват дигитални ресурси. Все пак депутатите ще вземат окончателното решение и ще носят отговорност за него.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СОУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България (СРСНПБ).