Защо директорите на детски градини в страната искат да има промяна в отношението на МОН и на местната власт към тях, разговаряме с Диян Стаматов. Питаме го може ли обещаното вдигане на заплатите в детското здравеопазване в столицата да промени картината, която той описва, а именно, че кризата с кадрите е толкова голяма в големите градове, че може да се окажем в ситуация, в която най-сетне ще имаме нужните сгради за градини, но в тях няма да има кой да работи.

– Имахте национална среща на детските градини, господин Стаматов, за да разисквате проблемите на предучилищното образование – има ли чуваемост в МОН за тях и какви решения ви предлагат? Междувременно имаше и протести, и обещания за увеличение на възнагражденията на здравните служители в училища и детски градини в столицата.
– Чуваемост в положителния смисъл има, но значимият проблем в това отношение e, че няма промяна от доста време относно администрирането на детските градини. Има един единствен експерт в МОН, който отговаря за предучилищното образование, а детските градини са повече от самите училища в страната. В цялата администрация на образователното министерство всичко е концентрирано върху средното или висшето образование, а само един единствен човек има поглед върху методиката на взаимоотношенията, администрирането на детските градини. Това, разбира се, прави самото предучилищното възпитание изключително неприоритетно и проблемите, които съществуват там, няма как да бъдат решени бързо и на ниво. Детските градини са под прякото управление на общините, но и там се забелязва специфични отношения, в които няма навсякъде добра комуникация. Понякога има чисто собственическо отношение към самите сгради и използване на самите детски градини като един дом за избиратели, което не е никак добре.

– Какво имате предвид?
– Не се прилага никаква съвременна методика за възпитание на децата, не се правят никакви гъвкави промени в самите градини. Правят се елементарни ремонтни дейности, които не навсякъде са със съвременно отражение на материали, на техника. В много случаи изглежда, че се отбива номерът в грижата за тези детски градини от страна на различни общински структури. Винаги колегите директори на детските градини имат внимателно отношение към кметовете на градовете, но не всички средства достигат до тях, изпратени от МОН. Понякога тези средства се задържат в общините и се използват за други цели, които са по предназначение отново за образование, но са определени от самите кметове как да бъдат използвани. Тук е изключително добре навсякъде в страната да бъдат въведени делегирани бюджети на детските градини. Да има възможност както при училищата самите директори да бъдат финансовият фактор, който определя за какво да се използват средствата и как те да бъдат по-надеждно предназначени.

– Това не е ли обикновено управленско решение и защо не се прави?
– Да, така е, изглежда, че е просто решение, но не се прави от доста време. Няма вероятно необходимата воля на национално ниво или на местно да се както локализират подобен тип проблеми, така и да се приеме, че всъщност директорът почти навсякъде е готов да бъде финансов управляващ институцията си.

– Именно директори по време на вашата среща са настояли в МОН да бъде създадена отделна структура по въпросите на предучилищното образование. Това ли са исканията – да има повече от един експерт за предучилищното образование и да има делегирани бюджети?
– Това са двете стъпки, които са изключително важни и могат да бъдат направени без да има някакви кой знае какви радикални промени. Не е логично, като се говори толкова интензивно за ранно детско развитие, само един човек да има в МОН. В Европа ранното детско развитие премина през различни методи на взаимоотношения с преподаването на самите деца, обучават се по различни подходи. Същото може да се направи и тук, но за тази цел е необходимо административен и човешки ресурс. Колкото до финансирането – също това може да бъде факт във всяка една община след съответното решение от местната власт.

– Тоест отново стигаме до политическата воля и делегирането на бюджет?
– Да, тя винаги е определяща, важна и изостава във времето по различни причини. Най-вероятно се смята, че статуквото може да бъде продължено, само промяната на самите хора, според различни управляващи, е достатъчно, за да стане някаква промяна, но някак да се случи това.

– Тогава как повлиява политическата криза, в която се намираме, решаването на належащите проблеми в образованието? Някоя от вечните дългосрочни и дори краткосрочни промени случва ли сe?
– Всичко е в процес на изчакване на по-дългосрочни политически решения на национално ниво. И до голяма степен образованието прави малки, много дребни промени в своята организационна култура, които не бих казал, че променят образователния формат в страната. Няма промяна в учебните планове, учебниците, програмите. Правят се малки, козметични редакции на отделни наредби, което по никакъв начин не се отразява съществено на образованието.

– За големите крачки какво ни трябва – дали пълен мандат в МОН е решението, господин Стаматов?
– Вероятно, това, което лесно може да се направи, е сериозен надполитически консенсус по отношение на теми като образование, здравеопазване, които не изискват чак такава полемика, защото те са консенсусни. И независимо от политическото управление в страната да се разглеждат образователните теми като сериозни, като значими, които да не зависят от личността на министъра, както и от самото политическо управление. Ето това трябва да стане, но от много години e само в процес на надежди и очаквания, а това не се случва от само себе си.

– Към края на миналата година се появиха сигнали, че такъв надполитически консенсус е бил постигнат – какво се случи оттогава?
– Всичко остана в формат на добрия дебат. Хубаво е, че той е започнат, лошото е, че няма конкретен резултат и ние отново сме изправени пред новата очаквана стъпка на евентуална промяна в управлението на образователното министерство. С надежда то да е добро, но без това да е подплатено със стабилност, устойчивост и последователност.

– Като стана дума за последователност и устойчивост – по какъв начин може да се реши кадровият проблем на детските градини, вероятно като се стигне до прилично увеличение на заплатите?
– Освен, че специалистите в детските градини дълго време бяха оставени в изчаквателна позиция по отношение на финансирането си, непедагогическите специалисти, които са повече, получаваха минимална работна заплата. Едва от последното договаряне техните възнаграждения са повишени с малко над минималната работна заплаха. Техните отговорности са същите като тези на педагогическите специалисти в детските градини и яслите. Заплащането е мизерно ниско. Без съмнение в голям град – София, Пловдив, Бургас, Варна, това представлява огромен проблем за намиране на кадри. В малките населени места прави впечатление, че дори при минималното заплащане, има желаещи, които да кандидатстват за тези позиции. Проблемите са в големите населени места и тъкмо там диференцираната ставка по отношение на педагогическите специалисти трябва да се разглежда двустранно. Веднъж на национално ниво, където вече е даден сигналът с увеличението от 132% от минималната заплата, но това не е достатъчно и именно поради това общините е редно да предприемат мерки, свързани с местна политика, която да стимулира допълнително възнагражденията на тези специалисти. Както се прави в общините по отменение на на транспортните работници например. Ако това не се направи, има вероятност в големите градове да има сгради на детски градини, новопостроени, за които да няма желаещи да работят, заради ниското възнаграждение.

– Има ли такъв сценарий – когато най-сетне ги има новите детски градини в София, да няма персонал?
– Само преди 2 седмици беше дадено разрешение за стартиране на всички процедури по внедряването на персонал в една нова, огромна детска градина в район „Студентски“, за която няма кандидати. Няма кой да работи в нея. Това е симптоматично, сигнално, че, за да има промяна, то възнагражденията на тези хора трябва да бъдат изключително завишени. Не смея да кажа колко, но определено повишение със 135%, което е около 1200 лева, е твърде ниско възнаграждение за запълване на липсата на кадри в детските градини.

– Това не е ли огромен оксиморон по отношение на столицата – системният недостиг на места за децата да бъде заменен със системна липса на персонал, в нови сгради?
– Така е, защото в големия град възможността за намиране на по-платежна работа е много лесна. Грижата за децата не е просто забавление, а много сериозно работа, която изисква стабилни нерви, много последователно внимание и изключително добра комуникация с родителите.

– Имахте първа среща на новоназначените директори на училища в София – кога стъпват в длъжност и как ще се справят с подготовката за предстоящите изпити от Националното външно оценяване и матурите?
– В страната има 200 директори, които са спечелили конкурсите си и поетапно те са назначени. Повечето от колегите вече са встъпили в длъжност и са поели своите ангажименти. Единици са тези, които ще изчакат до 3 месеца, за да финализират държавните зрелости изпити, националните външни оценявания в училищата, в които работят. Това ще гарантира плавност и стабилност по предаването на ръководството. На новите колегите ще е трудно с изпитите, защото за повече ще е за първи път. Има такива, които са били изпълняващи длъжността директор, но щом са минали веднъж през тази въртележка с изпитите, не би представлявало проблем. По-скоро тук е много важно въвеждащото обучение, което е редно МОН да направи. Няма как един новоназначен директор да има поглед и яснота какви са държавните политики във формата, който се очаква от него да следва през следващите години, ако това не бъде адекватно подсказано. В цялата страна се очаква да бъдат обявени още около 400 позиции на училища и центрове, детските градини се обявяват от кметовете и са друг формат.

– Тази път ще има възможност и за втора дата на националното външно оценяване, за втора дата на матура – как ще се справите?
– За първи път ще има втора дата по изключение, както и така да се кажа поправителен държавен зрелостен изпит. Това е доста съвременен подход, отдавна трябваше да се подходи към алтернативна дата. Надеждите на всички са, че тя няма да бъде толкова масова, колкото първата, а по-скоро да е по изключение на различни здравословни казуси, сериозни лични проблеми в семейството и дома, които са възпрепятствали явяване на първата дата. Не смея да прогнозирам каква ще е очакваната бройка, но надеждите са да не е фрапиращо голяма. Организацията за такъв изпит по нищо не се различава от тази за голям изпит.

– Тогава няма ли опасност реално да се организират по два пъти едни и същи изпити, дори с близки по брой явяващи се на тях? Ще бъдат ли двойно по-ангажирани учителите?
– И двата случая ще има организация, наличие на видеонаблюдение, квестори, необходимата секретност на материалите. Така че дали са 10 или 100, капацитетът на самата работа е същият бих казал. Въпреки всичко образователната система винаги е била много дисциплинирана и с оглед на кандидатстването след седми клас е важно за учениците и за училищата, просто ще бъде организирано всичко рутинно, дали с известно неудобство.

– Има ли миграция на училища от частни електронни дневници към националната платформа след казуса с продажбата на „Школо.бг“?
– На този етап няма никаква променя в организацията или в характеристиките на националната платформа. Не знам дали се работи активно по нейното усъвършенстване и подобряване. В годините видяхме пропуските, които бяха натрупани в подготовката на изграждането ѝ. Дано до началото на септември всички казуси, които съществуват, да бъдат отстранени, за да няма такива училища, които са преминали към платформата и те да се окажат в двойно неблагоприятна ситуация и да нямат електронен дневник.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.